Разговорник

bg Минало време 1   »   th อดีตกาล 1

81 [осемдесет и едно]

Минало време 1

Минало време 1

81 [แปดสิบเอ็ด]

bhæ̀t-sìp-èt

อดีตกาล 1

à-dèet-dhà-gan

Изберете как искате да видите превода:   
български тайландски Играйте Повече
Пиша เขี-น เ___ เ-ี-น ----- เขียน 0
a--dèet-d-a---an à_____________ a---e-e---h-̀-g-n ----------------- à-dèet-dhà-gan
Той написа писмо. เขา---เขี--จดหมา---ึ-งฉ-ับ เ____________________ เ-า-ด-เ-ี-น-ด-ม-ย-น-่-ฉ-ั- -------------------------- เขาได้เขียนจดหมายหนึ่งฉบับ 0
à-de--t----̀-gan à_____________ a---e-e---h-̀-g-n ----------------- à-dèet-dhà-gan
А тя надписваше картичка. และ--อได้เ---------ห-ึ่ง-บ แ____________________ แ-ะ-ธ-ไ-้-ข-ย-ก-ร-ด-น-่-ใ- -------------------------- และเธอได้เขียนการ์ดหนึ่งใบ 0
k-̌-n k___ k-̌-n ----- kǐan
Чета อ่-น อ่__ อ-า- ---- อ่าน 0
kǐan k___ k-̌-n ----- kǐan
Той четеше илюстровано списание. เ-าไ-้-่--นิ-ย---ห-----บ-บ เ___________________ เ-า-ด-อ-า-น-ต-ส-ร-น-่-ฉ-ั- -------------------------- เขาได้อ่านนิตยสารหนึ่งฉบับ 0
k-̌-n k___ k-̌-n ----- kǐan
А тя четеше книга. แ---ธ-ไ-้-่-น-นั-ส----ึ--เ-่ม แ_____________________ แ-ะ-ธ-ไ-้-่-น-น-ง-ื-ห-ึ-ง-ล-ม ----------------------------- และเธอได้อ่านหนังสือหนึ่งเล่ม 0
k--o--âi-------j----mǎi---------hà-b--p k_________________________________ k-̌---a-i-k-̌-n-j-̀---a-i-n-̀-n---h-̀-b-̀- ------------------------------------------ kǎo-dâi-kǐan-jòt-mǎi-nèung-chà-bàp
Вземам หย-บ ห__ ห-ิ- ---- หยิบ 0
kǎ--d-̂--ki-a--j------̌i-n--ung-c----bàp k_________________________________ k-̌---a-i-k-̌-n-j-̀---a-i-n-̀-n---h-̀-b-̀- ------------------------------------------ kǎo-dâi-kǐan-jòt-mǎi-nèung-chà-bàp
Той взе цигара. เขา-ด--ยิบบุ-----น-่-มวน เ________________ เ-า-ด-ห-ิ-บ-ห-ี-ห-ึ-ง-ว- ------------------------ เขาได้หยิบบุหรี่หนึ่งมวน 0
kǎo---̂--kǐan----t---̌i-ne-un--c-------p k_________________________________ k-̌---a-i-k-̌-n-j-̀---a-i-n-̀-n---h-̀-b-̀- ------------------------------------------ kǎo-dâi-kǐan-jòt-mǎi-nèung-chà-bàp
Тя взе парче шоколад. เธอ-ด้ห--บช-อค-ก-ล็ต-นึ-ง--้น เ____________________ เ-อ-ด-ห-ิ-ช-อ-โ-แ-็-ห-ึ-ง-ิ-น ----------------------------- เธอได้หยิบช็อคโกแล็ตหนึ่งชิ้น 0
læ--t-----a-i---̌a----̀--nèung--ai l____________________________ l-́-t-r---a-i-k-̌-n-g-̀---e-u-g-b-i ----------------------------------- lǽ-tur̶-dâi-kǐan-gàd-nèung-bai
Той не беше предан, но тя беше предана. เ-า-ม่ซ-่อสัต-์-แต--ธ--ื-อสั--์ เ_________ แ_________ เ-า-ม-ซ-่-ส-ต-์ แ-่-ธ-ซ-่-ส-ต-์ ------------------------------- เขาไม่ซื่อสัตย์ แต่เธอซื่อสัตย์ 0
læ----r--da------a---------̀un----i l____________________________ l-́-t-r---a-i-k-̌-n-g-̀---e-u-g-b-i ----------------------------------- lǽ-tur̶-dâi-kǐan-gàd-nèung-bai
Той беше мързелив, но тя беше старателна. เขาข--เกีย--แต--ธ---ัน เ_______ แ_______ เ-า-ี-เ-ี-จ แ-่-ธ-ข-ั- ---------------------- เขาขี้เกียจ แต่เธอขยัน 0
l-́-t--̶-dâi-ki--n-ga----e------ai l____________________________ l-́-t-r---a-i-k-̌-n-g-̀---e-u-g-b-i ----------------------------------- lǽ-tur̶-dâi-kǐan-gàd-nèung-bai
Той беше беден, но тя беше богата. เข-จน แ-่---รวย เ____ แ_______ เ-า-น แ-่-ธ-ร-ย --------------- เขาจน แต่เธอรวย 0
a-n à_ a-n --- àn
Той нямаше пари, а дългове. เ-า-ม-ม--งิน มี-ต่--ี้ เ________ มี____ เ-า-ม-ม-เ-ิ- ม-แ-่-น-้ ---------------------- เขาไม่มีเงิน มีแต่หนี้ 0
a-n à_ a-n --- àn
Той нямаше късмет, а само несполука. เ-าไม-มี-ช--- ม-แ-่--ค-้าย เ_________ มี________ เ-า-ม-ม-โ-ค-ี ม-แ-่-ช-ร-า- -------------------------- เขาไม่มีโชคดี มีแต่โชคร้าย 0
a-n à_ a-n --- àn
Той нямаше успех, а неуспех. เ--ไ-่---ส--วา-ส----จ ม-----วา-ล-ม--ลว เ_________________ มี____________ เ-า-ม-ป-ะ-บ-ว-ม-ำ-ร-จ ม-แ-่-ว-ม-้-เ-ล- -------------------------------------- เขาไม่ประสบความสำเร็จ มีแต่ความล้มเหลว 0
kǎ--d-̂i-àn---́--yá--ǎ------n---hà-b--p k__________________________________ k-̌---a-i-a-n-n-́---a---a-n-n-̀-n---h-̀-b-̀- -------------------------------------------- kǎo-dâi-àn-nít-yá-sǎn-nèung-chà-bàp
Той не беше доволен, а недоволен. เขาไม่-คย---จ-ม--ต่ไม-พอ-จ เ___________ มี________ เ-า-ม-เ-ย-อ-จ ม-แ-่-ม-พ-ใ- -------------------------- เขาไม่เคยพอใจ มีแต่ไม่พอใจ 0
k--o--â--a----i-t-ya-----n-nèung-ch-̀-b-̀p k__________________________________ k-̌---a-i-a-n-n-́---a---a-n-n-̀-n---h-̀-b-̀- -------------------------------------------- kǎo-dâi-àn-nít-yá-sǎn-nèung-chà-bàp
Той не беше щастлив, а нещастен. เ-าไ-่มีค-ามส-ข-มีแ-่-ว---ุก-์ เ___________ มี_________ เ-า-ม-ม-ค-า-ส-ข ม-แ-่-ว-ม-ุ-ข- ------------------------------ เขาไม่มีความสุข มีแต่ความทุกข์ 0
k--o---̂--à--------á--ǎ--n----g-cha----̀p k__________________________________ k-̌---a-i-a-n-n-́---a---a-n-n-̀-n---h-̀-b-̀- -------------------------------------------- kǎo-dâi-àn-nít-yá-sǎn-nèung-chà-bàp
Той не беше симпатичен, а несимпатичен. เข--ม่เ-็น--ต----ใ-- --แต-ไ--เ-็นม-ตร เ_______________ มี__________ เ-า-ม-เ-็-ม-ต-ก-บ-ค- ม-แ-่-ม-เ-็-ม-ต- ------------------------------------- เขาไม่เป็นมิตรกับใคร มีแต่ไม่เป็นมิตร 0
l-----r̶-da-i-a------ng--e-u--e-u---lêm l_______________________________ l-́-t-r---a-i-a-n-n-̌-g-s-̌---e-u-g-l-̂- ---------------------------------------- lǽ-tur̶-dâi-àn-nǎng-sěu-nèung-lêm

