Разговорник

bg Пазаруване   »   sl Nakupovanje

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [štiriinpetdeset]

Nakupovanje

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. Rad(a)--i -upi--a)--a----. R_____ b_ k_______ d______ R-d-a- b- k-p-l-a- d-r-l-. -------------------------- Rad(a) bi kupil(a) darilo. 0
Но не нещо прекалено скъпо. Ven--r ne-pr-dra-o. V_____ n_ p________ V-n-a- n- p-e-r-g-. ------------------- Vendar ne predrago. 0
Може би дамска чанта? Mo-d--t-rb--o? M____ t_______ M-r-a t-r-i-o- -------------- Morda torbico? 0
Какъв цвят желаете? V-k--šn- bar-i -- ž-l-t-? V k_____ b____ j_ ž______ V k-k-n- b-r-i j- ž-l-t-? ------------------------- V kakšni barvi jo želite? 0
Черен, кафяв или бял? V č-n-,-r--v----i-b-l-? V č____ r____ a__ b____ V č-n-, r-a-i a-i b-l-? ----------------------- V črni, rjavi ali beli? 0
Голяма или малка? Veli-o--li--a---o? V_____ a__ m______ V-l-k- a-i m-j-n-? ------------------ Veliko ali majhno? 0
Може ли да видя тази? S-----k- to-e pog-e-a-? S_ l____ t___ p________ S- l-h-o t-l- p-g-e-a-? ----------------------- Si lahko tole pogledam? 0
От кожа ли е? Je-tale----u--ja? J_ t___ i_ u_____ J- t-l- i- u-n-a- ----------------- Je tale iz usnja? 0
Или от изкуствена материя? Ali -z -m--n- sno-i? A__ i_ u_____ s_____ A-i i- u-e-n- s-o-i- -------------------- Ali iz umetne snovi? 0
От кожа естествено. S----a--- i- --n-a. S_____ j_ i_ u_____ S-v-d- j- i- u-n-a- ------------------- Seveda je iz usnja. 0
Това е особено добро качество. J---e-- --b-----kov--t-. J_ z___ d____ k_________ J- z-l- d-b-e k-k-v-s-i- ------------------------ Je zelo dobre kakovosti. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. In--- t--b-----e ---ničn- z----p-ce-i. I_ t_ t______ j_ r_______ z___ p______ I- t- t-r-i-a j- r-s-i-n- z-l- p-c-n-. -------------------------------------- In ta torbica je resnično zelo poceni. 0
Харесва ми. V--č mi---. V___ m_ j__ V-e- m- j-. ----------- Všeč mi je. 0
Ще я взема. V--m-m-j-. V_____ j__ V-a-e- j-. ---------- Vzamem jo. 0
Може ли евентуално да я подменя? J- lah-- --sn--e m-g-če-za----am? J_ l____ k______ m_____ z________ J- l-h-o k-s-e-e m-g-č- z-m-n-a-? --------------------------------- Jo lahko kasneje mogoče zamenjam? 0
Разбира се. Seved-. S______ S-v-d-. ------- Seveda. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. Jo----- ------r--i-kot-dar-l-. J_ b___ z_________ k__ d______ J- b-m- z-p-k-r-l- k-t d-r-l-. ------------------------------ Jo bomo zapakirali kot darilo. 0
Касата е там отсреща. T-- je--la-a--a. T__ j_ b________ T-m j- b-a-a-n-. ---------------- Tam je blagajna. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + словенски (1-100) MP3 словенски (1-100)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...