Разговорник

bg Покупки   »   am ሥራዎችን መሮጥ

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [ሃምሳ አንድ]

51 [ሃምሳ አንድ]

ሥራዎችን መሮጥ

āch’ach’iri yesira kiniwunochi

Изберете как искате да видите превода:   
български амхарски Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. ቤተ--ፅ-ፍት-መ-ድ እፈለጋለ-። ቤ_______ መ__ እ______ ቤ---ፅ-ፍ- መ-ድ እ-ለ-ለ-። -------------------- ቤተ-መፅሃፍት መሄድ እፈለጋለው። 0
ā-h--ch---i--e-------niw----hi ā__________ y_____ k__________ ā-h-a-h-i-i y-s-r- k-n-w-n-c-i ------------------------------ āch’ach’iri yesira kiniwunochi
Искам да отида в книжарницата. መፅሐ-ት -ደብር--ሄ- ----ለው። መ____ መ___ መ__ እ______ መ-ሐ-ት መ-ብ- መ-ድ እ-ለ-ለ-። ---------------------- መፅሐፍት መደብር መሄድ እፈለጋለው። 0
āch-----------si----in-w-n-chi ā__________ y_____ k__________ ā-h-a-h-i-i y-s-r- k-n-w-n-c-i ------------------------------ āch’ach’iri yesira kiniwunochi
Искам да отида до вестникарския павилион. ጋዜጣ --- --ድ ----ለ-። ጋ__ መ__ መ__ እ______ ጋ-ጣ መ-ጫ መ-ድ እ-ለ-ለ-። ------------------- ጋዜጣ መሸጫ መሄድ እፈለጋለው። 0
bēte-met͟s--ha--ti -ehēd---fe-ega----. b________________ m_____ i___________ b-t---e-͟-’-h-f-t- m-h-d- i-e-e-a-e-i- -------------------------------------- bēte-met͟s’ihafiti mehēdi ifelegalewi.
Искам да заема една книга. መ--ፍ--በደ- እፈለ---። መ___ መ___ እ______ መ-ሐ- መ-ደ- እ-ለ-ለ-። ----------------- መፅሐፍ መበደር እፈለጋለው። 0
b--e-m-t---iha--t- m-hē-i i-ele-a-ewi. b________________ m_____ i___________ b-t---e-͟-’-h-f-t- m-h-d- i-e-e-a-e-i- -------------------------------------- bēte-met͟s’ihafiti mehēdi ifelegalewi.
Искам да купя една книга. መ-------ት ---ጋለው። መ___ መ___ እ______ መ-ሐ- መ-ዛ- እ-ለ-ለ-። ----------------- መፅሐፍ መግዛት እፈለጋለው። 0
bē-e--e---’-h-fiti----ē---i-ele---e-i. b________________ m_____ i___________ b-t---e-͟-’-h-f-t- m-h-d- i-e-e-a-e-i- -------------------------------------- bēte-met͟s’ihafiti mehēdi ifelegalewi.
Искам да купя един вестник. ጋ-ጣ-መግዛት-እፈ-ጋ-ው። ጋ__ መ___ እ______ ጋ-ጣ መ-ዛ- እ-ለ-ለ-። ---------------- ጋዜጣ መግዛት እፈለጋለው። 0
m-----i-̣-fit- me----ri-mehē-i--fele---e--. m___________ m_______ m_____ i___________ m-t-s-i-̣-f-t- m-d-b-r- m-h-d- i-e-e-a-e-i- ------------------------------------------- met͟s’iḥāfiti medebiri mehēdi ifelegalewi.
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. መፅሐ---መበ-ር ወደ--ተ--ፅሐፍ- -ሄድ----ጋ--። መ___ ለ____ ወ_ ቤ_______ መ__ እ______ መ-ሐ- ለ-በ-ር ወ- ቤ---ፅ-ፍ- መ-ድ እ-ል-ለ-። ---------------------------------- መፅሐፍ ለመበደር ወደ ቤተ-መፅሐፍት መሄድ እፈልጋለው። 0
me--s’ih--fit- med-------ehēd- -f---ga---i. m___________ m_______ m_____ i___________ m-t-s-i-̣-f-t- m-d-b-r- m-h-d- i-e-e-a-e-i- ------------------------------------------- met͟s’iḥāfiti medebiri mehēdi ifelegalewi.
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. መ--- ለ---ት--- ---ፍ--------ሄድ----ጋለው። መ___ ለ____ ወ_ መ____ መ___ መ__ እ______ መ-ሐ- ለ-ግ-ት ወ- መ-ሐ-ት መ-ብ- መ-ድ እ-ለ-ለ-። ------------------------------------ መፅሐፍ ለመግዛት ወደ መፅሐፍት መደብር መሄድ እፈለጋለው። 0
m-t͟-----āfi----e-ebir- me-ēd- if-le----wi. m___________ m_______ m_____ i___________ m-t-s-i-̣-f-t- m-d-b-r- m-h-d- i-e-e-a-e-i- ------------------------------------------- met͟s’iḥāfiti medebiri mehēdi ifelegalewi.
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. ጋ-ጣ -መግ-ት ጋዜ- መ-----ድ -ፈ-ጋለ-። ጋ__ ለ____ ጋ__ መ__ መ__ እ______ ጋ-ጣ ለ-ግ-ት ጋ-ጣ መ-ጫ መ-ድ እ-ለ-ለ-። ----------------------------- ጋዜጣ ለመግዛት ጋዜጣ መሸጫ መሄድ እፈለጋለው። 0
g-zēt-- m--h---’a -eh-d-------ga-e--. g______ m________ m_____ i___________ g-z-t-a m-s-e-h-a m-h-d- i-e-e-a-e-i- ------------------------------------- gazēt’a meshech’a mehēdi ifelegalewi.
