Разговорник

bg В града   »   pl W mieście

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [dwadzieścia pięć]

W mieście

Изберете как искате да видите превода:   
български полски Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. C---a--y- --Chci-ła-ym -ost---si- -a-d-or-ec. C________ / C_________ d_____ s__ n_ d_______ C-c-a-b-m / C-c-a-a-y- d-s-a- s-ę n- d-o-z-c- --------------------------------------------- Chciałbym / Chciałabym dostać się na dworzec. 0
Бих искал / искала да отида на летището. Ch-ia---- / Ch-ia--by-----t-- --ę n- -otni-k-. C________ / C_________ d_____ s__ n_ l________ C-c-a-b-m / C-c-a-a-y- d-s-a- s-ę n- l-t-i-k-. ---------------------------------------------- Chciałbym / Chciałabym dostać się na lotnisko. 0
Бих искал / искала да отида в центъра на града. C--i----------c-----ym do-tać si- do--e-tr----ia-t-. C________ / C_________ d_____ s__ d_ c______ m______ C-c-a-b-m / C-c-a-a-y- d-s-a- s-ę d- c-n-r-m m-a-t-. ---------------------------------------------------- Chciałbym / Chciałabym dostać się do centrum miasta. 0
Как да стигна до гарата? J-k dot-- d--dwor--? J__ d____ d_ d______ J-k d-t-ę d- d-o-c-? -------------------- Jak dotrę do dworca? 0
Как да стигна до летището? J-k-d-t-ę-n- l--ni-ko. J__ d____ n_ l________ J-k d-t-ę n- l-t-i-k-. ---------------------- Jak dotrę na lotnisko. 0
Как да стигна до центъра на града? Jak-dotr--do-cent-u- mi----? J__ d____ d_ c______ m______ J-k d-t-ę d- c-n-r-m m-a-t-? ---------------------------- Jak dotrę do centrum miasta? 0
Трябва ми такси. Po-rzebna -- je-- -a---w-a. P________ m_ j___ t________ P-t-z-b-a m- j-s- t-k-ó-k-. --------------------------- Potrzebna mi jest taksówka. 0
Трябва ми карта на града. Pot-ze--y--i j-s- pl-n--ia-t-. P________ m_ j___ p___ m______ P-t-z-b-y m- j-s- p-a- m-a-t-. ------------------------------ Potrzebny mi jest plan miasta. 0
Трябва ми хотел. Po-r-ebn- ----est-ho--l. P________ m_ j___ h_____ P-t-z-b-y m- j-s- h-t-l- ------------------------ Potrzebny mi jest hotel. 0
Бих искал / искала да наема кола. Ch-iał-ym / -h-ia--b---w-p-ż-c-yć -a--chó-. C________ / C_________ w_________ s________ C-c-a-b-m / C-c-a-a-y- w-p-ż-c-y- s-m-c-ó-. ------------------------------------------- Chciałbym / Chciałabym wypożyczyć samochód. 0
Ето кредитната ми карта. Tu -es- mo----ar-- ----y--wa. T_ j___ m___ k____ k_________ T- j-s- m-j- k-r-a k-e-y-o-a- ----------------------------- Tu jest moja karta kredytowa. 0
Ето шофьорската ми книжка. T---est -----prawo -a--y. T_ j___ m___ p____ j_____ T- j-s- m-j- p-a-o j-z-y- ------------------------- Tu jest moje prawo jazdy. 0
Какво може да се види в града? Co-można-o-ej-zeć---t-- m-e--ie? C_ m____ o_______ w t__ m_______ C- m-ż-a o-e-r-e- w t-m m-e-c-e- -------------------------------- Co można obejrzeć w tym mieście? 0
Идете в стария град. P--s-- pó--ć--a----r-wkę.-- N--c- -an-- --ni -dzie ----ta-ó-k-. P_____ p____ n_ s________ / N____ p__ / p___ i____ n_ s________ P-o-z- p-j-ć n- s-a-ó-k-. / N-e-h p-n / p-n- i-z-e n- s-a-ó-k-. --------------------------------------------------------------- Proszę pójść na starówkę. / Niech pan / pani idzie na starówkę. 0
Направете обиколка на града. Pros-- wyb--ć -ię -a-prz---ż--kę -- mi-ś--e. P_____ w_____ s__ n_ p__________ p_ m_______ P-o-z- w-b-a- s-ę n- p-z-j-ż-ż-ę p- m-e-c-e- -------------------------------------------- Proszę wybrać się na przejażdżkę po mieście. 0
Идете на пристанището. Pr--zę--ójś--do --rtu. /-N--c- p---/---n---d-i- do p----. P_____ p____ d_ p_____ / N____ p__ / p___ i____ d_ p_____ P-o-z- p-j-ć d- p-r-u- / N-e-h p-n / p-n- i-z-e d- p-r-u- --------------------------------------------------------- Proszę pójść do portu. / Niech pan / pani idzie do portu. 0
Направете обиколка на пристанището. P-os-- -yb--- się -a -rzej--dż-- -- po-c--. P_____ w_____ s__ n_ p__________ p_ p______ P-o-z- w-b-a- s-ę n- p-z-j-ż-ż-ę p- p-r-i-. ------------------------------------------- Proszę wybrać się na przejażdżkę po porcie. 0
Какви други забележителности има ? Co ----- j--z-----ob-c--ć? C_ w____ j______ z________ C- w-r-o j-s-c-e z-b-c-y-? -------------------------- Co warto jeszcze zobaczyć? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + полски (1-100) MP3 полски (1-100)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!