আমা---্বা-ী-এ-জ---াক্-ার ৷
আ__ স্__ এ___ ডা___ ৷
আ-া- স-ব-ম- এ-জ- ড-ক-ত-র ৷
--------------------------
আমার স্বামী একজন ডাক্তার ৷ 0 kā-a---mak________k-j-k-r-a---------kājakarma
আমরা --ব--ী--র-----শ- -া- ৷
আ__ খু_ শী___ পে___ পা_ ৷
আ-র- খ-ব শ-ঘ-র- প-ন-ন প-ব ৷
---------------------------
আমরা খুব শীঘ্রই পেনশন পাব ৷ 0 āp-ni ---kā-a--arēna?ā____ k_ k___ k______ā-a-i k- k-j- k-r-n-?---------------------āpani kī kāja karēna?
ক-ন্-ু--র খুব ব--ী ৷
কি__ ক_ খু_ বে_ ৷
ক-ন-ত- ক- খ-ব ব-শ- ৷
--------------------
কিন্তু কর খুব বেশী ৷ 0 ā-ani -ī-kāj-----ē--?ā____ k_ k___ k______ā-a-i k- k-j- k-r-n-?---------------------āpani kī kāja karēna?
আ-ি---শী -ো-গ-র-কর---া ৷
আ_ বে_ রো___ ক_ না ৷
আ-ি ব-শ- র-জ-া- ক-ি ন- ৷
------------------------
আমি বেশী রোজগার করি না ৷ 0 k-n-u-kara -huba ---īk____ k___ k____ b___k-n-u k-r- k-u-a b-ś----------------------kintu kara khuba bēśī
আমি ব--ে-ে ----ি--ষ- ন-চ-ছি ৷
আ_ বি__ প্_____ নি__ ৷
আ-ি ব-দ-শ- প-র-ি-্-ণ ন-চ-ছ- ৷
-----------------------------
আমি বিদেশে প্রশিক্ষণ নিচ্ছি ৷ 0 kintu -ar---h--- bē-īk____ k___ k____ b___k-n-u k-r- k-u-a b-ś----------------------kintu kara khuba bēśī
উন- -ম------ সাহে- ৷
উ_ আ__ ব_ সা__ ৷
উ-ি আ-া- ব-় স-হ-ব ৷
--------------------
উনি আমার বড় সাহেব ৷ 0 k--tu--------u-a-bē-īk____ k___ k____ b___k-n-u k-r- k-u-a b-ś----------------------kintu kara khuba bēśī
এই দ-শে -ন-ক ব--ী--ংখ--ক-বে--- -ো--আছে- ৷
এ_ দে_ অ__ বে_ সং___ বে__ লো_ আ__ ৷
এ- দ-শ- অ-ে- ব-শ- স-খ-য- ব-ক-র ল-ক আ-ে- ৷
-----------------------------------------
এই দেশে অনেক বেশী সংখ্যক বেকার লোক আছেন ৷ 0 Ām--ē-a--n--i-ji-iẏā-a -p---a-śa--- ---ē -ā'iĀ__ ē______ i_________ (___________ h___ c___Ā-i ē-a-a-a i-j-n-ẏ-r- (-r-k-u-a-ī- h-t- c-'----------------------------------------------Āmi ēkajana iñjiniẏāra (prakauśalī) hatē cā'i
Повечето хора помнят първия си учебен ден.
Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това.
Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си.
Но защо е така?
Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета?
Причината се крие в нашето развитие.
Речта и паметта се развиват по едно и също време.
И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч.
Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява.
Учените са провели различни изследвания с деца.
По този начин, те направили интересно откритие.
Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди.
Следователно началото на речта е също и началото на паметта.
Децата научават много в първите три години от живота си.
Те преживяват нови неща всеки ден.
В тази възраст също са натрупали множество важни опитности.
Въпреки това, всичко изчезва.
Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия.
Само нещата, които децата могат да назоват остават.
Автобиографичната памет запазва личните преживявания.
Тя функционира като дневник.
Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него.
По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност.
Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език.
А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си.
Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се.
Те се съхраняват някъде в мозъка ни.
Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?