Искам да отида в оптичния магазин. ወደ መ--ር ቤት-መሄ--እፈል---። ወ_ መ___ ቤ_ መ__ እ______ ወ- መ-ፅ- ቤ- መ-ድ እ-ል-ለ-። ---------------------- ወደ መነፅር ቤት መሄድ እፈልጋለው። 0
gaz-t’a -eshe-h-- m-h-d- --el-gal---. g______ m________ m_____ i___________ g-z-t-a m-s-e-h-a m-h-d- i-e-e-a-e-i- ------------------------------------- gazēt’a meshech’a mehēdi ifelegalewi.
Искам да отида в супермаркета. ወደ --- -ሱ-- -ርኬት- --ድ -ፈ-ጋ-ው። ወ_ ገ__ (___ ማ____ መ__ እ______ ወ- ገ-ያ (-ፐ- ማ-ኬ-) መ-ድ እ-ል-ለ-። ----------------------------- ወደ ገበያ (ሱፐር ማርኬት) መሄድ እፈልጋለው። 0
gaz---a--e-h---’a-meh-d- i---e---ewi. g______ m________ m_____ i___________ g-z-t-a m-s-e-h-a m-h-d- i-e-e-a-e-i- ------------------------------------- gazēt’a meshech’a mehēdi ifelegalewi.
Искам да отида до хлебарницата. ወ- ------መሄ- -ፈ-ጋ--። ወ_ ዳ_ ቤ_ መ__ እ______ ወ- ዳ- ቤ- መ-ድ እ-ል-ለ-። -------------------- ወደ ዳቦ ቤት መሄድ እፈልጋለው። 0
met͟-’--̣--i--e-eder- -fe-egal-wi. m_________ m_______ i___________ m-t-s-i-̣-f- m-b-d-r- i-e-e-a-e-i- ---------------------------------- met͟s’iḥāfi mebederi ifelegalewi.
Искам да купя очила. መነ---መ-ዛ- እፈ---ው። መ___ መ___ እ______ መ-ፅ- መ-ዛ- እ-ል-ለ-። ----------------- መነፅር መግዛት እፈልጋለው። 0
m--͟s--ḥ--- -ebed--i-ifel--a--wi. m_________ m_______ i___________ m-t-s-i-̣-f- m-b-d-r- i-e-e-a-e-i- ---------------------------------- met͟s’iḥāfi mebederi ifelegalewi.
Искам да купя плодове и зеленчуци. አት-ልትና ---ሬ መግ-- እ-ል-ለው። አ_____ ፍ___ መ___ እ______ አ-ክ-ት- ፍ-ፍ- መ-ዛ- እ-ል-ለ-። ------------------------ አትክልትና ፍራፍሬ መግዛት እፈልጋለው። 0
m---s--ḥ--i --be-eri ----ega--wi. m_________ m_______ i___________ m-t-s-i-̣-f- m-b-d-r- i-e-e-a-e-i- ---------------------------------- met͟s’iḥāfi mebederi ifelegalewi.
Искам да купя хлебчета и хляб. ዳ- -ግዛት እፈል---። ዳ_ መ___ እ______ ዳ- መ-ዛ- እ-ል-ለ-። --------------- ዳቦ መግዛት እፈልጋለው። 0
m-t-s’i--ā-i -----a-i-if------e-i. m_________ m_______ i___________ m-t-s-i-̣-f- m-g-z-t- i-e-e-a-e-i- ---------------------------------- met͟s’iḥāfi megizati ifelegalewi.
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. መነ-ር-ለ--ዛ---ደ-መ-ፅር ቤ--መሄ- ----ለው። መ___ ለ____ ወ_ መ___ ቤ_ መ__ እ______ መ-ፅ- ለ-ግ-ት ወ- መ-ፅ- ቤ- መ-ድ እ-ል-ለ-። --------------------------------- መነፅር ለምግዛት ወደ መነፅር ቤት መሄድ እፈልጋለው። 0
m--͟s--h--fi--e-iz-ti---elegal-w-. m_________ m_______ i___________ m-t-s-i-̣-f- m-g-z-t- i-e-e-a-e-i- ---------------------------------- met͟s’iḥāfi megizati ifelegalewi.
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. አት-ልትና---ፍሬ -መግ-- -ደ-ሱ----ር----ሄ- እፈ-ጋለ-። አ_____ ፍ___ ለ____ ወ_ ሱ__ ማ___ መ__ እ______ አ-ክ-ት- ፍ-ፍ- ለ-ግ-ት ወ- ሱ-ር ማ-ኬ- መ-ድ እ-ል-ለ-። ----------------------------------------- አትክልትና ፍራፍሬ ለመግዛት ወደ ሱፐር ማርኬት መሄድ እፈልጋለው። 0
me-----h--fi-m-g-z----if--ega--wi. m_________ m_______ i___________ m-t-s-i-̣-f- m-g-z-t- i-e-e-a-e-i- ---------------------------------- met͟s’iḥāfi megizati ifelegalewi.
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. ዳ----ግዛ- -ደ ዳቦ-መ-ገሪ- መ----ፈ-ጋለ-። ዳ_ ለ____ ወ_ ዳ_ መ____ መ__ እ______ ዳ- ለ-ግ-ት ወ- ዳ- መ-ገ-ያ መ-ድ እ-ል-ለ-። -------------------------------- ዳቦ ለምግዛት ወደ ዳቦ መጋገሪያ መሄድ እፈልጋለው። 0
ga----- --g--a-i if-l--al--i. g______ m_______ i___________ g-z-t-a m-g-z-t- i-e-e-a-e-i- ----------------------------- gazēt’a megizati ifelegalewi.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + амхарски (1-100) MP3 амхарски (1-100)
Няма намерено видео!

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!