Разговорник

bg Във влака   »   mk Во воз

34 [трийсет и четири]

Във влака

Във влака

34 [триесет и четири]

34 [triyesyet i chyetiri]

Во воз

Vo voz

Изберете как искате да видите превода:   
български македонски Играйте Повече
Това ли е влакът за Берлин? Д--- о-а-е----о--з- Б---и-? Д___ о__ е в____ з_ Б______ Д-л- о-а е в-з-т з- Б-р-и-? --------------------------- Дали ова е возот за Берлин? 0
V----z V_ v__ V- v-z ------ Vo voz
Кога тръгва влакът? К-г---р--у-а--о--т? К___ т______ в_____ К-г- т-г-у-а в-з-т- ------------------- Кога тргнува возот? 0
Vo-v-z V_ v__ V- v-z ------ Vo voz
Кога пристига влакът в Берлин? Ког-----стиг-у-а ---от ----е---н? К___ п__________ в____ в_ Б______ К-г- п-и-т-г-у-а в-з-т в- Б-р-и-? --------------------------------- Кога пристигнува возот во Берлин? 0
Da-i -va--- -ozot--- B-erlin? D___ o__ y_ v____ z_ B_______ D-l- o-a y- v-z-t z- B-e-l-n- ----------------------------- Dali ova ye vozot za Byerlin?
Извинете, може ли да мина? П--сте--, -м--- л- -а ---ина-? П________ с____ л_ д_ п_______ П-о-т-т-, с-е-м л- д- п-м-н-м- ------------------------------ Простете, смеам ли да поминам? 0
Dal- o-a -e --z-- -a-----li-? D___ o__ y_ v____ z_ B_______ D-l- o-a y- v-z-t z- B-e-l-n- ----------------------------- Dali ova ye vozot za Byerlin?
Мисля, че това е моето място. Ми--ам --к--о-а-е м-ето м-ст-. М_____ д___ о__ е м____ м_____ М-с-а- д-к- о-а е м-е-о м-с-о- ------------------------------ Мислам дека ова е моето место. 0
D-l--o-- y- v-zot--a ---rlin? D___ o__ y_ v____ z_ B_______ D-l- o-a y- v-z-t z- B-e-l-n- ----------------------------- Dali ova ye vozot za Byerlin?
Мисля, че седите на моето място. М-с-ам-дек--В-е-сед-те н- мое-о ме-то. М_____ д___ В__ с_____ н_ м____ м_____ М-с-а- д-к- В-е с-д-т- н- м-е-о м-с-о- -------------------------------------- Мислам дека Вие седите на моето место. 0
Kogu--tr-uno--a----ot? K____ t________ v_____ K-g-a t-g-n-o-a v-z-t- ---------------------- Kogua trgunoova vozot?
Къде е спалният вагон? К-д- - вагон----- --и--е? К___ е в______ з_ с______ К-д- е в-г-н-т з- с-и-њ-? ------------------------- Каде е вагонот за спиење? 0
Kog-a --g-n---- -o-ot? K____ t________ v_____ K-g-a t-g-n-o-a v-z-t- ---------------------- Kogua trgunoova vozot?
Спалният вагон е в края на влака. Ва--н-------пиење е-на-к--ј-т о--в-з-т. В______ з_ с_____ е н_ к_____ о_ в_____ В-г-н-т з- с-и-њ- е н- к-а-о- о- в-з-т- --------------------------------------- Вагонот за спиење е на крајот од возот. 0
K---a-tr-----v-------? K____ t________ v_____ K-g-a t-g-n-o-a v-z-t- ---------------------- Kogua trgunoova vozot?
А къде е вагон-ресторантът? – В началото. А -ад- -------от--а ---е-е--– -- -оч--око-. А к___ е в______ з_ ј______ – Н_ п_________ А к-д- е в-г-н-т з- ј-д-њ-? – Н- п-ч-т-к-т- ------------------------------------------- А каде е вагонот за јадење? – На почетокот. 0
Kogu----is-i--noo-a-v-z---vo--ye--in? K____ p____________ v____ v_ B_______ K-g-a p-i-t-g-n-o-a v-z-t v- B-e-l-n- ------------------------------------- Kogua pristigunoova vozot vo Byerlin?
Може ли да спя долу? Мо----л--------ј----олу? М____ л_ д_ с_____ д____ М-ж-м л- д- с-и-а- д-л-? ------------------------ Можам ли да спијам долу? 0
Kog---p---t--un-o-a vo--t vo -y-rl--? K____ p____________ v____ v_ B_______ K-g-a p-i-t-g-n-o-a v-z-t v- B-e-l-n- ------------------------------------- Kogua pristigunoova vozot vo Byerlin?
Може ли да спя в средата? М--ам -и-да спиј---во-с-------а? М____ л_ д_ с_____ в_ с_________ М-ж-м л- д- с-и-а- в- с-е-и-а-а- -------------------------------- Можам ли да спијам во средината? 0
K--u--pristig-noo-a v--ot--o B-er-in? K____ p____________ v____ v_ B_______ K-g-a p-i-t-g-n-o-a v-z-t v- B-e-l-n- ------------------------------------- Kogua pristigunoova vozot vo Byerlin?
Може ли да спя горе? Мо-ам--и д--с--ј----оре? М____ л_ д_ с_____ г____ М-ж-м л- д- с-и-а- г-р-? ------------------------ Можам ли да спијам горе? 0
P---tye-ye-----e-- l---- p--inam? P__________ s_____ l_ d_ p_______ P-o-t-e-y-, s-y-a- l- d- p-m-n-m- --------------------------------- Prostyetye, smyeam li da pominam?
Кога ще стигнем границата? К-га ќе -------н-----н--ата? К___ ќ_ б_____ н_ г_________ К-г- ќ- б-д-м- н- г-а-и-а-а- ---------------------------- Кога ќе бидеме на границата? 0
Pr------ye--sm-ea- -- -- -omina-? P__________ s_____ l_ d_ p_______ P-o-t-e-y-, s-y-a- l- d- p-m-n-m- --------------------------------- Prostyetye, smyeam li da pominam?
Колко трае пътуването до Берлин? Колк----л-о трае-пату-а--то--о-Б-рл--? К____ д____ т___ п_________ д_ Б______ К-л-у д-л-о т-а- п-т-в-њ-т- д- Б-р-и-? -------------------------------------- Колку долго трае патувањето до Берлин? 0
P----y-ty-, --ye-m -i -a p-mi-am? P__________ s_____ l_ d_ p_______ P-o-t-e-y-, s-y-a- l- d- p-m-n-m- --------------------------------- Prostyetye, smyeam li da pominam?
Влакът има ли закъснение? Д--- ---от д--н-? Д___ в____ д_____ Д-л- в-з-т д-ц-и- ----------------- Дали возот доцни? 0
Mi-lam dy-k- o---y--m--et--m-est-. M_____ d____ o__ y_ m_____ m______ M-s-a- d-e-a o-a y- m-y-t- m-e-t-. ---------------------------------- Mislam dyeka ova ye moyeto myesto.
Имате ли нещо за четене? И-а-- л---е--- -а--и---е? И____ л_ н____ з_ ч______ И-а-е л- н-ш-о з- ч-т-њ-? ------------------------- Имате ли нешто за читање? 0
Mislam--y----ov- ye--oye----ye---. M_____ d____ o__ y_ m_____ m______ M-s-a- d-e-a o-a y- m-y-t- m-e-t-. ---------------------------------- Mislam dyeka ova ye moyeto myesto.
Тук може ли да се купи нещо за ядене и пиене? М-ж- ----ов---о--- -- -о--е--ешт--з-----ењ--- з--пие--? М___ л_ ч____ о___ д_ д____ н____ з_ ј_____ и з_ п_____ М-ж- л- ч-в-к о-д- д- д-б-е н-ш-о з- ј-д-њ- и з- п-е-е- ------------------------------------------------------- Може ли човек овде да добие нешто за јадење и за пиење? 0
M-sl---d-ek---va -e mo-et- -yest-. M_____ d____ o__ y_ m_____ m______ M-s-a- d-e-a o-a y- m-y-t- m-e-t-. ---------------------------------- Mislam dyeka ova ye moyeto myesto.
Бихте ли ме събудили в 7.00 часа, моля? Д-ли--и ме -а----ил- во ---0-ча--- Ве м--ам? Д___ б_ м_ р________ в_ 7___ ч____ В_ м_____ Д-л- б- м- р-з-у-и-е в- 7-0- ч-с-т В- м-л-м- -------------------------------------------- Дали би ме разбудиле во 7.00 часот Ве молам? 0
M---a--d---- V-y- sy-ditye-n----y-t- my-s-o. M_____ d____ V___ s_______ n_ m_____ m______ M-s-a- d-e-a V-y- s-e-i-y- n- m-y-t- m-e-t-. -------------------------------------------- Mislam dyeka Viye syeditye na moyeto myesto.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + македонски (1-100) MP3 македонски (1-100)

