Разговорник

bg В града   »   hi शहर में

25 [двайсет и пет]

В града

В града

२५ [पच्चीस]

25 [pachchees]

शहर में

shahar mein

Изберете как искате да видите превода:   
български хинди Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. मै- स--े-न ज------हत--/-चाह-- ह-ँ मैं स्___ जा_ चा__ / चा__ हूँ म-ं स-ट-श- ज-न- च-ह-ा / च-ह-ी ह-ँ --------------------------------- मैं स्टेशन जाना चाहता / चाहती हूँ 0
sha--r-m-in s_____ m___ s-a-a- m-i- ----------- shahar mein
Бих искал / искала да отида на летището. म-ं-ह----अड्---जा-- चाहता------ती -ूँ मैं ह__ अ__ जा_ चा__ / चा__ हूँ म-ं ह-ा- अ-्-े ज-न- च-ह-ा / च-ह-ी ह-ँ ------------------------------------- मैं हवाई अड्डे जाना चाहता / चाहती हूँ 0
s---a-----n s_____ m___ s-a-a- m-i- ----------- shahar mein
Бих искал / искала да отида в центъра на града. म---शह- -ा-----ह-- - ----- हूँ मैं श__ जा_ चा__ / चा__ हूँ म-ं श-र ज-न- च-ह-ा / च-ह-ी ह-ँ ------------------------------ मैं शहर जाना चाहता / चाहती हूँ 0
m--- s-esh-n-ja-na-c-aa-at--/-c-----t-e--oon m___ s______ j____ c_______ / c________ h___ m-i- s-e-h-n j-a-a c-a-h-t- / c-a-h-t-e h-o- -------------------------------------------- main steshan jaana chaahata / chaahatee hoon
Как да стигна до гарата? म-ं ---ेश- --से जा-ँ? मैं स्___ कै_ जा__ म-ं स-ट-श- क-स- ज-ऊ-? --------------------- मैं स्टेशन कैसे जाऊँ? 0
ma-n --esh---j--n--c-a----- - -ha-h---- -oon m___ s______ j____ c_______ / c________ h___ m-i- s-e-h-n j-a-a c-a-h-t- / c-a-h-t-e h-o- -------------------------------------------- main steshan jaana chaahata / chaahatee hoon
Как да стигна до летището? मैं -व----ड-डे ---- जा--? मैं ह__ अ__ कै_ जा__ म-ं ह-ा- अ-्-े क-स- ज-ऊ-? ------------------------- मैं हवाई अड्डे कैसे जाऊँ? 0
m-----te-ha------a-c-a-hata - c--ah------oon m___ s______ j____ c_______ / c________ h___ m-i- s-e-h-n j-a-a c-a-h-t- / c-a-h-t-e h-o- -------------------------------------------- main steshan jaana chaahata / chaahatee hoon
Как да стигна до центъра на града? म-ं शह- -ैसे जा--? मैं श__ कै_ जा__ म-ं श-र क-स- ज-ऊ-? ------------------ मैं शहर कैसे जाऊँ? 0
ma-- -ava-e--dd---a--- c-aa---------a-ha-ee-hoon m___ h_____ a___ j____ c_______ / c________ h___ m-i- h-v-e- a-d- j-a-a c-a-h-t- / c-a-h-t-e h-o- ------------------------------------------------ main havaee adde jaana chaahata / chaahatee hoon
Трябва ми такси. म----ए---ैक्सी-च--िए मु_ ए_ टै__ चा__ म-झ- ए- ट-क-स- च-ह-ए -------------------- मुझे एक टैक्सी चाहिए 0
m--n---v-ee--d-e--a--a--h-ah-ta --c---h-t-e ---n m___ h_____ a___ j____ c_______ / c________ h___ m-i- h-v-e- a-d- j-a-a c-a-h-t- / c-a-h-t-e h-o- ------------------------------------------------ main havaee adde jaana chaahata / chaahatee hoon
Трябва ми карта на града. मु-े --- -- ए- ---शा चा-िए मु_ श__ का ए_ न__ चा__ म-झ- श-र क- ए- न-्-ा च-ह-ए -------------------------- मुझे शहर का एक नक्शा चाहिए 0
ma-n --v--- -d-e-ja-n---ha----a / c-a----ee----n m___ h_____ a___ j____ c_______ / c________ h___ m-i- h-v-e- a-d- j-a-a c-a-h-t- / c-a-h-t-e h-o- ------------------------------------------------ main havaee adde jaana chaahata / chaahatee hoon
Трябва ми хотел. मु-े एक-ह-टल--ाह-ए मु_ ए_ हो__ चा__ म-झ- ए- ह-ट- च-ह-ए ------------------ मुझे एक होटल चाहिए 0
