Разговорник

bg Сезоните и времето   »   mk Годишни времиња и временски услови

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

16 [шеснаесет]

16 [shyesnayesyet]

Годишни времиња и временски услови

Guodishni vryemiњa i vryemyenski ooslovi

Изберете как искате да видите превода:   
български македонски Играйте Повече
Това са сезоните: Ова-с- го--ш--те ----и-а: О__ с_ г________ в_______ О-а с- г-д-ш-и-е в-е-и-а- ------------------------- Ова се годишните времиња: 0
G--d--h----r-e-iњa i-v--em--n-k- ---lovi G________ v_______ i v__________ o______ G-o-i-h-i v-y-m-њ- i v-y-m-e-s-i o-s-o-i ---------------------------------------- Guodishni vryemiњa i vryemyenski ooslovi
пролет, лято, п-ол--- ---о п______ л___ п-о-е-, л-т- ------------ пролет, лето 0
G-o--s-n- v-yem-њ- i-vryem-enski-o-slo-i G________ v_______ i v__________ o______ G-o-i-h-i v-y-m-њ- i v-y-m-e-s-i o-s-o-i ---------------------------------------- Guodishni vryemiњa i vryemyenski ooslovi
есен и зима. есе-, -и-а. е____ з____ е-е-, з-м-. ----------- есен, зима. 0
O-a -y- g-o-i-hn-t-- vry---њ-: O__ s__ g___________ v________ O-a s-e g-o-i-h-i-y- v-y-m-њ-: ------------------------------ Ova sye guodishnitye vryemiњa:
Лятото е горещо. Летото----е---. Л_____ е ж_____ Л-т-т- е ж-ш-о- --------------- Летото е жешко. 0
O-a-s-----odi-h-i--e---yem---: O__ s__ g___________ v________ O-a s-e g-o-i-h-i-y- v-y-m-њ-: ------------------------------ Ova sye guodishnitye vryemiњa:
През лятото слънцето грее. Во л--о с-н--т- гре-. В_ л___ с______ г____ В- л-т- с-н-е-о г-е-. --------------------- Во лето сонцето грее. 0
Ova---e-g---i--n-tye v-ye-iњa: O__ s__ g___________ v________ O-a s-e g-o-i-h-i-y- v-y-m-њ-: ------------------------------ Ova sye guodishnitye vryemiњa:
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. В- -ет--о-и-е--о-з-----сл-в--да --т-м-. В_ л___ о____ с_ з__________ д_ ш______ В- л-т- о-и-е с- з-д-в-с-т-о д- ш-т-м-. --------------------------------------- Во лето одиме со задовослтво да шетаме. 0
pr---et--l---o p_______ l____ p-o-y-t- l-e-o -------------- prolyet, lyeto
Зимата е студена. З--ат--е--т-дена. З_____ е с_______ З-м-т- е с-у-е-а- ----------------- Зимата е студена. 0
prolye-, --e-o p_______ l____ p-o-y-t- l-e-o -------------- prolyet, lyeto
През зимата вали сняг или дъжд. Во-з--а--н-жи--ли-врн-. В_ з___ с____ и__ в____ В- з-м- с-е-и и-и в-н-. ----------------------- Во зима снежи или врне. 0
p-o-y-t, l--to p_______ l____ p-o-y-t- l-e-o -------------- prolyet, lyeto
През зимата обичаме да стоим вкъщи. Во-з---т--оста--в--е -о -адов-с--в--до--. В_ з_____ о_________ с_ з__________ д____ В- з-м-т- о-т-н-в-м- с- з-д-в-с-т-о д-м-. ----------------------------------------- Во зимата остануваме со задовослтво дома. 0
y-sy-n, ---a. y______ z____ y-s-e-, z-m-. ------------- yesyen, zima.
Студено е. Студен---. С______ е_ С-у-е-о е- ---------- Студено е. 0
yesy--- z--a. y______ z____ y-s-e-, z-m-. ------------- yesyen, zima.
Вали дъжд. Врн- дожд. В___ д____ В-н- д-ж-. ---------- Врне дожд. 0
y--y--,-zim-. y______ z____ y-s-e-, z-m-. ------------- yesyen, zima.
Духа вятър. В----ви-о е. В________ е_ В-т-о-и-о е- ------------ Ветровито е. 0
Ly-t--- -e--ye--k-. L______ y_ ʐ_______ L-e-o-o y- ʐ-e-h-o- ------------------- Lyetoto ye ʐyeshko.
Топло е. Топло--. Т____ е_ Т-п-о е- -------- Топло е. 0
L-----o y--ʐ--s---. L______ y_ ʐ_______ L-e-o-o y- ʐ-e-h-o- ------------------- Lyetoto ye ʐyeshko.
Слънчево е. С----в---. С______ е_ С-н-е-о е- ---------- Сончево е. 0
Ly-to-o y- -ye----. L______ y_ ʐ_______ L-e-o-o y- ʐ-e-h-o- ------------------- Lyetoto ye ʐyeshko.
Ясно е. Вед---е. В____ е_ В-д-о е- -------- Ведро е. 0
V--l-e-o s---z-e-----r-e-e. V_ l____ s________ g_______ V- l-e-o s-n-z-e-o g-r-e-e- --------------------------- Vo lyeto sontzyeto guryeye.
Какво е времето днес? К-к-- --в--мето-де-е-? К____ е в______ д_____ К-к-о е в-е-е-о д-н-с- ---------------------- Какво е времето денес? 0
V- -ye----on-zyet--g---e-e. V_ l____ s________ g_______ V- l-e-o s-n-z-e-o g-r-e-e- --------------------------- Vo lyeto sontzyeto guryeye.
Днес е студено. Де----- с-уд-но. Д____ е с_______ Д-н-с е с-у-е-о- ---------------- Денес е студено. 0
Vo-l-e-o----tz---o --ry---. V_ l____ s________ g_______ V- l-e-o s-n-z-e-o g-r-e-e- --------------------------- Vo lyeto sontzyeto guryeye.
Днес е топло. Д--е--- топ--. Д____ е т_____ Д-н-с е т-п-о- -------------- Денес е топло. 0
Vo-lyet---dimye -o --------t----a -h-------. V_ l____ o_____ s_ z__________ d_ s_________ V- l-e-o o-i-y- s- z-d-v-s-t-o d- s-y-t-m-e- -------------------------------------------- Vo lyeto odimye so zadovosltvo da shyetamye.

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...