Разговорник

bg Наречия   »   sv Adverb

100 [сто]

Наречия

Наречия

100 [hundra]

Adverb

Изберете как искате да видите превода:   
български шведски Играйте Повече
вече – още не n--on---n- –-a-d-ig n____ g___ – a_____ n-g-n g-n- – a-d-i- ------------------- någon gång – aldrig 0
Били ли сте вече в Берлин? H-- ni v--i- - -e-lin-någon-gång? H__ n_ v____ i B_____ n____ g____ H-r n- v-r-t i B-r-i- n-g-n g-n-? --------------------------------- Har ni varit i Berlin någon gång? 0
Не, още не. N--- --dri-. N___ a______ N-j- a-d-i-. ------------ Nej, aldrig. 0
някой – никой någ-n -----en n____ – i____ n-g-n – i-g-n ------------- någon – ingen 0
Познавате ли някого тук? Kän-e---i -åg-----nå--a -är? K_____ n_ n____ / n____ h___ K-n-e- n- n-g-n / n-g-a h-r- ---------------------------- Känner ni någon / några här? 0
Не, не познавам никого тук. N--, j-- -ä--e--------(a---ä-. N___ j__ k_____ i____ (__ h___ N-j- j-g k-n-e- i-g-n (-) h-r- ------------------------------ Nej, jag känner ingen (a) här. 0
още – няма Ännu läng-e – ---- l-ng-e Ä___ l_____ – i___ l_____ Ä-n- l-n-r- – i-t- l-n-r- ------------------------- Ännu längre – inte längre 0
Ще останете ли още дълго тук? S-an-a- ni-änn- l-n-re ---? S______ n_ ä___ l_____ h___ S-a-n-r n- ä-n- l-n-r- h-r- --------------------------- Stannar ni ännu längre här? 0
Не, няма да остана дълго тук. Nej--ja- ----nar-i--e-l---re---r. N___ j__ s______ i___ l_____ h___ N-j- j-g s-a-n-r i-t- l-n-r- h-r- --------------------------------- Nej, jag stannar inte längre här. 0
още нещо – нищо повече n-go- ------i-g-- --r n____ m__ – i____ m__ n-g-t m-r – i-g-t m-r --------------------- något mer – inget mer 0
Желаете ли още нещо за пиене? S-ulle ni -i--a--a-----t-mer --- dr---a? S_____ n_ v____ h_ n____ m__ a__ d______ S-u-l- n- v-l-a h- n-g-t m-r a-t d-i-k-? ---------------------------------------- Skulle ni vilja ha något mer att dricka? 0
Не, не желая нищо повече. Nej- -ag--k-l----n-e-vi-j- ha -åg-t mer. N___ j__ s_____ i___ v____ h_ n____ m___ N-j- j-g s-u-l- i-t- v-l-a h- n-g-t m-r- ---------------------------------------- Nej, jag skulle inte vilja ha något mer. 0
вече нещо – още нищо re----nå--- --änn- -ng-t r____ n____ – ä___ i____ r-d-n n-g-t – ä-n- i-g-t ------------------------ redan något – ännu inget 0
Ядохте ли вече нещо? Har n--r-d-n --i----got? H__ n_ r____ ä___ n_____ H-r n- r-d-n ä-i- n-g-t- ------------------------ Har ni redan ätit något? 0
Не, още нищо не съм ял. Nej, jag -a--------t-t någo- än. N___ j__ h__ i___ ä___ n____ ä__ N-j- j-g h-r i-t- ä-i- n-g-t ä-. -------------------------------- Nej, jag har inte ätit något än. 0
още някой – никой повече n---n me- –----e- --r n____ m__ – i____ m__ n-g-n m-r – i-g-n m-r --------------------- någon mer – ingen mer 0
Желае ли още някой кафе? Skull--n--on -e----lja -a k--f-? S_____ n____ m__ v____ h_ k_____ S-u-l- n-g-n m-r v-l-a h- k-f-e- -------------------------------- Skulle någon mer vilja ha kaffe? 0
Не, никой. Nej,---ge--m-r. N___ i____ m___ N-j- i-g-n m-r- --------------- Nej, ingen mer. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + шведски (1-100) MP3 шведски (1-100)

Арабският език

Арабският език е един от най-важните езици в света. Повече от 300 милиона души говорят арабски. Те живеят в повече от 20 различни страни. Арабският спада към Афро-Азиатските езици. Арабският език се е появил преди хиляди години. Езикът за пръв път се е говорил на Арабския полуостров. Оттам той започнал да се разпространява все по-надалеч. Говоримият арабски се различава значително от стандартния език. Има и множество различни арабски диалекти. Може да се каже, че той се говори по различен начин във всеки регион. Говорещите на различни диалекти често изобщо не се разбират помежду си. В резултат на това филмите от арабските страни обикновено са дублирани. Само по този начин те могат да бъдат разбирани в цялата езикова област. Класическият стандартен арабски днес вече почти не се говори. Той се открива само в писмена форма. Книгите и вестниците използват класическия арабски стандартен език. Днес не съществува единен арабски технически език. Ето защо, техническите термини обикновено идват от други езици. Английският и френският език са по-доминиращи в тази област, отколкото всеки друг език. Интересът към арабския се е увеличил значително през последните години. Все повече и повече хора се заемат с изучаване на арабски. Курсове се предлагат във всеки университет и в много училища. Много хора считат арабската писменост за особено очарователна. Тя се изписва отдясно наляво. Арабското произношение и граматика не са толкова лесни. Има много звуци и правила, които са непознати в другите езици. Когато учи езика, човек трябва да следва определен ред. Първо произношението, след това граматиката и чак след това писането…