ma-n--h---r-j-a---c--a---- /--ha---t-e h--n m___ s_____ j____ c_______ / c________ h___ m-i- s-a-a- j-a-a c-a-h-t- / c-a-h-t-e h-o- ------------------------------------------- main shahar jaana chaahata / chaahatee hoon
Бих искал / искала да наема кола. मुझे ए---ा--ी -ि--ये पर-ल-न- है मु_ ए_ गा_ कि__ प_ ले_ है म-झ- ए- ग-ड-ी क-र-य- प- ल-न- ह- ------------------------------- मुझे एक गाड़ी किराये पर लेनी है 0
m-i----a--r--a-na --a----a-/--ha----e- hoon m___ s_____ j____ c_______ / c________ h___ m-i- s-a-a- j-a-a c-a-h-t- / c-a-h-t-e h-o- ------------------------------------------- main shahar jaana chaahata / chaahatee hoon
Ето кредитната ми карта. यह -े-ा---र--िट-क--्ड-है य_ मे_ क्___ का__ है य- म-र- क-र-ड-ट क-र-ड ह- ------------------------ यह मेरा क्रेडिट कार्ड है 0
main s----r ja-na-chaaha-a ---ha---t-e-ho-n m___ s_____ j____ c_______ / c________ h___ m-i- s-a-a- j-a-a c-a-h-t- / c-a-h-t-e h-o- ------------------------------------------- main shahar jaana chaahata / chaahatee hoon
Ето шофьорската ми книжка. यह-मे-ा -ा-स---स है य_ मे_ ला____ है य- म-र- ल-इ-ै-्- ह- ------------------- यह मेरा लाइसैन्स है 0
mai--s--sh-----i-- -a---? m___ s______ k____ j_____ m-i- s-e-h-n k-i-e j-o-n- ------------------------- main steshan kaise jaoon?
Какво може да се види в града? शहर में --खन--ल--क क्य--ह-? श__ में दे__ ला__ क्_ है_ श-र म-ं द-ख-े ल-य- क-य- ह-? --------------------------- शहर में देखने लायक क्या है? 0
ma-- ---s--n ----e ---o-? m___ s______ k____ j_____ m-i- s-e-h-n k-i-e j-o-n- ------------------------- main steshan kaise jaoon?
Идете в стария град. आ- --र--े श-र-म-ं-जाइए आ_ पु__ श__ में जा__ आ- प-र-न- श-र म-ं ज-इ- ---------------------- आप पुराने शहर में जाइए 0
m-i--st---a- k-ise-j-oo-? m___ s______ k____ j_____ m-i- s-e-h-n k-i-e j-o-n- ------------------------- main steshan kaise jaoon?
Направете обиколка на града. आ--शहर--्शन-क-ज-ए आ_ श______ की__ आ- श-र-र-श- क-ज-ए ----------------- आप शहरदर्शन कीजिए 0
m-i- ---a-e--dde k--s---ao-n? m___ h_____ a___ k____ j_____ m-i- h-v-e- a-d- k-i-e j-o-n- ----------------------------- main havaee adde kaise jaoon?
Идете на пристанището. आप प--्--ज--ए आ_ पो__ जा__ आ- प-र-ट ज-इ- ------------- आप पोर्ट जाइए 0
m----h-va-e--dd--k-is--j-oon? m___ h_____ a___ k____ j_____ m-i- h-v-e- a-d- k-i-e j-o-n- ----------------------------- main havaee adde kaise jaoon?
Направете обиколка на пристанището. आ----र्--र--- क-जिए आ_ पो______ की__ आ- प-र-ट-र-श- क-ज-ए ------------------- आप पोर्टदर्शन कीजिए 0
main--ava---ad-e k-i---j-oo-? m___ h_____ a___ k____ j_____ m-i- h-v-e- a-d- k-i-e j-o-n- ----------------------------- main havaee adde kaise jaoon?
Какви други забележителности има ? इ--े---ावा और--्या--ेखने-ल--क है? इ__ अ__ औ_ क्_ दे__ ला__ है_ इ-क- अ-ा-ा औ- क-य- द-ख-े ल-य- ह-? --------------------------------- इसके अलावा और क्या देखने लायक है? 0
main -h--ar--ai-e-j-oo-? m___ s_____ k____ j_____ m-i- s-a-a- k-i-e j-o-n- ------------------------ main shahar kaise jaoon?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + хинди (1-100) MP3 хинди (1-100)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!