Разговорник

bg Сезоните и времето   »   hi ऋतु और मौसम

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

१६ [सोलह]

16 [solah]

ऋतु और मौसम

rtu aur mausam

Изберете как искате да видите превода:   
български хинди Играйте Повече
Това са сезоните: ऋतु-ं-ये -ो-ी-ह-ं ऋ__ ये हो_ हैं ऋ-ु-ं य- ह-त- ह-ं ----------------- ऋतुऐं ये होती हैं 0
rt- a-r---u-am r__ a__ m_____ r-u a-r m-u-a- -------------- rtu aur mausam
пролет, лято, व-ंत,--र-मी व___ ग__ व-ं-, ग-्-ी ----------- वसंत, गर्मी 0
r-u--u----usam r__ a__ m_____ r-u a-r m-u-a- -------------- rtu aur mausam
есен и зима. श---औ- ---दी श__ औ_ स__ श-त औ- स-्-ी ------------ शरत और सर्दी 0
r-u----y- h---- ---n r_____ y_ h____ h___ r-u-i- y- h-t-e h-i- -------------------- rtuain ye hotee hain
Лятото е горещо. गर्मी गरम-ह-ती -ै ग__ ग__ हो_ है ग-्-ी ग-म ह-त- ह- ----------------- गर्मी गरम होती है 0
r---------hot-e -a-n r_____ y_ h____ h___ r-u-i- y- h-t-e h-i- -------------------- rtuain ye hotee hain
През лятото слънцето грее. गर्मी --- सूर- चमक-ा-है ग__ में सू__ च___ है ग-्-ी म-ं स-र- च-क-ा ह- ----------------------- गर्मी में सूरज चमकता है 0
r-u--- ye---te- --in r_____ y_ h____ h___ r-u-i- y- h-t-e h-i- -------------------- rtuain ye hotee hain
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. हम-ं-----ी -े- -ह--ा-----ा-ल-ता है ह_ ग__ में ट___ अ__ ल__ है ह-े- ग-्-ी म-ं ट-ल-ा अ-्-ा ल-त- ह- ---------------------------------- हमें गर्मी में टहलना अच्छा लगता है 0
v---n-, g-rm-e v______ g_____ v-s-n-, g-r-e- -------------- vasant, garmee
Зимата е студена. स--द--ठण्डी --ती है स__ ठ__ हो_ है स-्-ी ठ-्-ी ह-त- ह- ------------------- सर्दी ठण्डी होती है 0
va-an-----r-ee v______ g_____ v-s-n-, g-r-e- -------------- vasant, garmee
През зимата вали сняг или дъжд. स--दी---ं-बर----िर-ी ---या बा-ि--ह-ती-है स__ में ब__ गि__ है या बा__ हो_ है स-्-ी म-ं ब-्- ग-र-ी ह- य- ब-र-श ह-त- ह- ---------------------------------------- सर्दी में बर्फ़ गिरती है या बारिश होती है 0
va-an-, -ar-ee v______ g_____ v-s-n-, g-r-e- -------------- vasant, garmee
През зимата обичаме да стоим вкъщи. ह--ं--र्दी---ं घर पर---न--अच्-- --ता -ै ह_ स__ में घ_ प_ र__ अ__ ल__ है ह-े- स-्-ी म-ं घ- प- र-न- अ-्-ा ल-त- ह- --------------------------------------- हमें सर्दी में घर पर रहना अच्छा लगता है 0
shar----u- -ardee s_____ a__ s_____ s-a-a- a-r s-r-e- ----------------- sharat aur sardee
Студено е. ठ-----ै ठ__ है ठ-्- ह- ------- ठण्ड है 0
s-a-at a-r sard-e s_____ a__ s_____ s-a-a- a-r s-r-e- ----------------- sharat aur sardee
Вали дъжд. ब-रि- ह--र---है बा__ हो र_ है ब-र-श ह- र-ी ह- --------------- बारिश हो रही है 0
s----t a-r --rdee s_____ a__ s_____ s-a-a- a-r s-r-e- ----------------- sharat aur sardee
Духа вятър. त-फ़ान---ै तू__ है त-फ-ा-ी ह- ---------- तूफ़ानी है 0
g----- g---- -o-e- hai g_____ g____ h____ h__ g-r-e- g-r-m h-t-e h-i ---------------------- garmee garam hotee hai
Топло е. गर्---है ग__ है ग-्-ी ह- -------- गर्मी है 0
g--m-e -aram--ote- -ai g_____ g____ h____ h__ g-r-e- g-r-m h-t-e h-i ---------------------- garmee garam hotee hai
Слънчево е. ध-- -ै धू_ है ध-प ह- ------ धूप है 0
garme- --r-- --t-e---i g_____ g____ h____ h__ g-r-e- g-r-m h-t-e h-i ---------------------- garmee garam hotee hai
Ясно е. क--- ----है क_ धू_ है क-़- ध-प ह- ----------- कड़ी धूप है 0
ga-me--m-in-so-raj --a-aka-a -ai g_____ m___ s_____ c________ h__ g-r-e- m-i- s-o-a- c-a-a-a-a h-i -------------------------------- garmee mein sooraj chamakata hai
Какво е времето днес? आ--मौ-म-क-स- -ै? आ_ मौ__ कै_ है_ आ- म-स- क-स- ह-? ---------------- आज मौसम कैसा है? 0
g----e m-i---o-ra---h-ma-at- h-i g_____ m___ s_____ c________ h__ g-r-e- m-i- s-o-a- c-a-a-a-a h-i -------------------------------- garmee mein sooraj chamakata hai
Днес е студено. आज -ण-ड-है आ_ ठ__ है आ- ठ-्- ह- ---------- आज ठण्ड है 0
garmee-m-i- ---raj--h-m-k-----ai g_____ m___ s_____ c________ h__ g-r-e- m-i- s-o-a- c-a-a-a-a h-i -------------------------------- garmee mein sooraj chamakata hai
Днес е топло. आ- ग-्म--है आ_ ग__ है आ- ग-्-ी ह- ----------- आज गर्मी है 0
h-m-----rm---m-in-t-hala---ach---a -a---- --i h____ g_____ m___ t_______ a______ l_____ h__ h-m-n g-r-e- m-i- t-h-l-n- a-h-h-a l-g-t- h-i --------------------------------------------- hamen garmee mein tahalana achchha lagata hai

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + хинди (1-100) MP3 хинди (1-100)

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...