Разговорник

bg В дискотеката   »   sr У дискотеци

46 [четирийсет и шест]

В дискотеката

В дискотеката

46 [четрдесет и шест]

46 [četrdeset i šest]

У дискотеци

U diskoteci

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Мястото свободно ли е? Да--и је ме-т----о-од--? Д_ л_ ј_ м____ с________ Д- л- ј- м-с-о с-о-о-н-? ------------------------ Да ли је место слободно? 0
U-di------i U d________ U d-s-o-e-i ----------- U diskoteci
Може ли да седна при Вас? М-гу-------т---- В-с? М___ л_ с____ д_ В___ М-г- л- с-с-и д- В-с- --------------------- Могу ли сести до Вас? 0
U-d--kot-ci U d________ U d-s-o-e-i ----------- U diskoteci
С удоволствие. Рад-. Р____ Р-д-. ----- Радо. 0
D- ----- ----o --o-od--? D_ l_ j_ m____ s________ D- l- j- m-s-o s-o-o-n-? ------------------------ Da li je mesto slobodno?
Как намирате музиката? Как---а--с------а -уз---? К___ В__ с_ с____ м______ К-к- В-м с- с-и-а м-з-к-? ------------------------- Како Вам се свиђа музика? 0
D--l--je--es-o-s-o-o-no? D_ l_ j_ m____ s________ D- l- j- m-s-o s-o-o-n-? ------------------------ Da li je mesto slobodno?
Малко силна. Мало----п--гла--а. М___ ј_ п_________ М-л- ј- п-е-л-с-а- ------------------ Мало је прегласна. 0
D- l---e-me--o-s-obodn-? D_ l_ j_ m____ s________ D- l- j- m-s-o s-o-o-n-? ------------------------ Da li je mesto slobodno?
Но групата свири много добре. А-- б----с-ира -а-------бро. А__ б___ с____ с_____ д_____ А-и б-н- с-и-а с-с-и- д-б-о- ---------------------------- Али бенд свира сасвим добро. 0
M--u-li -esti-do--a-? M___ l_ s____ d_ V___ M-g- l- s-s-i d- V-s- --------------------- Mogu li sesti do Vas?
Често ли идвате тук? Ј---- ---че-то-овд-? Ј____ л_ ч____ о____ Ј-с-е л- ч-с-о о-д-? -------------------- Јесте ли често овде? 0
M--u--- --st---o V--? M___ l_ s____ d_ V___ M-g- l- s-s-i d- V-s- --------------------- Mogu li sesti do Vas?
Не, за първи път. Н-- ----је---в---у-. Н__ о__ ј_ п___ п___ Н-, о-о ј- п-в- п-т- -------------------- Не, ово је први пут. 0
M-gu-l- s-st--d- Vas? M___ l_ s____ d_ V___ M-g- l- s-s-i d- V-s- --------------------- Mogu li sesti do Vas?
Никога не съм бил / била тук. Ја --ш ----д-----ам ----/-била-овд-. Ј_ ј__ н_____ н____ б__ / б___ о____ Ј- ј-ш н-к-д- н-с-м б-о / б-л- о-д-. ------------------------------------ Ја још никада нисам био / била овде. 0
Ra-o. R____ R-d-. ----- Rado.
Танцувате ли? Плеш--- л-? П______ л__ П-е-е-е л-? ----------- Плешете ли? 0
R--o. R____ R-d-. ----- Rado.
По-късно може би. Можда-ка--ије. М____ к_______ М-ж-а к-с-и-е- -------------- Можда касније. 0
Rado. R____ R-d-. ----- Rado.
Аз не мога да танцувам добре. Ј--не--н-м--ак---------лес-т-. Ј_ н_ з___ т___ д____ п_______ Ј- н- з-а- т-к- д-б-о п-е-а-и- ------------------------------ Ја не знам тако добро плесати. 0
Kak----m se-svi---m--ika? K___ V__ s_ s____ m______ K-k- V-m s- s-i-a m-z-k-? ------------------------- Kako Vam se sviđa muzika?
Съвсем просто е. То ---ја-о -----ста-но. Т_ ј_ ј___ ј___________ Т- ј- ј-к- ј-д-о-т-в-о- ----------------------- То је јако једноставно. 0
Kako ----se---i-a---z-k-? K___ V__ s_ s____ m______ K-k- V-m s- s-i-a m-z-k-? ------------------------- Kako Vam se sviđa muzika?
Ще Ви покажа. Ја ћ- -а- по-аза--. Ј_ ћ_ В__ п________ Ј- ћ- В-м п-к-з-т-. ------------------- Ја ћу Вам показати. 0
K-ko Va- se sv--- -uz-ka? K___ V__ s_ s____ m______ K-k- V-m s- s-i-a m-z-k-? ------------------------- Kako Vam se sviđa muzika?
Не, по-добре някой друг път. Не,---д-је д-у-- --т. Н__ р_____ д____ п___ Н-, р-д-ј- д-у-и п-т- --------------------- Не, радије други пут. 0
Malo je-pr--l--na. M___ j_ p_________ M-l- j- p-e-l-s-a- ------------------ Malo je preglasna.
Чакате ли някого? Чека-- ---не--га? Ч_____ л_ н______ Ч-к-т- л- н-к-г-? ----------------- Чекате ли некога? 0
M-l- j--preg-a-n-. M___ j_ p_________ M-l- j- p-e-l-s-a- ------------------ Malo je preglasna.
Да, моя приятел. Да,--о- ---ј----а. Д__ м__ п_________ Д-, м-г п-и-а-е-а- ------------------ Да, мог пријатеља. 0
M-lo--- -regla---. M___ j_ p_________ M-l- j- p-e-l-s-a- ------------------ Malo je preglasna.
Ето го идва. Е-о-га-т----из--долаз-! Е__ г_ т___ и__ д______ Е-о г- т-м- и-а д-л-з-! ----------------------- Ено га тамо иза долази! 0
A----end---i----as--m-d-br-. A__ b___ s____ s_____ d_____ A-i b-n- s-i-a s-s-i- d-b-o- ---------------------------- Ali bend svira sasvim dobro.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Гените влияят върху езика

