Разговорник

bg Отрицание 2   »   ka უარყოფა 2

65 [шейсет и пет]

Отрицание 2

Отрицание 2

65 [სამოცდახუთი]

65 [samotsdakhuti]

უარყოფა 2

uarqopa 2

Изберете как искате да видите превода:   
български грузински Играйте Повече
Скъп ли е пръстенът? ბე-ედი ძვი-ი-? ბ_____ ძ______ ბ-ჭ-დ- ძ-ი-ი-? -------------- ბეჭედი ძვირია? 0
u-rq--a 2 u______ 2 u-r-o-a 2 --------- uarqopa 2
Не, той струва само сто евро. არ------მ----- -სი--ვრ---ი--. ა___ ი_ მ_____ ა__ ე___ ღ____ ა-ა- ი- მ-ო-ო- ა-ი ე-რ- ღ-რ-. ----------------------------- არა, ის მხოლოდ ასი ევრო ღირს. 0
u-r-o---2 u______ 2 u-r-o-a 2 --------- uarqopa 2
Но аз има само петдесет. მ-გრა- -ე -ხოლოდ---მო-დ-ა-ი--აქ-ს. მ_____ მ_ მ_____ ო_________ მ_____ მ-გ-ა- მ- მ-ო-ო- ო-მ-ც-ა-თ- მ-ქ-ს- ---------------------------------- მაგრამ მე მხოლოდ ორმოცდაათი მაქვს. 0
b-c----i -zv--i-? b_______ d_______ b-c-'-d- d-v-r-a- ----------------- bech'edi dzviria?
Готов / готова ли си вече? უ--ე-მზად---რ? უ___ მ___ ხ___ უ-ვ- მ-ა- ხ-რ- -------------- უკვე მზად ხარ? 0
a-a,--s-m--ol-d-as---v-- -hi--. a___ i_ m______ a__ e___ g_____ a-a- i- m-h-l-d a-i e-r- g-i-s- ------------------------------- ara, is mkholod asi evro ghirs.
Не, още не. არა- --რ---ა. ა___ ჯ__ ა___ ა-ა- ჯ-რ ა-ა- ------------- არა, ჯერ არა. 0
a--, i- -kh--o--as- ---o -hirs. a___ i_ m______ a__ e___ g_____ a-a- i- m-h-l-d a-i e-r- g-i-s- ------------------------------- ara, is mkholod asi evro ghirs.
Но ей сега съм готов / готова. მ--რა--ახ---ე----დ---ქ-ე--. მ_____ ა_____ მ___ ვ_______ მ-გ-ა- ა-ლ-ვ- მ-ა- ვ-ქ-ე-ი- --------------------------- მაგრამ ახლავე მზად ვიქნები. 0
ara, -- mk-olod-a---e-ro--h---. a___ i_ m______ a__ e___ g_____ a-a- i- m-h-l-d a-i e-r- g-i-s- ------------------------------- ara, is mkholod asi evro ghirs.
Искаш ли още супа? გინ-ა კ-დევ -უპ-? გ____ კ____ ს____ გ-ნ-ა კ-დ-ვ ს-პ-? ----------------- გინდა კიდევ სუპი? 0
mag-am--e m-ho--d o-mo-s-aat--m-kvs. m_____ m_ m______ o__________ m_____ m-g-a- m- m-h-l-d o-m-t-d-a-i m-k-s- ------------------------------------ magram me mkholod ormotsdaati makvs.
Не, не искам повече. არ-,--ღარ -ინ-ა. ა___ ა___ მ_____ ა-ა- ა-ა- მ-ნ-ა- ---------------- არა, აღარ მინდა. 0
ma--am-me --hol-- o-m---daati-m--vs. m_____ m_ m______ o__________ m_____ m-g-a- m- m-h-l-d o-m-t-d-a-i m-k-s- ------------------------------------ magram me mkholod ormotsdaati makvs.
Но искам още един сладолед. მ----მ-კი-ე-----ი--აყინ-? მ_____ კ____ ე___ ნ______ მ-გ-ა- კ-დ-ვ ე-თ- ნ-ყ-ნ-? ------------------------- მაგრამ კიდევ ერთი ნაყინი? 0
m----m m--mk-o--d-orm--s-a-ti--ak--. m_____ m_ m______ o__________ m_____ m-g-a- m- m-h-l-d o-m-t-d-a-i m-k-s- ------------------------------------ magram me mkholod ormotsdaati makvs.
Отдавна ли живееш тук? უ--- --დი--ა--ა--ქ---ოვრ--? უ___ დ___ ხ____ ა_ ც_______ უ-ვ- დ-დ- ხ-ნ-ა ა- ც-ო-რ-ბ- --------------------------- უკვე დიდი ხანია აქ ცხოვრობ? 0
uk--- -z-d k---? u____ m___ k____ u-'-e m-a- k-a-? ---------------- uk've mzad khar?
Не, едва от един месец. ა-ა- ---ლო--ე-თი--ვ-ა. ა___ მ_____ ე___ თ____ ა-ა- მ-ო-ო- ე-თ- თ-ე-. ---------------------- არა, მხოლოდ ერთი თვეა. 0
ar---jer--ra. a___ j__ a___ a-a- j-r a-a- ------------- ara, jer ara.
Но вече познавам много хора. მ-გრ-- --------- ხ-ლ-ს---ცნობ. მ_____ უ___ ბ___ ხ____ ვ______ მ-გ-ა- უ-ვ- ბ-ვ- ხ-ლ-ს ვ-ც-ო-. ------------------------------ მაგრამ უკვე ბევრ ხალხს ვიცნობ. 0
a-a,--er --a. a___ j__ a___ a-a- j-r a-a- ------------- ara, jer ara.
Ще пътуваш ли утре за вкъщи? ხ-ალ --ხლ-ი--------? ხ___ ს_____ მ_______ ხ-ა- ს-ხ-შ- მ-დ-ხ-რ- -------------------- ხვალ სახლში მიდიხარ? 0
a-a, --r ara. a___ j__ a___ a-a- j-r a-a- ------------- ara, jer ara.
Не, чак в края на седмицата. არ---მ--ლო- -ა-ა--კვირას. ა___ მ_____ შ____________ ა-ა- მ-ო-ო- შ-ბ-თ-კ-ი-ა-. ------------------------- არა, მხოლოდ შაბათ-კვირას. 0
ma--am a-hla-e-mzad-vikn-bi. m_____ a______ m___ v_______ m-g-a- a-h-a-e m-a- v-k-e-i- ---------------------------- magram akhlave mzad viknebi.
Но още в неделя ще се върна. მა-რ-- -ვი---ვ- დ--ბ---დ-ბი. მ_____ კ_______ დ___________ მ-გ-ა- კ-ი-ა-ვ- დ-ვ-რ-ნ-ე-ი- ---------------------------- მაგრამ კვირასვე დავბრუნდები. 0
ma-ra- ak-l-v- mza---i-n-bi. m_____ a______ m___ v_______ m-g-a- a-h-a-e m-a- v-k-e-i- ---------------------------- magram akhlave mzad viknebi.
Дъщеря ти голяма ли е вече? შ-ნ---------ლ---კ-ე--ა---რდ-? შ___ ქ________ უ___ გ________ შ-ნ- ქ-ლ-შ-ი-ი უ-ვ- გ-ი-ა-დ-? ----------------------------- შენი ქალიშვილი უკვე გაიზარდა? 0
ma-r-- ak---v- -z-d--i-neb-. m_____ a______ m___ v_______ m-g-a- a-h-a-e m-a- v-k-e-i- ---------------------------- magram akhlave mzad viknebi.
Не, тя е едва на седемнайсет. ა-ა- ის---რ ---ლოდ-ჩვიდმ-ტი --ის არის. ა___ ი_ ჯ__ მ_____ ჩ_______ წ___ ა____ ა-ა- ი- ჯ-რ მ-ო-ო- ჩ-ი-მ-ტ- წ-ი- ა-ი-. -------------------------------------- არა, ის ჯერ მხოლოდ ჩვიდმეტი წლის არის. 0
g------'i--- -u-'-? g____ k_____ s_____ g-n-a k-i-e- s-p-i- ------------------- ginda k'idev sup'i?
Но вече има приятел. მა--ამ---ს----ე მე--ბარი-ჰ-ავ-. მ_____ მ__ უ___ მ_______ ჰ_____ მ-გ-ა- მ-ს უ-ვ- მ-გ-ბ-რ- ჰ-ა-ს- ------------------------------- მაგრამ მას უკვე მეგობარი ჰყავს. 0
ara- a-h------d-. a___ a____ m_____ a-a- a-h-r m-n-a- ----------------- ara, aghar minda.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + грузински (1-100) MP3 грузински (1-100)

