Разговорник

bg В града   »   ka ქალაქში

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [ოცდახუთი]

25 [otsdakhuti]

ქალაქში

kalakshi

Изберете как искате да видите превода:   
български грузински Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. ს----რზ- --ნდა. ს_______ მ_____ ს-დ-უ-ზ- მ-ნ-ა- --------------- სადგურზე მინდა. 0
kal--shi k_______ k-l-k-h- -------- kalakshi
Бих искал / искала да отида на летището. ა---პ--ტში----და. ა_________ მ_____ ა-რ-პ-რ-შ- მ-ნ-ა- ----------------- აეროპორტში მინდა. 0
k--a-s-i k_______ k-l-k-h- -------- kalakshi
Бих искал / искала да отида в центъра на града. ქა-აქის ცე--რ-- მინდა. ქ______ ც______ მ_____ ქ-ლ-ქ-ს ც-ნ-რ-ი მ-ნ-ა- ---------------------- ქალაქის ცენტრში მინდა. 0
sadg-rz---i-d-. s_______ m_____ s-d-u-z- m-n-a- --------------- sadgurze minda.
Как да стигна до гарата? რო-ო--მ-ვ-დე--ა-გ---მდე? რ____ მ_____ ს__________ რ-გ-რ მ-ვ-დ- ს-დ-უ-ა-დ-? ------------------------ როგორ მივიდე სადგურამდე? 0
sa-----e mind-. s_______ m_____ s-d-u-z- m-n-a- --------------- sadgurze minda.
Как да стигна до летището? რ-გ---მ---------ოპ-რ-ამ--? რ____ მ_____ ა____________ რ-გ-რ მ-ვ-დ- ა-რ-პ-რ-ა-დ-? -------------------------- როგორ მივიდე აეროპორტამდე? 0
s--g--ze mi-da. s_______ m_____ s-d-u-z- m-n-a- --------------- sadgurze minda.
Как да стигна до центъра на града? რ--ო--მ---დ--ქ-ლ-ქ-ს---ნტ-ა-დე? რ____ მ_____ ქ______ ც_________ რ-გ-რ მ-ვ-დ- ქ-ლ-ქ-ს ც-ნ-რ-მ-ე- ------------------------------- როგორ მივიდე ქალაქის ცენტრამდე? 0
aerop'o-t--hi---nd-. a____________ m_____ a-r-p-o-t-s-i m-n-a- -------------------- aerop'ort'shi minda.
Трябва ми такси. ტა-ს---ჭ-რ-ე-ა. ტ____ მ________ ტ-ქ-ი მ-ი-დ-ბ-. --------------- ტაქსი მჭირდება. 0
k-lak-- ts-nt-rs-i-m-n-a. k______ t_________ m_____ k-l-k-s t-e-t-r-h- m-n-a- ------------------------- kalakis tsent'rshi minda.
Трябва ми карта на града. ქალ-ქ-ს-რ--- -ჭ-რდე-ა. ქ______ რ___ მ________ ქ-ლ-ქ-ს რ-კ- მ-ი-დ-ბ-. ---------------------- ქალაქის რუკა მჭირდება. 0
r-g-r -i-ide s--gur-md-? r____ m_____ s__________ r-g-r m-v-d- s-d-u-a-d-? ------------------------ rogor mivide sadguramde?
Трябва ми хотел. ს-სტ--რ- მ-ი--ე-ა. ს_______ მ________ ს-ს-უ-რ- მ-ი-დ-ბ-. ------------------ სასტუმრო მჭირდება. 0
r--o---i--d- sa-g--a-d-? r____ m_____ s__________ r-g-r m-v-d- s-d-u-a-d-? ------------------------ rogor mivide sadguramde?
Бих искал / искала да наема кола. მი-და ------------რავ-. მ____ მ______ ვ________ მ-ნ-ა მ-ნ-ა-ა ვ-ქ-რ-ვ-. ----------------------- მინდა მანქანა ვიქირავო. 0
