Разговорник

bg Минало време 1   »   en Past tense 1

81 [осемдесет и едно]

Минало време 1

Минало време 1

81 [eighty-one]

Past tense 1

Изберете как искате да видите превода:   
български английски (UK) Играйте Повече
Пиша to--rite t_ w____ t- w-i-e -------- to write 0
Той написа писмо. H- -ro-e --l-t-er. H_ w____ a l______ H- w-o-e a l-t-e-. ------------------ He wrote a letter. 0
А тя надписваше картичка. A---s-e wr----a--a--. A__ s__ w____ a c____ A-d s-e w-o-e a c-r-. --------------------- And she wrote a card. 0
Чета to -e-d t_ r___ t- r-a- ------- to read 0
Той четеше илюстровано списание. He ---- --mag---n-. H_ r___ a m________ H- r-a- a m-g-z-n-. ------------------- He read a magazine. 0
А тя четеше книга. And---e-r-a--a-boo-. A__ s__ r___ a b____ A-d s-e r-a- a b-o-. -------------------- And she read a book. 0
Вземам t- t-ke t_ t___ t- t-k- ------- to take 0
Той взе цигара. He--o-k a ---ar-t--. H_ t___ a c_________ H- t-o- a c-g-r-t-e- -------------------- He took a cigarette. 0
Тя взе парче шоколад. Sh--t-o--a --ec--o---hoco--te. S__ t___ a p____ o_ c_________ S-e t-o- a p-e-e o- c-o-o-a-e- ------------------------------ She took a piece of chocolate. 0
Той не беше предан, но тя беше предана. He--a---------l------s-e --- -oyal. H_ w__ d________ b__ s__ w__ l_____ H- w-s d-s-o-a-, b-t s-e w-s l-y-l- ----------------------------------- He was disloyal, but she was loyal. 0
Той беше мързелив, но тя беше старателна. H- wa--l-zy--but sh- was ha-----rki-g. H_ w__ l____ b__ s__ w__ h____________ H- w-s l-z-, b-t s-e w-s h-r---o-k-n-. -------------------------------------- He was lazy, but she was hard-working. 0
Той беше беден, но тя беше богата. He ----p-or- -u- --- -a--ri-h. H_ w__ p____ b__ s__ w__ r____ H- w-s p-o-, b-t s-e w-s r-c-. ------------------------------ He was poor, but she was rich. 0
Той нямаше пари, а дългове. He---d no--o-e-,-o--y-d----. H_ h__ n_ m_____ o___ d_____ H- h-d n- m-n-y- o-l- d-b-s- ---------------------------- He had no money, only debts. 0
Той нямаше късмет, а само несполука. H- --- -- --c-- onl- ba---u-k. H_ h__ n_ l____ o___ b__ l____ H- h-d n- l-c-, o-l- b-d l-c-. ------------------------------ He had no luck, only bad luck. 0
Той нямаше успех, а неуспех. H- -a--n- suc----, o-l- ---l-r-. H_ h__ n_ s_______ o___ f_______ H- h-d n- s-c-e-s- o-l- f-i-u-e- -------------------------------- He had no success, only failure. 0
Той не беше доволен, а недоволен. He---- --t---ti-f---,---- --s-a-i-f-e-. H_ w__ n__ s_________ b__ d____________ H- w-s n-t s-t-s-i-d- b-t d-s-a-i-f-e-. --------------------------------------- He was not satisfied, but dissatisfied. 0
Той не беше щастлив, а нещастен. H---a---o- h---y----t sad. H_ w__ n__ h_____ b__ s___ H- w-s n-t h-p-y- b-t s-d- -------------------------- He was not happy, but sad. 0
Той не беше симпатичен, а несимпатичен. He-wa----t f--end--- -ut----r-----y. H_ w__ n__ f________ b__ u__________ H- w-s n-t f-i-n-l-, b-t u-f-i-n-l-. ------------------------------------ He was not friendly, but unfriendly. 0

Как децата се научават да говорят правилно

Веднага след раждането си, човек започва да общува с другите. Бебетата плачат, когато искат нещо. На няколкомесечна възраст те вече могат да казват някои прости думи. На две години, те могат да казват изречения от около три думи. Ние не можем да влияем на това, кога децата започват да говорят. Но можем да повлияем на това колко добре децата научават родния си език! За това, обаче , трябва да се имат предвид няколко неща. Преди всичко, важно е учението на децата винаги да е мотивирано. Детето трябва да разбере, че когато говори, то постига успех в нещо. Бебетата обичат положителната обратна връзка под формата на усмивка. По-големите деца търсят диалог със своята среда. Те се ориентират към езика на хората около тях. Затова езиковите умения на техните родители и възпитатели са важни. Децата също трябва да се научат да ценят езика! Въпреки това, те винаги трябва да се забавляват в този процес. Четенето на глас показва на децата колко вълнуващ може да бъде езикът. Родителите също трябва да правят възможно най-много неща заедно с детето си. Когато едно дете преживява много неща, то иска да говори за тях. Децата, които растат двуезични се нуждаят от строги правила. Те трябва да знаят с кого на какъв език трябва да разговарят. По този начин мозъкът им се научава да прави разлика между двата езика. Когато децата започнат да ходят на училище, техният език се променя. Те научават нов разговорен език. Тогава е важно родителите да обърнат внимание на това как детето им говори. Проучванията показват, че първият език се запечатва върху мозъка завинаги. Това, което научаваме като деца ни съпровожда през останалата част от живота ни. Онзи, който научи родния си език правилно като дете, ще се възползва от това по-късно. Той ще научава новите неща по-бързо и по-добре - и то не само чуждите езици...