Разговорник

bg Почистване на къщата   »   sv Städning

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

18 [arton]

Städning

Изберете как искате да видите превода:   
български шведски Играйте Повече
Днес е събота Idag-ä- de- -ö--a-. I___ ä_ d__ l______ I-a- ä- d-t l-r-a-. ------------------- Idag är det lördag. 0
Днес ние имаме време. I-a- --r-v--t--. I___ h__ v_ t___ I-a- h-r v- t-d- ---------------- Idag har vi tid. 0
Днес ние чистим жилището. Id-g---äd-- vi l---nh--en. I___ s_____ v_ l__________ I-a- s-ä-a- v- l-g-n-e-e-. -------------------------- Idag städar vi lägenheten. 0
Аз чистя банята. J---stä--r-ba---m---. J__ s_____ b_________ J-g s-ä-a- b-d-u-m-t- --------------------- Jag städar badrummet. 0
Моят мъж мие колата. Mi---a- ---t-ar --l--. M__ m__ t______ b_____ M-n m-n t-ä-t-r b-l-n- ---------------------- Min man tvättar bilen. 0
Децата чистят велосипедите / колелата. B-r-e- t---tar--yk---na. B_____ t______ c________ B-r-e- t-ä-t-r c-k-a-n-. ------------------------ Barnen tvättar cyklarna. 0
Баба полива цветята. Farmor-/---rm-r vattn---b-o-mor--. F_____ / m_____ v______ b_________ F-r-o- / m-r-o- v-t-n-r b-o-m-r-a- ---------------------------------- Farmor / mormor vattnar blommorna. 0
Децата разтребват детската стая. B----- -tä--- ba-nka----e-. B_____ s_____ b____________ B-r-e- s-ä-a- b-r-k-m-a-e-. --------------------------- Barnen städar barnkammaren. 0
Моят мъж разтребва бюрото си. Mi- --n-st-da- -itt s-rivb--d. M__ m__ s_____ s___ s_________ M-n m-n s-ä-a- s-t- s-r-v-o-d- ------------------------------ Min man städar sitt skrivbord. 0
Аз слагам прането в пералнята. Ja- -äg--- t--t-e--- t--t-ma-k----. J__ l_____ t______ i t_____________ J-g l-g-e- t-ä-t-n i t-ä-t-a-k-n-n- ----------------------------------- Jag lägger tvätten i tvättmaskinen. 0
Аз простирам прането. Ja- -än------p-tvä-t--. J__ h_____ u__ t_______ J-g h-n-e- u-p t-ä-t-n- ----------------------- Jag hänger upp tvätten. 0
Аз гладя прането. J------yk----vätte-. J__ s______ t_______ J-g s-r-k-r t-ä-t-n- -------------------- Jag stryker tvätten. 0
Прозорците са мръсни. Föns-r-n -- sm--s--a. F_______ ä_ s________ F-n-t-e- ä- s-u-s-g-. --------------------- Fönstren är smutsiga. 0
Подът е мръсен. G-l--t----s---sigt. G_____ ä_ s________ G-l-e- ä- s-u-s-g-. ------------------- Golvet är smutsigt. 0
Съдовете са мръсни. Por--i-et-är-s--t---t. P________ ä_ s________ P-r-l-n-t ä- s-u-s-g-. ---------------------- Porslinet är smutsigt. 0
Кой чисти прозорците? V-- p--s-r f-ns--en? V__ p_____ f________ V-m p-t-a- f-n-t-e-? -------------------- Vem putsar fönstren? 0
Кой чисти с прахосмукачката? Vem----m----r? V__ d_________ V-m d-m-s-g-r- -------------- Vem dammsuger? 0
Кой мие съдовете? Ve---i----? V__ d______ V-m d-s-a-? ----------- Vem diskar? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + шведски (1-100) MP3 шведски (1-100)

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!