Езикът, който говорим, зависи от нашето потекло. Но нашите гени също са отговорни за езика ни. Шотландски изследователи са стигнали до това заключение. Те са изследвали как английският се различава от китайския. По този начин открили, че гените също играят роля. Защото гените влияят върху развитието на мозъка ни. Така да се каже, те формират нашите мозъчни структури. С това те определят нашите способности за учене на езици. Вариантите на два гена са от решаващо значение за това. Когато един конкретен вариант е оскъден, тогава се развиват тоналните езици. Така тоналните езици се говорят от хора без тези генни варианти. В тоналните езици значението на думите се определя от височината на тоновете. Китайският, например, се причислява към тоналните езици. Ако въпросният генен вариант е доминиращ, обаче, други езици се развиват. Английският не е тонален език. Вариантите на този ген не са равномерно разпределени. Това означава, че те се проявяват с различна честота по света. Но езиците оцеляват само ако се предадат на поколенията. За да се случи това, децата трябва да са в състояние да имитират езика на своите родители. Така че, те трябва да могат да научат езика добре. Едва тогава той ще може да се предаде от поколение на поколение. По-възрастният генетичен вариант е този, който насърчава тоналните езици. Така че, вероятно в миналото е имало повече тонални езици, отколкото днес. Но човек не трябва да надценява генетичните компоненти. Те могат само да допринесат за обяснението на развитието на езика. Но няма ген за английския, нито за китайския език. Всеки може да научи всеки език. За това не са нужни гени, а по-скоро само любопитство и дисциплина!
Знаете ли, че?
Тайският (или тай) принадлежи към семейството на тай-кадайските езици. Той е майчин език на около 20 милиона души. За разлика от повечето западни езици, тай е тонален език. При тоналните езици произношението на сричките е определящо за значението им. Повечето думи в тайския се състоят само от една сричка. В зависимост от височината на тона при изговора значението на думата се променя. В тайския се различават пет височини на тона. В продължение на много векове тайландското общество е било разделено строго йерархично. Затова и днес в тайския все още съществуват най-малко пет различни нива. Те се разпростират от обикновения ежедневен език до много учтивата форма на речта. Освен това тайският се разделя на много местни диалекти. Знаковата система на езика представлява смесена форма от азбука и сричково писмо. Граматиката не е структурирана комплексно. Тъй като тайският е изолиращ език, в него не се срещат склонения или спрежения. Учете тайски, той наистина е впечатляващ език!