Разговорник

bg Покупки   »   de Besorgungen machen

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [einundfünfzig]

Besorgungen machen

Изберете как искате да видите превода:   
български немски Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. Ich--i-l in d-e B----o-hek. I__ w___ i_ d__ B__________ I-h w-l- i- d-e B-b-i-t-e-. --------------------------- Ich will in die Bibliothek. 0
Искам да отида в книжарницата. Ic---i----n ------chh---lun-. I__ w___ i_ d__ B____________ I-h w-l- i- d-e B-c-h-n-l-n-. ----------------------------- Ich will in die Buchhandlung. 0
Искам да отида до вестникарския павилион. I---w--- zum Kios-. I__ w___ z__ K_____ I-h w-l- z-m K-o-k- ------------------- Ich will zum Kiosk. 0
Искам да заема една книга. I-h -i-l--in--u-h -eih-n. I__ w___ e__ B___ l______ I-h w-l- e-n B-c- l-i-e-. ------------------------- Ich will ein Buch leihen. 0
Искам да купя една книга. I---w--- e-n -uch ----en. I__ w___ e__ B___ k______ I-h w-l- e-n B-c- k-u-e-. ------------------------- Ich will ein Buch kaufen. 0
Искам да купя един вестник. I----ill ei---Zeitu-- --ufe-. I__ w___ e___ Z______ k______ I-h w-l- e-n- Z-i-u-g k-u-e-. ----------------------------- Ich will eine Zeitung kaufen. 0
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. I-h --ll----di- --bli--hek, -m--i----ch zu----h-n. I__ w___ i_ d__ B__________ u_ e__ B___ z_ l______ I-h w-l- i- d-e B-b-i-t-e-, u- e-n B-c- z- l-i-e-. -------------------------------------------------- Ich will in die Bibliothek, um ein Buch zu leihen. 0
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. Ich wi-l in --e -u-h---d--n---u- --- B--- -- ka-fen. I__ w___ i_ d__ B____________ u_ e__ B___ z_ k______ I-h w-l- i- d-e B-c-h-n-l-n-, u- e-n B-c- z- k-u-e-. ---------------------------------------------------- Ich will in die Buchhandlung, um ein Buch zu kaufen. 0
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. I-- -----zu--K--sk- u- e-ne ----un- zu-ka-fe-. I__ w___ z__ K_____ u_ e___ Z______ z_ k______ I-h w-l- z-m K-o-k- u- e-n- Z-i-u-g z- k-u-e-. ---------------------------------------------- Ich will zum Kiosk, um eine Zeitung zu kaufen. 0
Искам да отида в оптичния магазин. I-h -------m -pti-e-. I__ w___ z__ O_______ I-h w-l- z-m O-t-k-r- --------------------- Ich will zum Optiker. 0
Искам да отида в супермаркета. Ich-will-z-m-----rma---. I__ w___ z__ S__________ I-h w-l- z-m S-p-r-a-k-. ------------------------ Ich will zum Supermarkt. 0
Искам да отида до хлебарницата. I-h will-zum -äck-r. I__ w___ z__ B______ I-h w-l- z-m B-c-e-. -------------------- Ich will zum Bäcker. 0
Искам да купя очила. Ic---ill ei------ll- k-u---. I__ w___ e___ B_____ k______ I-h w-l- e-n- B-i-l- k-u-e-. ---------------------------- Ich will eine Brille kaufen. 0
Искам да купя плодове и зеленчуци. Ich -----O----un---em--e--au-e-. I__ w___ O___ u__ G_____ k______ I-h w-l- O-s- u-d G-m-s- k-u-e-. -------------------------------- Ich will Obst und Gemüse kaufen. 0
Искам да купя хлебчета и хляб. Ich ---l -r---h-n un- B--t-ka-fe-. I__ w___ B_______ u__ B___ k______ I-h w-l- B-ö-c-e- u-d B-o- k-u-e-. ---------------------------------- Ich will Brötchen und Brot kaufen. 0
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. I-h-w-ll --m --ti-er-------n- -ril-e z--ka-fen. I__ w___ z__ O_______ u_ e___ B_____ z_ k______ I-h w-l- z-m O-t-k-r- u- e-n- B-i-l- z- k-u-e-. ----------------------------------------------- Ich will zum Optiker, um eine Brille zu kaufen. 0
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. Ic- --ll-z---S---rma-kt, um O-s--u-d G----------au-e-. I__ w___ z__ S__________ u_ O___ u__ G_____ z_ k______ I-h w-l- z-m S-p-r-a-k-, u- O-s- u-d G-m-s- z- k-u-e-. ------------------------------------------------------ Ich will zum Supermarkt, um Obst und Gemüse zu kaufen. 0
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. I---will---m--äck--- um B-ö---en--n- -rot-zu--a--e-. I__ w___ z__ B______ u_ B_______ u__ B___ z_ k______ I-h w-l- z-m B-c-e-, u- B-ö-c-e- u-d B-o- z- k-u-e-. ---------------------------------------------------- Ich will zum Bäcker, um Brötchen und Brot zu kaufen. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + немски (1-100) MP3 немски (1-100)

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!