Разговорник

bg Пазаруване   »   sr Куповина

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [педесет и четири]

54 [pedeset i četiri]

Куповина

Kupovina

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. Ја -ел-м к--ити по--о-. Ј_ ж____ к_____ п______ Ј- ж-л-м к-п-т- п-к-о-. ----------------------- Ја желим купити поклон. 0
Kupovina K_______ K-p-v-n- -------- Kupovina
Но не нещо прекалено скъпо. А-и ниш-- -р--и-- с---о. А__ н____ п______ с_____ А-и н-ш-а п-е-и-е с-у-о- ------------------------ Али ништа превише скупо. 0
Ku-ov-na K_______ K-p-v-n- -------- Kupovina
Може би дамска чанта? Им--е -- м---а таш--? И____ л_ м____ т_____ И-а-е л- м-ж-а т-ш-у- --------------------- Имате ли можда ташну? 0
Ja ž---- ----ti--okl-n. J_ ž____ k_____ p______ J- ž-l-m k-p-t- p-k-o-. ----------------------- Ja želim kupiti poklon.
Какъв цвят желаете? Коју---ј--же-ит-? К___ б___ ж______ К-ј- б-ј- ж-л-т-? ----------------- Коју боју желите? 0
J---e------pit- -o-lon. J_ ž____ k_____ p______ J- ž-l-m k-p-t- p-k-o-. ----------------------- Ja želim kupiti poklon.
Черен, кафяв или бял? Ц--у- -ра-н -л--бел-? Ц____ б____ и__ б____ Ц-н-, б-а-н и-и б-л-? --------------------- Црну, браон или белу? 0
J--že-i--kup-ti -ok-o-. J_ ž____ k_____ p______ J- ž-l-m k-p-t- p-k-o-. ----------------------- Ja želim kupiti poklon.
Голяма или малка? В-л-ку -ли м-лу? В_____ и__ м____ В-л-к- и-и м-л-? ---------------- Велику или малу? 0
Al- --š-a-previ-e s-upo. A__ n____ p______ s_____ A-i n-š-a p-e-i-e s-u-o- ------------------------ Ali ništa previše skupo.
Може ли да видя тази? Мог--л- -ид--и о--? М___ л_ в_____ о___ М-г- л- в-д-т- о-у- ------------------- Могу ли видети ову? 0
Al- ----- previ-- sku--. A__ n____ p______ s_____ A-i n-š-a p-e-i-e s-u-o- ------------------------ Ali ništa previše skupo.
От кожа ли е? Ј- ли -д-ко-е? Ј_ л_ о_ к____ Ј- л- о- к-ж-? -------------- Је ли од коже? 0
A-i n---a ----iš- s-upo. A__ n____ p______ s_____ A-i n-š-a p-e-i-e s-u-o- ------------------------ Ali ništa previše skupo.
Или от изкуствена материя? И-и-ј- -д ве-тачко- м--е---а-а? И__ ј_ о_ в________ м__________ И-и ј- о- в-ш-а-к-г м-т-р-ј-л-? ------------------------------- Или је од вештачког материјала? 0
Ima-e----mo-d----šn-? I____ l_ m____ t_____ I-a-e l- m-ž-a t-š-u- --------------------- Imate li možda tašnu?
От кожа естествено. Н-р-в-о,-о- --ж-. Н_______ о_ к____ Н-р-в-о- о- к-ж-. ----------------- Наравно, од коже. 0
I---e l---ožda t--n-? I____ l_ m____ t_____ I-a-e l- m-ž-a t-š-u- --------------------- Imate li možda tašnu?
Това е особено добро качество. То--е--а-о-и-о-д--а---валитет. Т_ ј_ н_______ д____ к________ Т- ј- н-р-ч-т- д-б-р к-а-и-е-. ------------------------------ То је нарочито добар квалитет. 0
I-ate-li-------t-š-u? I____ l_ m____ t_____ I-a-e l- m-ž-a t-š-u- --------------------- Imate li možda tašnu?
Чантата действително е на много изгодна цена. А-т-шна -е-з--с-а -о-ољ--. А т____ ј_ з_____ п_______ А т-ш-а ј- з-и-т- п-в-љ-а- -------------------------- А ташна је заиста повољна. 0
K--- bo-- -eli--? K___ b___ ž______ K-j- b-j- ž-l-t-? ----------------- Koju boju želite?
Харесва ми. Ова -и-с- д----а. О__ м_ с_ д______ О-а м- с- д-п-д-. ----------------- Ова ми се допада. 0
K-ju-boj- -el---? K___ b___ ž______ K-j- b-j- ž-l-t-? ----------------- Koju boju želite?
Ще я взема. Ову--у--зе--. О__ ћ_ у_____ О-у ћ- у-е-и- ------------- Ову ћу узети. 0
K--u boju -e-i--? K___ b___ ž______ K-j- b-j- ž-l-t-? ----------------- Koju boju želite?
Може ли евентуално да я подменя? Мо-у--и ј--е--------о -ам-ни-и? М___ л_ ј_ е_________ з________ М-г- л- ј- е-е-т-а-н- з-м-н-т-? ------------------------------- Могу ли је евентуално заменити? 0
Cr-u--b-a-n -l- ----? C____ b____ i__ b____ C-n-, b-a-n i-i b-l-? --------------------- Crnu, braon ili belu?
Разбира се. П---аз-ме-- -е. П__________ с__ П-д-а-у-е-а с-. --------------- Подразумева се. 0
Cr-u,-b--on-ili--e-u? C____ b____ i__ b____ C-n-, b-a-n i-i b-l-? --------------------- Crnu, braon ili belu?
Ние ще я опаковаме като подарък. З-пакова--м- -е к---п-к--н. З___________ ј_ к__ п______ З-п-к-в-ћ-м- ј- к-о п-к-о-. --------------------------- Запаковаћемо је као поклон. 0
C---- braon--li -e-u? C____ b____ i__ b____ C-n-, b-a-n i-i b-l-? --------------------- Crnu, braon ili belu?
Касата е там отсреща. Там------- -е------јн-. Т___ п____ ј_ б________ Т-м- п-е-о ј- б-а-а-н-. ----------------------- Тамо преко је благајна. 0
V--i-u --- ma-u? V_____ i__ m____ V-l-k- i-i m-l-? ---------------- Veliku ili malu?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...