Разговорник

bg Наречия   »   sr Прилози

100 [сто]

Наречия

Наречия

100 [стотина]

100 [stotina]

Прилози

Prilozi

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
вече – още не ве- -едном - ј-- н-к-да в__ ј_____ – ј__ н_____ в-ћ ј-д-о- – ј-ш н-к-д- ----------------------- већ једном – још никада 0
P--lozi P______ P-i-o-i ------- Prilozi
Били ли сте вече в Берлин? Јес-е л---е--јед-----ил--у-Бе-ли-у? Ј____ л_ в__ ј_____ б___ у Б_______ Ј-с-е л- в-ћ ј-д-о- б-л- у Б-р-и-у- ----------------------------------- Јесте ли већ једном били у Берлину? 0
P--lo-i P______ P-i-o-i ------- Prilozi
Не, още не. Н-, -ош н-к--а. Н__ ј__ н______ Н-, ј-ш н-к-д-. --------------- Не, још никада. 0
v--́---dnom-----š-ni--da v__ j_____ – j__ n_____ v-c- j-d-o- – j-š n-k-d- ------------------------ već jednom – još nikada
някой – никой не-----нико н___ – н___ н-к- – н-к- ----------- неко – нико 0
ve-́ ----om – --š-n--ada v__ j_____ – j__ n_____ v-c- j-d-o- – j-š n-k-d- ------------------------ već jednom – još nikada
Познавате ли някого тук? П-з-а-ете-л----------ог-? П________ л_ о___ н______ П-з-а-е-е л- о-д- н-к-г-? ------------------------- Познајете ли овде некога? 0
ve-́ -edno- – jo---i---a v__ j_____ – j__ n_____ v-c- j-d-o- – j-š n-k-d- ------------------------ već jednom – još nikada
Не, не познавам никого тук. Не--ја-не--озн---м о-де-ни-ога. Н__ ј_ н_ п_______ о___ н______ Н-, ј- н- п-з-а-е- о-д- н-к-г-. ------------------------------- Не, ја не познајем овде никога. 0
Jeste--i-već je--o---ili-u --r--nu? J____ l_ v__ j_____ b___ u B_______ J-s-e l- v-c- j-d-o- b-l- u B-r-i-u- ------------------------------------ Jeste li već jednom bili u Berlinu?
още – няма ј-ш - не --ше ј__ – н_ в___ ј-ш – н- в-ш- ------------- још – не више 0
Jes-- -i -ec----dn-- bili---B----nu? J____ l_ v__ j_____ b___ u B_______ J-s-e l- v-c- j-d-o- b-l- u B-r-i-u- ------------------------------------ Jeste li već jednom bili u Berlinu?
Ще останете ли още дълго тук? О-т-је-е л---о--ду-о о---? О_______ л_ ј__ д___ о____ О-т-ј-т- л- ј-ш д-г- о-д-? -------------------------- Остајете ли још дуго овде? 0
Jeste--- -e-----d--m b--- - -e--in-? J____ l_ v__ j_____ b___ u B_______ J-s-e l- v-c- j-d-o- b-l- u B-r-i-u- ------------------------------------ Jeste li već jednom bili u Berlinu?
Не, няма да остана дълго тук. Не- ја -е -с-а-ем ви-- дуго----е. Н__ ј_ н_ о______ в___ д___ о____ Н-, ј- н- о-т-ј-м в-ш- д-г- о-д-. --------------------------------- Не, ја не остајем више дуго овде. 0
Ne----š --k-da. N__ j__ n______ N-, j-š n-k-d-. --------------- Ne, još nikada.
още нещо – нищо повече ј---н--т- --ништ- више ј__ н____ – н____ в___ ј-ш н-ш-о – н-ш-а в-ш- ---------------------- још нешто – ништа више 0
N---j-š-nik-da. N__ j__ n______ N-, j-š n-k-d-. --------------- Ne, još nikada.
Желаете ли още нещо за пиене? Жел-т--л- --ш -ешт- -о-ит-? Ж_____ л_ ј__ н____ п______ Ж-л-т- л- ј-ш н-ш-о п-п-т-? --------------------------- Желите ли још нешто попити? 0
Ne, -o- ---ada. N__ j__ n______ N-, j-š n-k-d-. --------------- Ne, još nikada.
Не, не желая нищо повече. Не---а -- ж--им-н-ш-а виш-. Н__ ј_ н_ ж____ н____ в____ Н-, ј- н- ж-л-м н-ш-а в-ш-. --------------------------- Не, ја не желим ништа више. 0
nek--- -i-o n___ – n___ n-k- – n-k- ----------- neko – niko
вече нещо – още нищо в---н---о --јо- --ш-а в__ н____ – ј__ н____ в-ћ н-ш-о – ј-ш н-ш-а --------------------- већ нешто – још ништа 0
n--- – -i-o n___ – n___ n-k- – n-k- ----------- neko – niko
Ядохте ли вече нещо? Ј---е-ли в-ћ---ш-о----и? Ј____ л_ в__ н____ ј____ Ј-с-е л- в-ћ н-ш-о ј-л-? ------------------------ Јесте ли већ нешто јели? 0
ne-o ---i-o n___ – n___ n-k- – n-k- ----------- neko – niko
Не, още нищо не съм ял. Не,-ј- ј-ш --с-- ни-т- -ео-------. Н__ ј_ ј__ н____ н____ ј__ / ј____ Н-, ј- ј-ш н-с-м н-ш-а ј-о / ј-л-. ---------------------------------- Не, ја још нисам ништа јео / јела. 0
P--na--te--i----e nekoga? P________ l_ o___ n______ P-z-a-e-e l- o-d- n-k-g-? ------------------------- Poznajete li ovde nekoga?
още някой – никой повече још --к--- н--о -и-е ј__ н___ – н___ в___ ј-ш н-к- – н-к- в-ш- -------------------- још неко – нико више 0
P-zn-je-e --------ne-og-? P________ l_ o___ n______ P-z-a-e-e l- o-d- n-k-g-? ------------------------- Poznajete li ovde nekoga?
Желае ли още някой кафе? Жел- -и -ош--е-о----у? Ж___ л_ ј__ н___ к____ Ж-л- л- ј-ш н-к- к-ф-? ---------------------- Жели ли још неко кафу? 0
P-zn--e-e l---v-e ne-o--? P________ l_ o___ n______ P-z-a-e-e l- o-d- n-k-g-? ------------------------- Poznajete li ovde nekoga?
Не, никой. Не,-ни-- --ше. Н__ н___ в____ Н-, н-к- в-ш-. -------------- Не, нико више. 0
N----a-n--poz---em---de-nik--a. N__ j_ n_ p_______ o___ n______ N-, j- n- p-z-a-e- o-d- n-k-g-. ------------------------------- Ne, ja ne poznajem ovde nikoga.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Арабският език

