Разговорник

bg Минало време 1   »   he ‫עבר 1‬

81 [осемдесет и едно]

Минало време 1

Минало време 1

‫81 [שמונים ואחת]‬

81 [shmonim w'axat]

‫עבר 1‬

avar 1

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Пиша ‫ל----‬ ‫______ ‫-כ-ו-‬ ------- ‫לכתוב‬ 0
av---1 a___ 1 a-a- 1 ------ avar 1
Той написа писмо. ‫ה-א -תב מ-ת--‬ ‫___ כ__ מ_____ ‫-ו- כ-ב מ-ת-.- --------------- ‫הוא כתב מכתב.‬ 0
a----1 a___ 1 a-a- 1 ------ avar 1
А тя надписваше картичка. ‫וה-- -ת-ה ג--י-.‬ ‫____ כ___ ג______ ‫-ה-א כ-ב- ג-ו-ה-‬ ------------------ ‫והיא כתבה גלויה.‬ 0
l-kht-v l______ l-k-t-v ------- likhtov
Чета ‫ל-ר-א‬ ‫______ ‫-ק-ו-‬ ------- ‫לקרוא‬ 0
l-k-tov l______ l-k-t-v ------- likhtov
Той четеше илюстровано списание. ‫ה----רא --זי--‬ ‫___ ק__ מ______ ‫-ו- ק-א מ-ז-ן-‬ ---------------- ‫הוא קרא מגזין.‬ 0
li-ht-v l______ l-k-t-v ------- likhtov
А тя четеше книга. ‫-הי- ק--ה --ר-‬ ‫____ ק___ ס____ ‫-ה-א ק-א- ס-ר-‬ ---------------- ‫והיא קראה ספר.‬ 0
h- ---av -i-h---. h_ k____ m_______ h- k-t-v m-k-t-v- ----------------- hu katav mikhtav.
Вземам ‫----‬ ‫_____ ‫-ק-ת- ------ ‫לקחת‬ 0
hu-----v -i-----. h_ k____ m_______ h- k-t-v m-k-t-v- ----------------- hu katav mikhtav.
Той взе цигара. ‫הוא---- --ג-י--‬ ‫___ ל__ ס_______ ‫-ו- ל-ח ס-ג-י-.- ----------------- ‫הוא לקח סיגריה.‬ 0
hu-katav-m---t-v. h_ k____ m_______ h- k-t-v m-k-t-v- ----------------- hu katav mikhtav.
Тя взе парче шоколад. ‫-הי- ל-חה חת--ת שו--לד.‬ ‫____ ל___ ח____ ש_______ ‫-ה-א ל-ח- ח-י-ת ש-ק-ל-.- ------------------------- ‫והיא לקחה חתיכת שוקולד.‬ 0
w--- k----- -l-yah. w___ k_____ g______ w-h- k-t-a- g-u-a-. ------------------- w'hi katvah gluyah.
Той не беше предан, но тя беше предана. ‫--א--- -י- נ--ן ----ה-א הי--ה-נאמנה.‬ ‫___ ל_ ה__ נ___ א__ ה__ ה____ נ______ ‫-ו- ל- ה-ה נ-מ- א-ל ה-א ה-י-ה נ-מ-ה-‬ -------------------------------------- ‫הוא לא היה נאמן אבל היא הייתה נאמנה.‬ 0
l---o l____ l-q-o ----- liqro
Той беше мързелив, но тя беше старателна. ‫ה-א--י- ע-לן א-- -יא --י-----ו-ה-‬ ‫___ ה__ ע___ א__ ה__ ה____ ח______ ‫-ו- ה-ה ע-ל- א-ל ה-א ה-י-ה ח-ו-ה-‬ ----------------------------------- ‫הוא היה עצלן אבל היא הייתה חרוצה.‬ 0
liqro l____ l-q-o ----- liqro
Той беше беден, но тя беше богата. ‫-וא ----עני אבל היא--י-ת-----ר--‬ ‫___ ה__ ע__ א__ ה__ ה____ ע______ ‫-ו- ה-ה ע-י א-ל ה-א ה-י-ה ע-י-ה-‬ ---------------------------------- ‫הוא היה עני אבל היא הייתה עשירה.‬ 0
li-ro l____ l-q-o ----- liqro
Той нямаше пари, а дългове. ‫-א---ה-ל----- -ק חוב-ת-‬ ‫__ ה__ ל_ כ__ ר_ ח______ ‫-א ה-ה ל- כ-ף ר- ח-ב-ת-‬ ------------------------- ‫לא היה לו כסף רק חובות.‬ 0
hu q-ra--a-a--n. h_ q___ m_______ h- q-r- m-g-z-n- ---------------- hu qara magazin.
Той нямаше късмет, а само несполука. ‫-----ה--ו---- אלא --ש--זל.‬ ‫__ ה__ ל_ מ__ א__ ב__ מ____ ‫-א ה-ה ל- מ-ל א-א ב-ש מ-ל-‬ ---------------------------- ‫לא היה לו מזל אלא ביש מזל.‬ 0
h----ra--a---i-. h_ q___ m_______ h- q-r- m-g-z-n- ---------------- hu qara magazin.
Той нямаше успех, а неуспех. ‫-ו- ----צליח,-ר- נכ--.‬ ‫___ ל_ ה_____ ר_ נ_____ ‫-ו- ל- ה-ל-ח- ר- נ-ש-.- ------------------------ ‫הוא לא הצליח, רק נכשל.‬ 0
hu-qar- ---az--. h_ q___ m_______ h- q-r- m-g-z-n- ---------------- hu qara magazin.
Той не беше доволен, а недоволен. ‫הוא -א -יה-מר-צה--אל- -- מ-ו--.‬ ‫___ ל_ ה__ מ_____ א__ ל_ מ______ ‫-ו- ל- ה-ה מ-ו-ה- א-א ל- מ-ו-ה-‬ --------------------------------- ‫הוא לא היה מרוצה, אלא לא מרוצה.‬ 0
w'hi qar'-h s----. w___ q_____ s_____ w-h- q-r-a- s-f-r- ------------------ w'hi qar'ah sefer.
Той не беше щастлив, а нещастен. ‫הוא-ל- --ה-מא-ש- -לא ל- --וש-.‬ ‫___ ל_ ה__ מ____ א__ ל_ מ______ ‫-ו- ל- ה-ה מ-ו-ר א-א ל- מ-ו-ר-‬ -------------------------------- ‫הוא לא היה מאושר אלא לא מאושר.‬ 0
laqaxat l______ l-q-x-t ------- laqaxat
Той не беше симпатичен, а несимпатичен. ‫ה-א -- היה---------א ל--נ--ד-‬ ‫___ ל_ ה__ נ____ א__ ל_ נ_____ ‫-ו- ל- ה-ה נ-מ-, א-א ל- נ-מ-.- ------------------------------- ‫הוא לא היה נחמד, אלא לא נחמד.‬ 0
laq-x-t l______ l-q-x-t ------- laqaxat