ro------------a-gu-am--? r____ m_____ s__________ r-g-r m-v-d- s-d-u-a-d-? ------------------------ rogor mivide sadguramde?
Ето кредитната ми карта. ა-, -ე-----კრ-დიტ- ბ-რ--ი. ა__ ჩ___ ს________ ბ______ ა-, ჩ-მ- ს-კ-ე-ი-ო ბ-რ-თ-. -------------------------- აი, ჩემი საკრედიტო ბარათი. 0
r-go- m--i-e -----'-r--amd-? r____ m_____ a______________ r-g-r m-v-d- a-r-p-o-t-a-d-? ---------------------------- rogor mivide aerop'ort'amde?
Ето шофьорската ми книжка. აი--ჩ-მი მ--თვის ----ობ-. ა__ ჩ___ მ______ მ_______ ა-, ჩ-მ- მ-რ-ვ-ს მ-წ-ო-ა- ------------------------- აი, ჩემი მართვის მოწმობა. 0
r-go- -ivid- ka-ak---tse-t'---d-? r____ m_____ k______ t___________ r-g-r m-v-d- k-l-k-s t-e-t-r-m-e- --------------------------------- rogor mivide kalakis tsent'ramde?
Какво може да се види в града? რ--არი---ალ-ქში ს--ახავი? რ_ ა___ ქ______ ს________ რ- ა-ი- ქ-ლ-ქ-ი ს-ნ-ხ-ვ-? ------------------------- რა არის ქალაქში სანახავი? 0
t'--si m--'irde--. t_____ m__________ t-a-s- m-h-i-d-b-. ------------------ t'aksi mch'irdeba.
Идете в стария град. წადით-ძვ-ლ ქა-ა-ში! წ____ ძ___ ქ_______ წ-დ-თ ძ-ე- ქ-ლ-ქ-ი- ------------------- წადით ძველ ქალაქში! 0
k---kis-ruk'a --h'--de--. k______ r____ m__________ k-l-k-s r-k-a m-h-i-d-b-. ------------------------- kalakis ruk'a mch'irdeba.
Направете обиколка на града. მ--წყ--თ-ექს--რსია--ალა---! მ_______ ე________ ქ_______ მ-ა-ყ-ე- ე-ს-უ-ს-ა ქ-ლ-ქ-ი- --------------------------- მოაწყვეთ ექსკურსია ქალაქში! 0
s-st-u-r--m-h--r-eb-. s________ m__________ s-s-'-m-o m-h-i-d-b-. --------------------- sast'umro mch'irdeba.
Идете на пристанището. წ---თ--ა----გუ---! წ____ ნ___________ წ-დ-თ ნ-ვ-ა-გ-რ-ი- ------------------ წადით ნავსადგურში! 0
mi-d---a--a----ik-ra-o. m____ m______ v________ m-n-a m-n-a-a v-k-r-v-. ----------------------- minda mankana vikiravo.
Направете обиколка на пристанището. მო-წყვე- -ქს--რსი---ავ--დ--რ--! მ_______ ე________ ნ___________ მ-ა-ყ-ე- ე-ს-უ-ს-ა ნ-ვ-ა-გ-რ-ი- ------------------------------- მოაწყვეთ ექსკურსია ნავსადგურში! 0
m-n-- -a----- -ik----o. m____ m______ v________ m-n-a m-n-a-a v-k-r-v-. ----------------------- minda mankana vikiravo.
Какви други забележителности има ? კიდ-ვ -ა სანა-ა--ები-? კ____ რ_ ს____________ კ-დ-ვ რ- ს-ნ-ხ-ო-ე-ი-? ---------------------- კიდევ რა სანახაობებია? 0
m-nda -ank-na v--i-a--. m____ m______ v________ m-n-a m-n-a-a v-k-r-v-. ----------------------- minda mankana vikiravo.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + грузински (1-100) MP3 грузински (1-100)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!