Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   sr нешто желети

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [седамдесет]

70 [sedamdeset]

нешто желети

nešto želeti

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Искате ли да пушите? Жел-т- ли--у----? Ж_____ л_ п______ Ж-л-т- л- п-ш-т-? ----------------- Желите ли пушити? 0
n---- ž---ti n____ ž_____ n-š-o ž-l-t- ------------ nešto želeti
Искате ли да танцувате? Же--те л- иг-ат-? Ж_____ л_ и______ Ж-л-т- л- и-р-т-? ----------------- Желите ли играти? 0
nešto --le-i n____ ž_____ n-š-o ž-l-t- ------------ nešto želeti
Искате ли да се разходите? Ж-ли-е-л- -е----? Ж_____ л_ ш______ Ж-л-т- л- ш-т-т-? ----------------- Желите ли шетати? 0
Že-i-- -i pu-iti? Ž_____ l_ p______ Ž-l-t- l- p-š-t-? ----------------- Želite li pušiti?
Искам да пуша. Ј- -е-им-п-ш-т-. Ј_ ж____ п______ Ј- ж-л-м п-ш-т-. ---------------- Ја желим пушити. 0
Že---- -- -u-it-? Ž_____ l_ p______ Ž-l-t- l- p-š-t-? ----------------- Želite li pušiti?
Искате ли цигара? Ж-----ли ц-г--ет-? Ж____ л_ ц________ Ж-л-ш л- ц-г-р-т-? ------------------ Желиш ли цигарету? 0
Ž-li---l- pu--t-? Ž_____ l_ p______ Ž-l-t- l- p-š-t-? ----------------- Želite li pušiti?
Той иска огънче. Он -ели-ва--у. О_ ж___ в_____ О- ж-л- в-т-у- -------------- Он жели ватру. 0
Ž--i---l- ---ati? Ž_____ l_ i______ Ž-l-t- l- i-r-t-? ----------------- Želite li igrati?
Искам да пия нещо. Ј--же-и------- --т-. Ј_ ж____ н____ п____ Ј- ж-л-м н-ш-о п-т-. -------------------- Ја желим нешто пити. 0
Ž--i-e l- -gr---? Ž_____ l_ i______ Ž-l-t- l- i-r-t-? ----------------- Želite li igrati?
Искам да ям нещо. Ј--же-им -е--о-је-т-. Ј_ ж____ н____ ј_____ Ј- ж-л-м н-ш-о ј-с-и- --------------------- Ја желим нешто јести. 0
Žel-te--i-ig-a-i? Ž_____ l_ i______ Ž-l-t- l- i-r-t-? ----------------- Želite li igrati?
Искам да си отдъхна малко. Ј- с- ж------а---о----и-и. Ј_ с_ ж____ м___ о________ Ј- с- ж-л-м м-л- о-м-р-т-. -------------------------- Ја се желим мало одморити. 0
Želi---l-----a-i? Ž_____ l_ š______ Ž-l-t- l- š-t-t-? ----------------- Želite li šetati?
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Ја-В-с ж-лим-нешт- п-т--и. Ј_ В__ ж____ н____ п______ Ј- В-с ж-л-м н-ш-о п-т-т-. -------------------------- Ја Вас желим нешто питати. 0
Ž-l-te -i-šetat-? Ž_____ l_ š______ Ž-l-t- l- š-t-t-? ----------------- Želite li šetati?
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Ј- Вас -ел---за не-т--з-мо--т-. Ј_ В__ ж____ з_ н____ з________ Ј- В-с ж-л-м з- н-ш-о з-м-л-т-. ------------------------------- Ја Вас желим за нешто замолити. 0
Ž--i-e-l----ta-i? Ž_____ l_ š______ Ž-l-t- l- š-t-t-? ----------------- Želite li šetati?
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. Ј----с -е-----а н---- п-з-ати. Ј_ В__ ж____ н_ н____ п_______ Ј- В-с ж-л-м н- н-ш-о п-з-а-и- ------------------------------ Ја Вас желим на нешто позвати. 0
Ja-žel-- -u-i--. J_ ž____ p______ J- ž-l-m p-š-t-. ---------------- Ja želim pušiti.
Какво обичате / желаете, моля? Шт- -е-ите,------? Ш__ ж______ м_____ Ш-а ж-л-т-, м-л-м- ------------------ Шта желите, молим? 0
Ja ž-l-m pušit-. J_ ž____ p______ J- ž-l-m p-š-t-. ---------------- Ja želim pušiti.
Желаете ли кафе? Же--те-л--ка-у? Ж_____ л_ к____ Ж-л-т- л- к-ф-? --------------- Желите ли кафу? 0
J--ž-l-- p-š--i. J_ ž____ p______ J- ž-l-m p-š-t-. ---------------- Ja želim pušiti.
Или предпочитате чай? Ил--р---ј- ---и-е --ј? И__ р_____ ж_____ ч___ И-и р-д-ј- ж-л-т- ч-ј- ---------------------- Или радије желите чај? 0
Že-i---i cig--etu? Ž____ l_ c________ Ž-l-š l- c-g-r-t-? ------------------ Želiš li cigaretu?
Ние искаме да се приберем вкъщи. М- с--ж-ли-о-в-зи-и ку-и. М_ с_ ж_____ в_____ к____ М- с- ж-л-м- в-з-т- к-ћ-. ------------------------- Ми се желимо возити кући. 0
Ž--i- -- -igare--? Ž____ l_ c________ Ž-l-š l- c-g-r-t-? ------------------ Želiš li cigaretu?
Желаете ли такси? Жел-те------ -акси? Ж_____ л_ в_ т_____ Ж-л-т- л- в- т-к-и- ------------------- Желите ли ви такси? 0
Ž-l---l---i-a-e--? Ž____ l_ c________ Ž-l-š l- c-g-r-t-? ------------------ Želiš li cigaretu?
Те искат да се обадят по телефона. Он- -ел------ф-ни--ти. О__ ж___ т____________ О-и ж-л- т-л-ф-н-р-т-. ---------------------- Они желе телефонирати. 0
O---e-- -atru. O_ ž___ v_____ O- ž-l- v-t-u- -------------- On želi vatru.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.