Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   uk Хотіти що-небудь

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [сімдесят]

70 [simdesyat]

Хотіти що-небудь

Khotity shcho-nebudʹ

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Искате ли да пушите? Х----е -у---и? Х_____ к______ Х-ч-т- к-р-т-? -------------- Хочете курити? 0
Kh-tit- ---------u-ʹ K______ s___________ K-o-i-y s-c-o-n-b-d- -------------------- Khotity shcho-nebudʹ
Искате ли да танцувате? Хо-е-- --н-ю-а--? Х_____ т_________ Х-ч-т- т-н-ю-а-и- ----------------- Хочете танцювати? 0
K-otit--shcho------ʹ K______ s___________ K-o-i-y s-c-o-n-b-d- -------------------- Khotity shcho-nebudʹ
Искате ли да се разходите? Х--е-е й-- -у---и? Х_____ й__ г______ Х-ч-т- й-и г-л-т-? ------------------ Хочете йти гуляти? 0
K-o-het--ku--t-? K_______ k______ K-o-h-t- k-r-t-? ---------------- Khochete kuryty?
Искам да пуша. Я-х----к-ри-и. Я х___ к______ Я х-ч- к-р-т-. -------------- Я хочу курити. 0
Kho-h--- kur---? K_______ k______ K-o-h-t- k-r-t-? ---------------- Khochete kuryty?
Искате ли цигара? Ти --ті- б---и-а--у? Т_ х____ б_ ц_______ Т- х-т-в б- ц-г-р-у- -------------------- Ти хотів би цигарку? 0
Kh-ch--e-k--yt-? K_______ k______ K-o-h-t- k-r-t-? ---------------- Khochete kuryty?
Той иска огънче. В-- ---і---и --гню. В__ х____ б_ в_____ В-н х-т-в б- в-г-ю- ------------------- Він хотів би вогню. 0
Kh--hete -an---u-aty? K_______ t___________ K-o-h-t- t-n-s-u-a-y- --------------------- Khochete tantsyuvaty?
Искам да пия нещо. Я хочу--ит-. Я х___ п____ Я х-ч- п-т-. ------------ Я хочу пити. 0
Khoche-----nt-yu--ty? K_______ t___________ K-o-h-t- t-n-s-u-a-y- --------------------- Khochete tantsyuvaty?
Искам да ям нещо. Я----- -ст-. Я х___ ї____ Я х-ч- ї-т-. ------------ Я хочу їсти. 0
Kh---e-e-t-nts-uvaty? K_______ t___________ K-o-h-t- t-n-s-u-a-y- --------------------- Khochete tantsyuvaty?
Искам да си отдъхна малко. Я-хочу -і-п-ч-т-. Я х___ в_________ Я х-ч- в-д-о-и-и- ----------------- Я хочу відпочити. 0
Khoche-e-y-t--huly---? K_______ y̆__ h_______ K-o-h-t- y-t- h-l-a-y- ---------------------- Khochete y̆ty hulyaty?
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Я---ч- -а----щ--з-п-----. Я х___ В__ д___ з________ Я х-ч- В-с д-щ- з-п-т-т-. ------------------------- Я хочу Вас дещо запитати. 0
Kh-che-- y-t- -u--aty? K_______ y̆__ h_______ K-o-h-t- y-t- h-l-a-y- ---------------------- Khochete y̆ty hulyaty?
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Я хочу-В-- ---о-поп---ити. Я х___ В__ д___ п_________ Я х-ч- В-с д-щ- п-п-о-и-и- -------------------------- Я хочу Вас дещо попросити. 0
Kh-c--t- -̆-y----y-ty? K_______ y̆__ h_______ K-o-h-t- y-t- h-l-a-y- ---------------------- Khochete y̆ty hulyaty?
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. Я х--у --с-----с- зап-о-ити. Я х___ В__ к_____ з_________ Я х-ч- В-с к-д-с- з-п-о-и-и- ---------------------------- Я хочу Вас кудись запросити. 0
Y-----chu----y-y. Y_ k_____ k______ Y- k-o-h- k-r-t-. ----------------- YA khochu kuryty.
Какво обичате / желаете, моля? Що Ви----е----ипит-? Щ_ В_ х_____ в______ Щ- В- х-ч-т- в-п-т-? -------------------- Що Ви хочете випити? 0
YA-kh-ch- ----t-. Y_ k_____ k______ Y- k-o-h- k-r-t-. ----------------- YA khochu kuryty.
Желаете ли кафе? Ч- -от--и-б--и-----? Ч_ х_____ б В_ к____ Ч- х-т-л- б В- к-в-? -------------------- Чи хотіли б Ви кави? 0
YA kho-h--k-r---. Y_ k_____ k______ Y- k-o-h- k-r-t-. ----------------- YA khochu kuryty.
Или предпочитате чай? Чи---тіл-----и краще-ча-? Ч_ х_____ б В_ к____ ч___ Ч- х-т-л- б В- к-а-е ч-ю- ------------------------- Чи хотіли б Ви краще чаю? 0
Ty k--tiv-by-ts-ha---? T_ k_____ b_ t________ T- k-o-i- b- t-y-a-k-? ---------------------- Ty khotiv by tsyharku?
Ние искаме да се приберем вкъщи. Ми --тіл- - пої-а-и до----. М_ х_____ б п______ д______ М- х-т-л- б п-ї-а-и д-д-м-. --------------------------- Ми хотіли б поїхати додому. 0
Ty-kh-t-v-by tsy-ar--? T_ k_____ b_ t________ T- k-o-i- b- t-y-a-k-? ---------------------- Ty khotiv by tsyharku?
Желаете ли такси? Ч----ті---б -- -а---? Ч_ х_____ б в_ т_____ Ч- х-т-л- б в- т-к-і- --------------------- Чи хотіли б ви таксі? 0
Ty--ho-iv--- --y-ar-u? T_ k_____ b_ t________ T- k-o-i- b- t-y-a-k-? ---------------------- Ty khotiv by tsyharku?
Те искат да се обадят по телефона. В--- х----- -а--ле-онув--и. В___ х_____ з______________ В-н- х-ч-т- з-т-л-ф-н-в-т-. --------------------------- Вони хочуть зателефонувати. 0
Vi- kh--i--b---o--y-. V__ k_____ b_ v______ V-n k-o-i- b- v-h-y-. --------------------- Vin khotiv by vohnyu.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + украински (1-100) MP3 украински (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.