Какво ни казват думите

По света има милиони книги. Не е известно колко от тях са написани до момента. Много знания са съхранени в тези книги. Ако някой можеше да ги прочете всички, щеше да знае много за живота. Защото книгите ни показват как нашият свят се променя. Всяка епоха има своите собствени книги. Като ги четем, разбираме кое е важно за хората. За съжаление, никой не може да прочете всички книги. Но съвременните технологии могат да ни помогнат да анализираме книгите. Чрез използването на цифровизация, книгите могат да се съхраняват като данни. След това, съдържанието им може да бъде анализирано. По този начин езиковедите виждат как нашият език се е променил. Още по-интересно е, обаче, да се преброи честотата на думите. По този начин може да се определи значението на някои неща. Учените изследвали повече от 5 милиона книги. Това били книги от последните пет века. Били анализирани общо 500 милиарда думи. Честотата на думите показва как са живели хората и тогава, и сега. Идеите и тенденциите са отразени в езика. Думата мъже е загубила част от смисъла си, например. Тя се използва по-рядко днес, отколкото някога. Честотата на думата жени, от друга страна, се е увеличила значително. Човек също може да види какво сме обичали да ядем като разгледа думите. Думата "сладолед" е била много важна през петдесетте години. След това, думите "пица" и "паста" станали популярни. Терминът "суши" е била доминиращ през последните няколко години. Но има една добра новина за всички любители на езиците... Нашият език придобива повече думи всяка година!