Разговорник

bg голям – малък   »   bn বড় – ছোট

68 [шейсет и осем]

голям – малък

голям – малък

৬৮ [আটষট্টি]

68 [Āṭaṣaṭṭi]

বড় – ছোট

baṛa – chōṭa

Изберете как искате да видите превода:   
български бенгалски Играйте Повече
голям и малък বড়---- --ট ব_ এ_ ছো_ ব-় এ-ং ছ-ট ----------- বড় এবং ছোট 0
baṛ- – -h-ṭa b___ – c____ b-ṛ- – c-ō-a ------------ baṛa – chōṭa
Слонът е голям. হ--ি-বড- ৷ হা_ ব_ ৷ হ-ত- ব-় ৷ ---------- হাতি বড় ৷ 0
b-ṛ- --ch-ṭa b___ – c____ b-ṛ- – c-ō-a ------------ baṛa – chōṭa
Мишката е малка. ই-দ-- -ো- ৷ ইঁ__ ছো_ ৷ ই-দ-র ছ-ট ৷ ----------- ইঁদুর ছোট ৷ 0
baṛ- -ba---hōṭa b___ ē___ c____ b-ṛ- ē-a- c-ō-a --------------- baṛa ēbaṁ chōṭa
тъмен и светъл অ--ধ-ার-এ-ং-উ--বল অ____ এ_ উ___ অ-্-ক-র এ-ং উ-্-ল ----------------- অন্ধকার এবং উজ্বল 0
b-----ba--c-ō-a b___ ē___ c____ b-ṛ- ē-a- c-ō-a --------------- baṛa ēbaṁ chōṭa
Нощта е тъмна. রা- অন্-ক-- হয় ৷ রা_ অ____ হ_ ৷ র-ত অ-্-ক-র হ- ৷ ---------------- রাত অন্ধকার হয় ৷ 0
b-ṛa -b-- c---a b___ ē___ c____ b-ṛ- ē-a- c-ō-a --------------- baṛa ēbaṁ chōṭa
Денят е светъл. দ-ন ---ব- ---৷ দি_ উ___ হ_ ৷ দ-ন উ-্-ল হ- ৷ -------------- দিন উজ্বল হয় ৷ 0
hā-i ---a h___ b___ h-t- b-ṛ- --------- hāti baṛa
стар и млад বৃ--ধ --ব-দ্-- এব---ুবক / -ুবতী বৃ__ / বৃ__ এ_ যু__ / যু__ ব-দ-ধ / ব-দ-ধ- এ-ং য-ব- / য-ব-ী ------------------------------- বৃদ্ধ / বৃদ্ধা এবং যুবক / যুবতী 0
h-ti----a h___ b___ h-t- b-ṛ- --------- hāti baṛa
Нашият дядо е много стар. আ---ে- ঠ-কু-দ- / দ-দু-খ-বই--ৃ--ধ-৷ আ___ ঠা___ / দা_ খু__ বৃ__ ৷ আ-া-ে- ঠ-ক-র-া / দ-দ- খ-ব- ব-দ-ধ ৷ ---------------------------------- আমাদের ঠাকুরদা / দাদু খুবই বৃদ্ধ ৷ 0
hāti baṛa h___ b___ h-t- b-ṛ- --------- hāti baṛa
Преди 70 години е бил още млад. ৭০ --র-আগে--ে --ব- -িল-৷ ৭_ ব__ আ_ সে যু__ ছি_ ৷ ৭- ব-র আ-ে স- য-ব- ছ-ল ৷ ------------------------ ৭০ বছর আগে সে যুবক ছিল ৷ 0
im----a-chōṭa i_____ c____ i-̐-u-a c-ō-a ------------- im̐dura chōṭa
красив и грозен স----- এ-ং----সিত সু___ এ_ কু___ স-ন-দ- এ-ং ক-ৎ-ি- ----------------- সুন্দর এবং কুৎসিত 0
im̐dur- -hōṭa i_____ c____ i-̐-u-a c-ō-a ------------- im̐dura chōṭa
Пеперудата е красива. প্--া--ি সুন--র-হয়-৷ প্____ সু___ হ_ ৷ প-র-া-ত- স-ন-দ- হ- ৷ -------------------- প্রজাপতি সুন্দর হয় ৷ 0
i-̐du-a--hō-a i_____ c____ i-̐-u-a c-ō-a ------------- im̐dura chōṭa
Паякът е грозен. মাক---- -ুৎস-- -য়-৷ মা___ কু___ হ_ ৷ ম-ক-়-া ক-ৎ-ি- হ- ৷ ------------------- মাকড়সা কুৎসিত হয় ৷ 0
an-ha--ra ēb---ujbala a________ ē___ u_____ a-d-a-ā-a ē-a- u-b-l- --------------------- andhakāra ēbaṁ ujbala
дебел и слаб মোটা-এ-ং-রোগা মো_ এ_ রো_ ম-ট- এ-ং র-গ- ------------- মোটা এবং রোগা 0
a-dhak--a -ba--ujbala a________ ē___ u_____ a-d-a-ā-a ē-a- u-b-l- --------------------- andhakāra ēbaṁ ujbala
Жена с тегло 100 килограма е дебела. যে-মহ-ল-র --ন -০০-কেজ- ত----মোট--৷ যে ম___ ও__ ১__ কে_ তি_ মো_ ৷ য- ম-ি-া- ও-ন ১-০ ক-জ- ত-ন- ম-ট- ৷ ---------------------------------- যে মহিলার ওজন ১০০ কেজি তিনি মোটা ৷ 0
an---kā-- ēb---ujba-a a________ ē___ u_____ a-d-a-ā-a ē-a- u-b-l- --------------------- andhakāra ēbaṁ ujbala
Мъж с тегло 50 килограма е слаб. যে -ু--ষ---ও-ন--০ -েজি ত-নি--োগা ৷ যে পু___ ও__ ৫_ কে_ তি_ রো_ ৷ য- প-র-ষ-র ও-ন ৫- ক-জ- ত-ন- র-গ- ৷ ---------------------------------- যে পুরুষের ওজন ৫০ কেজি তিনি রোগা ৷ 0
rā-- -n-ha--r----ẏa r___ a________ h___ r-t- a-d-a-ā-a h-ẏ- ------------------- rāta andhakāra haẏa
скъп и евтин দামী --- --্তা দা_ এ_ স__ দ-ম- এ-ং স-্-া -------------- দামী এবং সস্তা 0
rāt----dhakāra-h-ẏa r___ a________ h___ r-t- a-d-a-ā-a h-ẏ- ------------------- rāta andhakāra haẏa
Колата е скъпа. গ---ীটা ---ী ৷ গা__ দা_ ৷ গ-ড-ী-া দ-ম- ৷ -------------- গাড়ীটা দামী ৷ 0
r-----nd----r- haẏa r___ a________ h___ r-t- a-d-a-ā-a h-ẏ- ------------------- rāta andhakāra haẏa
Вестникът е евтин. খবর-র-কা-জট---স্-া-৷ খ___ কা___ স__ ৷ খ-র-র ক-গ-ট- স-্-া ৷ -------------------- খবরের কাগজটি সস্তা ৷ 0
d--a-ujba-a--a-a d___ u_____ h___ d-n- u-b-l- h-ẏ- ---------------- dina ujbala haẏa