Как децата се научават да говорят правилно

Веднага след раждането си, човек започва да общува с другите. Бебетата плачат, когато искат нещо. На няколкомесечна възраст те вече могат да казват някои прости думи. На две години, те могат да казват изречения от около три думи. Ние не можем да влияем на това, кога децата започват да говорят. Но можем да повлияем на това колко добре децата научават родния си език! За това, обаче , трябва да се имат предвид няколко неща. Преди всичко, важно е учението на децата винаги да е мотивирано. Детето трябва да разбере, че когато говори, то постига успех в нещо. Бебетата обичат положителната обратна връзка под формата на усмивка. По-големите деца търсят диалог със своята среда. Те се ориентират към езика на хората около тях. Затова езиковите умения на техните родители и възпитатели са важни. Децата също трябва да се научат да ценят езика! Въпреки това, те винаги трябва да се забавляват в този процес. Четенето на глас показва на децата колко вълнуващ може да бъде езикът. Родителите също трябва да правят възможно най-много неща заедно с детето си. Когато едно дете преживява много неща, то иска да говори за тях. Децата, които растат двуезични се нуждаят от строги правила. Те трябва да знаят с кого на какъв език трябва да разговарят. По този начин мозъкът им се научава да прави разлика между двата езика. Когато децата започнат да ходят на училище, техният език се променя. Те научават нов разговорен език. Тогава е важно родителите да обърнат внимание на това как детето им говори. Проучванията показват, че първият език се запечатва върху мозъка завинаги. Това, което научаваме като деца ни съпровожда през останалата част от живота ни. Онзи, който научи родния си език правилно като дете, ще се възползва от това по-късно. Той ще научава новите неща по-бързо и по-добре - и то не само чуждите езици...