Разговорник

bg Пазаруване   »   sv Gå och handla

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [femtiofyra]

Gå och handla

Изберете как искате да видите превода:   
български шведски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. J-- s-u--e-v-lj- kö-a -n -r-sen-. J__ s_____ v____ k___ e_ p_______ J-g s-u-l- v-l-a k-p- e- p-e-e-t- --------------------------------- Jag skulle vilja köpa en present. 0
Но не нещо прекалено скъпо. M-- inget--o- ä--för--y--. M__ i____ s__ ä_ f__ d____ M-n i-g-t s-m ä- f-r d-r-. -------------------------- Men inget som är för dyrt. 0
Може би дамска чанта? K-nsk---n-h---v-ska? K_____ e_ h_________ K-n-k- e- h-n-v-s-a- -------------------- Kanske en handväska? 0
Какъв цвят желаете? V--ke- -är- s----e ni-vi----h-? V_____ f___ s_____ n_ v____ h__ V-l-e- f-r- s-u-l- n- v-l-a h-? ------------------------------- Vilken färg skulle ni vilja ha? 0
Черен, кафяв или бял? Sva-t,-brun el----v-t? S_____ b___ e____ v___ S-a-t- b-u- e-l-r v-t- ---------------------- Svart, brun eller vit? 0
Голяма или малка? En s--- e---- -n-lit-n? E_ s___ e____ e_ l_____ E- s-o- e-l-r e- l-t-n- ----------------------- En stor eller en liten? 0
Може ли да видя тази? Får-ja---- -å -------? F__ j__ s_ p_ d__ d___ F-r j-g s- p- d-n d-r- ---------------------- Får jag se på den där? 0
От кожа ли е? Ä- den av--ä--r? Ä_ d__ a_ l_____ Ä- d-n a- l-d-r- ---------------- Är den av läder? 0
Или от изкуствена материя? Ell---ä- --n -v---n-tläde-? E____ ä_ d__ a_ k__________ E-l-r ä- d-n a- k-n-t-ä-e-? --------------------------- Eller är den av konstläder? 0
От кожа естествено. A--läde----turl-g---s. A_ l____ n____________ A- l-d-r n-t-r-i-t-i-. ---------------------- Av läder naturligtvis. 0
Това е особено добро качество. Det -- -- s-r-k----b--------te-. D__ ä_ e_ s_______ b__ k________ D-t ä- e- s-r-k-l- b-a k-a-i-e-. -------------------------------- Det är en särskilt bra kvalitet. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. Och--a-dvä---n----ver---gen ---k-t---isvä--. O__ h_________ ä_ v________ m_____ p________ O-h h-n-v-s-a- ä- v-r-l-g-n m-c-e- p-i-v-r-. -------------------------------------------- Och handväskan är verkligen mycket prisvärd. 0
Харесва ми. Ja- t--ker----d--. J__ t_____ o_ d___ J-g t-c-e- o- d-n- ------------------ Jag tycker om den. 0
Ще я взема. Ja- tar-d-n. J__ t__ d___ J-g t-r d-n- ------------ Jag tar den. 0
Може ли евентуално да я подменя? K-n-j-g-e-e--ue--t b-t---e-? K__ j__ e_________ b___ d___ K-n j-g e-e-t-e-l- b-t- d-n- ---------------------------- Kan jag eventuellt byta den? 0
Разбира се. S--lv--a-t. S__________ S-ä-v-l-r-. ----------- Självklart. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. V---lår-i- d-- som-presen-. V_ s___ i_ d__ s__ p_______ V- s-å- i- d-n s-m p-e-e-t- --------------------------- Vi slår in den som present. 0
Касата е там отсреща. D-r----ta ä- k-----. D__ b____ ä_ k______ D-r b-r-a ä- k-s-a-. -------------------- Där borta är kassan. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + шведски (1-100) MP3 шведски (1-100)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...