Кодово превключване

Все повече и повече хора израстват двуезични. Те могат да говорят повече от един език. Много от тези хора често превключват между езиците. Те решават кой език да използват в зависимост от ситуацията. Например, те говорят на различни езици по време на работа и у дома. По този начин се адаптират към околната си среда. Но съществува и възможност за спонтанно превключване на езиците. Това явление се нарича кодово превключване. При кодовото превключване, езикът бива сменен в процеса на говорене. Може да има много причини, поради които говорещите правят това. Често те не намират подходящата дума в даден език. И могат да изразят себе си по-добре чрез другия език. Причината може да бъде и в това, че говорещият се чувства по-уверен в единия от езиците. Той използва този език за частни или лични неща. Понякога определена дума не съществува в езика. В този случай на говорещия се налага да превключи на друг език. Или пък умишлено сменя езиците, за да не бъде разбран. В този случай кодовото превключване работи като таен език. По-рано, смесването на езиците беше критикувано. Смяташе се, че говорещият не може да говори правилно някой от двата езика. Днес на него се гледа по различен начин. Кодовото превключване се признава като специална езикова компетентност. Интересно е да се наблюдава говорещият, който използва кодово превключване. Често пъти той не просто сменя езика, на който говори. Други комуникативни елементи също се променят. Мнозина говорят по-бързо, по-високо или по-акцентирано на другия език. Или изведнъж започват да използват повече жестове и изражения на лицето. По този начин, кодовото превключване винаги е в известна степен и културно превключване…