Бебетата четат по устните!

Когато бебетата се учат да говорят, те обръщат внимание на устата на родителите си. Психолозите, които изследват детското развитие са открили този факт. Бебетата започват да четат по устните на около шестмесечна възраст. По този начин те се научават как трябва да оформят устата си, за да възпроизвеждат звуци. Когато бебетата са на една година, те вече разбират няколко думи. От тази възраст нататък те отново започват да гледат хората в очите. По този начин те получават много важна информация. Като се вглеждат в очите, те могат да определят дали родителите им са щастливи или тъжни. По този начин те опознават света на чувствата. Но става още по-интересно, когато някой им заговори на чужд език. Тогава бебетата отново започват да четат по устните. По този начин те се научават как да образуват чуждите звуци. Ето защо, когато говорим на бебетата винаги трябва да гледаме в тях. Освен това, бебетата се нуждаят от диалог за развитието на своя език. По-специално, родителите често повтарят това, което бебетата казват. Така бебетата получават обратна връзка. Тя е много важна за кърмачетата. Чрез нея те получават информация, че са разбрани. Това потвърждение мотивира бебета. Те продължават да се забавляват докато се учат да говорят. Така че не е достатъчно само да пускаме аудиокасети за бебета. Проучванията показват, че бебетата наистина са в състояние да четат по устните. При някои експерименти на бебета показали видеозаписи без звук. Видеозаписите били както на родния, така и на чужд език. Бебетата гледали по-дълго записите на собствения си език. И били значително по-съсредоточени при това. Но първите думи на бебета са същите навсякъде по света. "Мама" и "тати" - лесно е да се каже на всички езици!
Знаете ли, че?
Полския принадлежи към западнославянските езици. Той е майчин език на повече от 45 милиона души. Те живеят предимно в Полша и в някои страни от Източна Европа. Но полски емигранти са разпространили езика си и на други континенти. По света има около 60 милиона души, които говорят полски. С това след руския той е най-говоримият славянски език. Полският е тясно свързан с чешкия и словашкия. Съвременният полски книжовен език се е развил от различни диалекти. Днес те почти не съществуват, тъй като повечето поляци използват официалния език. Полската азбука се основава на латиницата и има 35 букви. Ударението се поставя винаги върху предпоследна сричка на думата. В граматиката съществуват седем падежа и три рода. Почти всяко окончание на дума е признак за склонение или спрежение. Това не прави полския лесен за изучаване ... Но скоро ще бъде един от най-важните езици в Европа!