А --- -е-н-п--а-----з-л--ниц-.
А о__ ј_ н_______ р___________
А о-а ј- н-п-с-л- р-з-л-д-и-у-
------------------------------
А она је написала разгледницу. 0 pi--tip_____p-s-t-------pisati
А о-------итала к--г-.
А о__ ј_ ч_____ к_____
А о-а ј- ч-т-л- к-и-у-
----------------------
А она је читала књигу. 0 O- ----a-isa------o.O_ j_ n______ p_____O- j- n-p-s-o p-s-o---------------------On je napisao pismo.
Он ---б-- неве-ан----и-је он- б-ла--ерна.
О_ ј_ б__ н_______ а__ ј_ о__ б___ в_____
О- ј- б-о н-в-р-н- а-и ј- о-а б-л- в-р-а-
-----------------------------------------
Он је био неверан, али је она била верна. 0 A ona----na---a-- -azgl-d-ic-.A o__ j_ n_______ r___________A o-a j- n-p-s-l- r-z-l-d-i-u-------------------------------A ona je napisala razglednicu.
О- -- би- --њ, али-ј--о-а б-л-----дн-.
О_ ј_ б__ л___ а__ ј_ о__ б___ в______
О- ј- б-о л-њ- а-и ј- о-а б-л- в-е-н-.
--------------------------------------
Он је био лењ, али је она била вредна. 0 A--n--je---pi-a-a raz--ednic-.A o__ j_ n_______ r___________A o-a j- n-p-s-l- r-z-l-d-i-u-------------------------------A ona je napisala razglednicu.
Он--е-б----и-о--ш------- ---о------а-б--а-а.
О_ ј_ б__ с_________ а__ ј_ о__ б___ б______
О- ј- б-о с-р-м-ш-н- а-и ј- о-а б-л- б-г-т-.
--------------------------------------------
Он је био сиромашан, али је она била богата. 0 č---tič_____č-t-t-------čitati
Он-ни-е им-о-с-е--- већ -ех.
О_ н___ и___ с_____ в__ п___
О- н-ј- и-а- с-е-е- в-ћ п-х-
----------------------------
Он није имао среће, већ пех. 0 č-ta-ič_____č-t-t-------čitati
Он--и-е-био-----а--чан- в-- ----па--ча-.
О_ н___ б__ с__________ в__ а___________
О- н-ј- б-о с-м-а-и-а-, в-ћ а-т-п-т-ч-н-
----------------------------------------
Он није био симпатичан, већ антипатичан. 0 A -n- je č-ta-a-knji--.A o__ j_ č_____ k______A o-a j- č-t-l- k-j-g-.-----------------------A ona je čitala knjigu.
Веднага след раждането си, човек започва да общува с другите.
Бебетата плачат, когато искат нещо.
На няколкомесечна възраст те вече могат да казват някои прости думи.
На две години, те могат да казват изречения от около три думи.
Ние не можем да влияем на това, кога децата започват да говорят.
Но можем да повлияем на това колко добре децата научават родния си език!
За това, обаче , трябва да се имат предвид няколко неща.
Преди всичко, важно е учението на децата винаги да е мотивирано.
Детето трябва да разбере, че когато говори, то постига успех в нещо.
Бебетата обичат положителната обратна връзка под формата на усмивка.
По-големите деца търсят диалог със своята среда.
Те се ориентират към езика на хората около тях.
Затова езиковите умения на техните родители и възпитатели са важни.
Децата също трябва да се научат да ценят езика!
Въпреки това, те винаги трябва да се забавляват в този процес.
Четенето на глас показва на децата колко вълнуващ може да бъде езикът.
Родителите също трябва да правят възможно най-много неща заедно с детето си.
Когато едно дете преживява много неща, то иска да говори за тях.
Децата, които растат двуезични се нуждаят от строги правила.
Те трябва да знаят с кого на какъв език трябва да разговарят.
По този начин мозъкът им се научава да прави разлика между двата езика.
Когато децата започнат да ходят на училище, техният език се променя.
Те научават нов разговорен език.
Тогава е важно родителите да обърнат внимание на това как детето им говори.
Проучванията показват, че първият език се запечатва върху мозъка завинаги.
Това, което научаваме като деца ни съпровожда през останалата част от живота ни.
Онзи, който научи родния си език правилно като дете, ще се възползва от това по-късно.
Той ще научава новите неща по-бързо и по-добре - и то не само чуждите езици...