Арабският език е един от най-важните езици в света. Повече от 300 милиона души говорят арабски. Те живеят в повече от 20 различни страни. Арабският спада към Афро-Азиатските езици. Арабският език се е появил преди хиляди години. Езикът за пръв път се е говорил на Арабския полуостров. Оттам той започнал да се разпространява все по-надалеч. Говоримият арабски се различава значително от стандартния език. Има и множество различни арабски диалекти. Може да се каже, че той се говори по различен начин във всеки регион. Говорещите на различни диалекти често изобщо не се разбират помежду си. В резултат на това филмите от арабските страни обикновено са дублирани. Само по този начин те могат да бъдат разбирани в цялата езикова област. Класическият стандартен арабски днес вече почти не се говори. Той се открива само в писмена форма. Книгите и вестниците използват класическия арабски стандартен език. Днес не съществува единен арабски технически език. Ето защо, техническите термини обикновено идват от други езици. Английският и френският език са по-доминиращи в тази област, отколкото всеки друг език. Интересът към арабския се е увеличил значително през последните години. Все повече и повече хора се заемат с изучаване на арабски. Курсове се предлагат във всеки университет и в много училища. Много хора считат арабската писменост за особено очарователна. Тя се изписва отдясно наляво. Арабското произношение и граматика не са толкова лесни. Има много звуци и правила, които са непознати в другите езици. Когато учи езика, човек трябва да следва определен ред. Първо произношението, след това граматиката и чак след това писането…