और-बी-- ज़्-ा-- है
औ_ बी_ ज़्__ है
औ- ब-म- ज़-य-द- ह-
-----------------
और बीमा ज़्यादा है 0 mer- pa-- dok-ar -a-nm___ p___ d_____ h___m-r- p-t- d-k-a- h-i----------------------mere pati doktar hain
म---वि-ेश--ें----श-क--ण -े -हा --रह---ूँ
मैं वि__ में प्_____ ले र_ / र_ हूँ
म-ं व-द-श म-ं प-र-ि-्-ण ल- र-ा / र-ी ह-ँ
----------------------------------------
मैं विदेश में प्रशिक्षण ले रहा / रही हूँ 0 jal----e-h-m -e--h-n-len-ej___ h__ h__ p______ l____j-l- h-e h-m p-n-h-n l-n-e--------------------------jald hee ham penshan lenge
म-ं--ि--- ----र-ष-स- बेर----ार-ह-ँ
मैं पि__ ए_ व__ से बे____ हूँ
म-ं प-छ-े ए- व-्- स- ब-र-ज-ग-र ह-ँ
----------------------------------
मैं पिछले एक वर्ष से बेरोज़गार हूँ 0 lekin-----b--u--zy--da ---nl____ k__ b____ z_____ h___l-k-n k-r b-h-t z-a-d- h-i----------------------------lekin kar bahut zyaada hain
इस---- --- बहु--ज़्या-ा ब-र-----र -ोग --ं
इ_ दे_ में ब__ ज़्__ बे____ लो_ हैं
इ- द-श म-ं ब-ु- ज़-य-द- ब-र-ज-ग-र ल-ग ह-ं
----------------------------------------
इस देश में बहुत ज़्यादा बेरोज़गार लोग हैं 0 a-r ----a-zyaa-- --ia__ b____ z_____ h__a-r b-e-a z-a-d- h-i--------------------aur beema zyaada hai
Повечето хора помнят първия си учебен ден.
Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това.
Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си.
Но защо е така?
Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета?
Причината се крие в нашето развитие.
Речта и паметта се развиват по едно и също време.
И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч.
Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява.
Учените са провели различни изследвания с деца.
По този начин, те направили интересно откритие.
Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди.
Следователно началото на речта е също и началото на паметта.
Децата научават много в първите три години от живота си.
Те преживяват нови неща всеки ден.
В тази възраст също са натрупали множество важни опитности.
Въпреки това, всичко изчезва.
Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия.
Само нещата, които децата могат да назоват остават.
Автобиографичната памет запазва личните преживявания.
Тя функционира като дневник.
Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него.
По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност.
Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език.
А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си.
Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се.
Те се съхраняват някъде в мозъка ни.
Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?