Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   da gerne ville noget

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [halvfjerds]

gerne ville noget

Изберете как искате да видите превода:   
български датски Играйте Повече
Искате ли да пушите? Vi--du--e--e-----? V__ d_ g____ r____ V-l d- g-r-e r-g-? ------------------ Vil du gerne ryge? 0
Искате ли да танцувате? Vil-----er-e da-se? V__ d_ g____ d_____ V-l d- g-r-e d-n-e- ------------------- Vil du gerne danse? 0
Искате ли да се разходите? V-l d- g---- ---en-tu-? V__ d_ g____ g_ e_ t___ V-l d- g-r-e g- e- t-r- ----------------------- Vil du gerne gå en tur? 0
Искам да пуша. Jeg v-l ---ne --ge. J__ v__ g____ r____ J-g v-l g-r-e r-g-. ------------------- Jeg vil gerne ryge. 0
Искате ли цигара? V-- ---g--n- ---- -n-c-g--et? V__ d_ g____ h___ e_ c_______ V-l d- g-r-e h-v- e- c-g-r-t- ----------------------------- Vil du gerne have en cigaret? 0
Той иска огънче. Han--i--g-rne-have--ld. H__ v__ g____ h___ i___ H-n v-l g-r-e h-v- i-d- ----------------------- Han vil gerne have ild. 0
Искам да пия нещо. J----il --------ik---n---t. J__ v__ g____ d_____ n_____ J-g v-l g-r-e d-i-k- n-g-t- --------------------------- Jeg vil gerne drikke noget. 0
Искам да ям нещо. Jeg-v-l--e--e-h-v- -o-et--t-spi-e. J__ v__ g____ h___ n____ a_ s_____ J-g v-l g-r-e h-v- n-g-t a- s-i-e- ---------------------------------- Jeg vil gerne have noget at spise. 0
Искам да си отдъхна малко. Jeg vil ---n--sla-pe-l--t --. J__ v__ g____ s_____ l___ a__ J-g v-l g-r-e s-a-p- l-d- a-. ----------------------------- Jeg vil gerne slappe lidt af. 0
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Je---------n--spørge-dig-o- ---e-. J__ v__ g____ s_____ d__ o_ n_____ J-g v-l g-r-e s-ø-g- d-g o- n-g-t- ---------------------------------- Jeg vil gerne spørge dig om noget. 0
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. J---v-- --r-- bede dig o----g--. J__ v__ g____ b___ d__ o_ n_____ J-g v-l g-r-e b-d- d-g o- n-g-t- -------------------------------- Jeg vil gerne bede dig om noget. 0
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. Je----l ge-n- -nv-t--e---g --l no-e-. J__ v__ g____ i_______ d__ t__ n_____ J-g v-l g-r-e i-v-t-r- d-g t-l n-g-t- ------------------------------------- Jeg vil gerne invitere dig til noget. 0
Какво обичате / желаете, моля? H----ska--de---æ-e? H___ s___ d__ v____ H-a- s-a- d-t v-r-? ------------------- Hvad skal det være? 0
Желаете ли кафе? V-- d------e -a-- -af--? V__ d_ g____ h___ k_____ V-l d- g-r-e h-v- k-f-e- ------------------------ Vil du gerne have kaffe? 0
Или предпочитате чай? El-er--i---u-h-l-er---a-- t-? E____ v__ d_ h______ h___ t__ E-l-r v-l d- h-l-e-e h-v- t-? ----------------------------- Eller vil du hellere have te? 0
Ние искаме да се приберем вкъщи. V------ge--e -øre hje-. V_ v__ g____ k___ h____ V- v-l g-r-e k-r- h-e-. ----------------------- Vi vil gerne køre hjem. 0
Желаете ли такси? V-- I -erne---v---------? V__ I g____ h___ e_ t____ V-l I g-r-e h-v- e- t-x-? ------------------------- Vil I gerne have en taxa? 0
Те искат да се обадят по телефона. De vi----rn- r-n-e-t-l-no---. D_ v__ g____ r____ t__ n_____ D- v-l g-r-e r-n-e t-l n-g-n- ----------------------------- De vil gerne ringe til nogen. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + датски (1-100) MP3 датски (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.