Как децата се научават да говорят правилно

Веднага след раждането си, човек започва да общува с другите. Бебетата плачат, когато искат нещо. На няколкомесечна възраст те вече могат да казват някои прости думи. На две години, те могат да казват изречения от около три думи. Ние не можем да влияем на това, кога децата започват да говорят. Но можем да повлияем на това колко добре децата научават родния си език! За това, обаче , трябва да се имат предвид няколко неща. Преди всичко, важно е учението на децата винаги да е мотивирано. Детето трябва да разбере, че когато говори, то постига успех в нещо. Бебетата обичат положителната обратна връзка под формата на усмивка. По-големите деца търсят диалог със своята среда. Те се ориентират към езика на хората около тях. Затова езиковите умения на техните родители и възпитатели са важни. Децата също трябва да се научат да ценят езика! Въпреки това, те винаги трябва да се забавляват в този процес. Четенето на глас показва на децата колко вълнуващ може да бъде езикът. Родителите също трябва да правят възможно най-много неща заедно с детето си. Когато едно дете преживява много неща, то иска да говори за тях. Децата, които растат двуезични се нуждаят от строги правила. Те трябва да знаят с кого на какъв език трябва да разговарят. По този начин мозъкът им се научава да прави разлика между двата езика. Когато децата започнат да ходят на училище, техният език се променя. Те научават нов разговорен език. Тогава е важно родителите да обърнат внимание на това как детето им говори. Проучванията показват, че първият език се запечатва върху мозъка завинаги. Това, което научаваме като деца ни съпровожда през останалата част от живота ни. Онзи, който научи родния си език правилно като дете, ще се възползва от това по-късно. Той ще научава новите неща по-бързо и по-добре - и то не само чуждите езици...