Разговорник

bg Пазаруване   »   he ‫לעשות קניות‬

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

‫54 [חמישים וארבע]‬

54 [xamishim w'arba]

‫לעשות קניות‬

la'assot qniot

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. ‫--- ר-צה--קנ--------‬ ‫___ ר___ ל____ מ_____ ‫-נ- ר-צ- ל-נ-ת מ-נ-.- ---------------------- ‫אני רוצה לקנות מתנה.‬ 0
a-i-rot-eh-r-t--h-l-q-ot ---a-ah. a__ r____________ l_____ m_______ a-i r-t-e-/-o-s-h l-q-o- m-t-n-h- --------------------------------- ani rotseh/rotsah liqnot matanah.
Но не нещо прекалено скъпо. ‫אב- -א---ה----- -ד--‬ ‫___ ל_ מ___ י__ מ____ ‫-ב- ל- מ-ה- י-ר מ-י-‬ ---------------------- ‫אבל לא משהו יקר מדי.‬ 0
ani r--seh/ro---h -i-not m-t-n-h. a__ r____________ l_____ m_______ a-i r-t-e-/-o-s-h l-q-o- m-t-n-h- --------------------------------- ani rotseh/rotsah liqnot matanah.
Може би дамска чанта? ‫-ו-- --- י--‬ ‫____ ת__ י___ ‫-ו-י ת-ק י-?- -------------- ‫אולי תיק יד?‬ 0
an- -o-seh/--t--- -i-no---ata-a-. a__ r____________ l_____ m_______ a-i r-t-e-/-o-s-h l-q-o- m-t-n-h- --------------------------------- ani rotseh/rotsah liqnot matanah.
Какъв цвят желаете? ‫--י----ב--‬ ‫_____ צ____ ‫-א-ז- צ-ע-‬ ------------ ‫באיזה צבע?‬ 0
av-l--o -ash-----a-ar m----. a___ l_ m______ y____ m_____ a-a- l- m-s-e-u y-q-r m-d-y- ---------------------------- aval lo mashehu yaqar miday.
Черен, кафяв или бял? ‫שח-ר,---ם -ו ---?‬ ‫_____ ח__ א_ ל____ ‫-ח-ר- ח-ם א- ל-ן-‬ ------------------- ‫שחור, חום או לבן?‬ 0
av-l-lo m--hehu --q-r -i---. a___ l_ m______ y____ m_____ a-a- l- m-s-e-u y-q-r m-d-y- ---------------------------- aval lo mashehu yaqar miday.
Голяма или малка? ‫גדול -- ---?‬ ‫____ א_ ק____ ‫-ד-ל א- ק-ן-‬ -------------- ‫גדול או קטן?‬ 0
ava- lo-m-sh-h- ya--r mid-y. a___ l_ m______ y____ m_____ a-a- l- m-s-e-u y-q-r m-d-y- ---------------------------- aval lo mashehu yaqar miday.
Може ли да видя тази? ‫--שר לראות--ותו?‬ ‫____ ל____ א_____ ‫-פ-ר ל-א-ת א-ת-?- ------------------ ‫אפשר לראות אותו?‬ 0
ulay tiq ya-? u___ t__ y___ u-a- t-q y-d- ------------- ulay tiq yad?
От кожа ли е? ‫--- -וא עש-י-מעו--‬ ‫___ ה__ ע___ מ_____ ‫-א- ה-א ע-ו- מ-ו-?- -------------------- ‫האם הוא עשוי מעור?‬ 0
ulay -i- y--? u___ t__ y___ u-a- t-q y-d- ------------- ulay tiq yad?
Или от изкуствена материя? ‫או-מחומ-ים----ט----‬ ‫__ מ______ ס________ ‫-ו מ-ו-ר-ם ס-נ-ט-ם-‬ --------------------- ‫או מחומרים סינטטים?‬ 0
u-ay -----ad? u___ t__ y___ u-a- t-q y-d- ------------- ulay tiq yad?
От кожа естествено. ‫-ד-- -מ--ר-‬ ‫____ ש______ ‫-ד-י ש-ע-ר-‬ ------------- ‫ודאי שמעור.‬ 0
b-ey--h -se--? b______ t_____ b-e-z-h t-e-a- -------------- b'eyzeh tseva?
Това е особено добро качество. ‫ה--כ-ת-ט--- ב----ד.‬ ‫______ ט___ ב_______ ‫-א-כ-ת ט-ב- ב-י-ח-.- --------------------- ‫האיכות טובה במיוחד.‬ 0
sh--or,--u- o -a--n? s______ x__ o l_____ s-a-o-, x-m o l-v-n- -------------------- shaxor, xum o lavan?
Чантата действително е на много изгодна цена. ‫ו-מ-יר--א-ת מצי-ה-‬ ‫______ ב___ מ______ ‫-ה-ח-ר ב-מ- מ-י-ה-‬ -------------------- ‫והמחיר באמת מציאה.‬ 0
s-a---- xu- o l--a-? s______ x__ o l_____ s-a-o-, x-m o l-v-n- -------------------- shaxor, xum o lavan?
Харесва ми. ‫זה-מ-צא ח- -עינ--‬ ‫__ מ___ ח_ ב______ ‫-ה מ-צ- ח- ב-י-י-‬ ------------------- ‫זה מוצא חן בעיני.‬ 0
s-----,-xu--o l-v-n? s______ x__ o l_____ s-a-o-, x-m o l-v-n- -------------------- shaxor, xum o lavan?
Ще я взема. ‫-נ---ק----ותו-‬ ‫___ א___ א_____ ‫-נ- א-נ- א-ת-.- ---------------- ‫אני אקנה אותו.‬ 0
gad-- - --t--? g____ o q_____ g-d-l o q-t-n- -------------- gadol o qatan?
Може ли евентуално да я подменя? ‫-פשר-יהיה -החליף?‬ ‫____ י___ ל_______ ‫-פ-ר י-י- ל-ח-י-?- ------------------- ‫אפשר יהיה להחליף?‬ 0
ga--- o -a-an? g____ o q_____ g-d-l o q-t-n- -------------- gadol o qatan?
Разбира се. ‫ב--אי-‬ ‫_______ ‫-ו-א-.- -------- ‫בודאי.‬ 0
g-----o------? g____ o q_____ g-d-l o q-t-n- -------------- gadol o qatan?
Ние ще я опаковаме като подарък. ‫-נחנ- נ-רוז--א---ת -תנ--‬ ‫_____ נ____ ב_____ מ_____ ‫-נ-נ- נ-ר-ז ב-ר-ז- מ-נ-.- -------------------------- ‫אנחנו נארוז באריזת מתנה.‬ 0
efsha- lir'ot ---? e_____ l_____ o___ e-s-a- l-r-o- o-o- ------------------ efshar lir'ot oto?
Касата е там отсреща. ‫-קופה -מ-א----.‬ ‫_____ נ____ ש___ ‫-ק-פ- נ-צ-ת ש-.- ----------------- ‫הקופה נמצאת שם.‬ 0
ha'im ----ss-y ---o-? h____ h_ a____ m_____ h-'-m h- a-s-y m-'-r- --------------------- ha'im hu assuy me'or?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + иврит (1-100) MP3 иврит (1-100)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...