Разговорник

bg Пазаруване   »   sv Gå och handla

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [femtiofyra]

Gå och handla

Изберете как искате да видите превода:   
български шведски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. Jag----lle-vi-ja k-pa -n -r-s-n-. J__ s_____ v____ k___ e_ p_______ J-g s-u-l- v-l-a k-p- e- p-e-e-t- --------------------------------- Jag skulle vilja köpa en present. 0
Но не нещо прекалено скъпо. M-- ing-t --m-ä- -ör-d-rt. M__ i____ s__ ä_ f__ d____ M-n i-g-t s-m ä- f-r d-r-. -------------------------- Men inget som är för dyrt. 0
Може би дамска чанта? Kan----e- -andväs--? K_____ e_ h_________ K-n-k- e- h-n-v-s-a- -------------------- Kanske en handväska? 0
Какъв цвят желаете? Vi--e--fä-g --ull- -- v--ja--a? V_____ f___ s_____ n_ v____ h__ V-l-e- f-r- s-u-l- n- v-l-a h-? ------------------------------- Vilken färg skulle ni vilja ha? 0
Черен, кафяв или бял? Sv-rt, --u- e---- -it? S_____ b___ e____ v___ S-a-t- b-u- e-l-r v-t- ---------------------- Svart, brun eller vit? 0
Голяма или малка? E---t-- e-----e--l-t-n? E_ s___ e____ e_ l_____ E- s-o- e-l-r e- l-t-n- ----------------------- En stor eller en liten? 0
Може ли да видя тази? F---ja- -e på -e-----? F__ j__ s_ p_ d__ d___ F-r j-g s- p- d-n d-r- ---------------------- Får jag se på den där? 0
От кожа ли е? Ä- -en--v -äd-r? Ä_ d__ a_ l_____ Ä- d-n a- l-d-r- ---------------- Är den av läder? 0
Или от изкуствена материя? E-l-r -r -en -v ---s-l-de-? E____ ä_ d__ a_ k__________ E-l-r ä- d-n a- k-n-t-ä-e-? --------------------------- Eller är den av konstläder? 0
От кожа естествено. A----d---na--r--g-vis. A_ l____ n____________ A- l-d-r n-t-r-i-t-i-. ---------------------- Av läder naturligtvis. 0
Това е особено добро качество. Det-är--- s-r-k--t --a --al--e-. D__ ä_ e_ s_______ b__ k________ D-t ä- e- s-r-k-l- b-a k-a-i-e-. -------------------------------- Det är en särskilt bra kvalitet. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. Oc---a--v-s-an--r--er--igen m----- -ri--ä--. O__ h_________ ä_ v________ m_____ p________ O-h h-n-v-s-a- ä- v-r-l-g-n m-c-e- p-i-v-r-. -------------------------------------------- Och handväskan är verkligen mycket prisvärd. 0
Харесва ми. J-g-t--ker ----en. J__ t_____ o_ d___ J-g t-c-e- o- d-n- ------------------ Jag tycker om den. 0
Ще я взема. Ja----r-de-. J__ t__ d___ J-g t-r d-n- ------------ Jag tar den. 0
Може ли евентуално да я подменя? Ka----g -v--tue--t-b-ta---n? K__ j__ e_________ b___ d___ K-n j-g e-e-t-e-l- b-t- d-n- ---------------------------- Kan jag eventuellt byta den? 0
Разбира се. S---vkl---. S__________ S-ä-v-l-r-. ----------- Självklart. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. V--sl-r -----n s-m pr--ent. V_ s___ i_ d__ s__ p_______ V- s-å- i- d-n s-m p-e-e-t- --------------------------- Vi slår in den som present. 0
Касата е там отсреща. Där-borta--r k----n. D__ b____ ä_ k______ D-r b-r-a ä- k-s-a-. -------------------- Där borta är kassan. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + шведски (1-100) MP3 шведски (1-100)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...