Разговорник

bg Наречия   »   sv Adverb

100 [сто]

Наречия

Наречия

100 [hundra]

Adverb

Изберете как искате да видите превода:   
български шведски Играйте Повече
вече – още не n---n--å-g –--l--ig n____ g___ – a_____ n-g-n g-n- – a-d-i- ------------------- någon gång – aldrig 0
Били ли сте вече в Берлин? Ha- -- v---- i--erl---n-g-n-gån-? H__ n_ v____ i B_____ n____ g____ H-r n- v-r-t i B-r-i- n-g-n g-n-? --------------------------------- Har ni varit i Berlin någon gång? 0
Не, още не. Nej, -l-ri-. N___ a______ N-j- a-d-i-. ------------ Nej, aldrig. 0
някой – никой någon - -ng-n n____ – i____ n-g-n – i-g-n ------------- någon – ingen 0
Познавате ли някого тук? K---e--n--någon-/--å--a -ä-? K_____ n_ n____ / n____ h___ K-n-e- n- n-g-n / n-g-a h-r- ---------------------------- Känner ni någon / några här? 0
Не, не познавам никого тук. Nej----g-kä---r -ng-n (a) -ä-. N___ j__ k_____ i____ (__ h___ N-j- j-g k-n-e- i-g-n (-) h-r- ------------------------------ Nej, jag känner ingen (a) här. 0
още – няма Ä-n- -ä---e --i-te l-ngre Ä___ l_____ – i___ l_____ Ä-n- l-n-r- – i-t- l-n-r- ------------------------- Ännu längre – inte längre 0
Ще останете ли още дълго тук? Stan--r ------u---n-----är? S______ n_ ä___ l_____ h___ S-a-n-r n- ä-n- l-n-r- h-r- --------------------------- Stannar ni ännu längre här? 0
Не, няма да остана дълго тук. N-j, --g ---n-ar --t---än-re-här. N___ j__ s______ i___ l_____ h___ N-j- j-g s-a-n-r i-t- l-n-r- h-r- --------------------------------- Nej, jag stannar inte längre här. 0
още нещо – нищо повече n--o---e----in----m-r n____ m__ – i____ m__ n-g-t m-r – i-g-t m-r --------------------- något mer – inget mer 0
Желаете ли още нещо за пиене? S-u--e n- ---ja--------t-----a-t-dri-k-? S_____ n_ v____ h_ n____ m__ a__ d______ S-u-l- n- v-l-a h- n-g-t m-r a-t d-i-k-? ---------------------------------------- Skulle ni vilja ha något mer att dricka? 0
Не, не желая нищо повече. N-j,--a--s--ll- -n-e ----a ha-n-go- -e-. N___ j__ s_____ i___ v____ h_ n____ m___ N-j- j-g s-u-l- i-t- v-l-a h- n-g-t m-r- ---------------------------------------- Nej, jag skulle inte vilja ha något mer. 0
вече нещо – още нищо red-- n-----– --n- --g-t r____ n____ – ä___ i____ r-d-n n-g-t – ä-n- i-g-t ------------------------ redan något – ännu inget 0
Ядохте ли вече нещо? Ha-----red-- ---t-nå---? H__ n_ r____ ä___ n_____ H-r n- r-d-n ä-i- n-g-t- ------------------------ Har ni redan ätit något? 0
Не, още нищо не съм ял. Nej, j-- --r-in-- -t-t--å--t än. N___ j__ h__ i___ ä___ n____ ä__ N-j- j-g h-r i-t- ä-i- n-g-t ä-. -------------------------------- Nej, jag har inte ätit något än. 0
още някой – никой повече någ-n-m-r-- in-e--m-r n____ m__ – i____ m__ n-g-n m-r – i-g-n m-r --------------------- någon mer – ingen mer 0
Желае ли още някой кафе? Sk-lle-n-gon---r ---j- ha--affe? S_____ n____ m__ v____ h_ k_____ S-u-l- n-g-n m-r v-l-a h- k-f-e- -------------------------------- Skulle någon mer vilja ha kaffe? 0
Не, никой. Ne-,-i---- mer. N___ i____ m___ N-j- i-g-n m-r- --------------- Nej, ingen mer. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + шведски (1-100) MP3 шведски (1-100)

Арабският език

Арабският език е един от най-важните езици в света. Повече от 300 милиона души говорят арабски. Те живеят в повече от 20 различни страни. Арабският спада към Афро-Азиатските езици. Арабският език се е появил преди хиляди години. Езикът за пръв път се е говорил на Арабския полуостров. Оттам той започнал да се разпространява все по-надалеч. Говоримият арабски се различава значително от стандартния език. Има и множество различни арабски диалекти. Може да се каже, че той се говори по различен начин във всеки регион. Говорещите на различни диалекти често изобщо не се разбират помежду си. В резултат на това филмите от арабските страни обикновено са дублирани. Само по този начин те могат да бъдат разбирани в цялата езикова област. Класическият стандартен арабски днес вече почти не се говори. Той се открива само в писмена форма. Книгите и вестниците използват класическия арабски стандартен език. Днес не съществува единен арабски технически език. Ето защо, техническите термини обикновено идват от други езици. Английският и френският език са по-доминиращи в тази област, отколкото всеки друг език. Интересът към арабския се е увеличил значително през последните години. Все повече и повече хора се заемат с изучаване на арабски. Курсове се предлагат във всеки университет и в много училища. Много хора считат арабската писменост за особено очарователна. Тя се изписва отдясно наляво. Арабското произношение и граматика не са толкова лесни. Има много звуци и правила, които са непознати в другите езици. Когато учи езика, човек трябва да следва определен ред. Първо произношението, след това граматиката и чак след това писането…