Разговорник

bg Числителни редни   »   uk Порядкові числа

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [шістдесят один]

61 [shistdesyat odyn]

Порядкові числа

Poryadkovi chysla

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Първият месец е януари. Перш----і-яць-----ч-н-. П_____ м_____ – с______ П-р-и- м-с-ц- – с-ч-н-. ----------------------- Перший місяць – січень. 0
P---ad--vi-chy--a P_________ c_____ P-r-a-k-v- c-y-l- ----------------- Poryadkovi chysla
Вторият месец е февруари. Д--г-й мі--ць-–-----й. Д_____ м_____ – л_____ Д-у-и- м-с-ц- – л-т-й- ---------------------- Другий місяць – лютий. 0
Po-y-d-o-- c--s-a P_________ c_____ P-r-a-k-v- c-y-l- ----------------- Poryadkovi chysla
Третият месец е март. Т---і--м--я-- – б--е--нь. Т_____ м_____ – б________ Т-е-і- м-с-ц- – б-р-з-н-. ------------------------- Третій місяць – березень. 0
Pers-y-- m-sy-ts--– --ch-nʹ. P______ m_______ – s_______ P-r-h-y- m-s-a-s- – s-c-e-ʹ- ---------------------------- Pershyy̆ misyatsʹ – sichenʹ.
Четвъртият месец е април. Четв-р-и---і---ь – -ві--нь. Ч________ м_____ – к_______ Ч-т-е-т-й м-с-ц- – к-і-е-ь- --------------------------- Четвертий місяць – квітень. 0
P-r--yy̆ misy---ʹ-- -ich-nʹ. P______ m_______ – s_______ P-r-h-y- m-s-a-s- – s-c-e-ʹ- ---------------------------- Pershyy̆ misyatsʹ – sichenʹ.
Петият месец е май. П----- -------– -ра-е-ь. П_____ м_____ – т_______ П-я-и- м-с-ц- – т-а-е-ь- ------------------------ П’ятий місяць – травень. 0
P-rshy-̆--i-ya-sʹ-- s--h-n-. P______ m_______ – s_______ P-r-h-y- m-s-a-s- – s-c-e-ʹ- ---------------------------- Pershyy̆ misyatsʹ – sichenʹ.
Шестият месец е юни. Шо---й-мі--ц--- -ер--нь. Ш_____ м_____ – ч_______ Ш-с-и- м-с-ц- – ч-р-е-ь- ------------------------ Шостий місяць – червень. 0
Dr---y--m-sya-sʹ-- --u----. D_____ m_______ – l______ D-u-y-̆ m-s-a-s- – l-u-y-̆- --------------------------- Druhyy̆ misyatsʹ – lyutyy̆.
Шест месеца са половин година. Шість м--яці--- -е --вро--. Ш____ м______ – ц_ п_______ Ш-с-ь м-с-ц-в – ц- п-в-о-у- --------------------------- Шість місяців – це півроку. 0
D---y-̆ --syats- – -----y-. D_____ m_______ – l______ D-u-y-̆ m-s-a-s- – l-u-y-̆- --------------------------- Druhyy̆ misyatsʹ – lyutyy̆.
януари, февруари, март, С-ч-н----ютий- бере-ен-, С______ л_____ б________ С-ч-н-, л-т-й- б-р-з-н-, ------------------------ Січень, лютий, березень, 0
Druh--̆ --sy-t-ʹ ---y-ty--. D_____ m_______ – l______ D-u-y-̆ m-s-a-s- – l-u-y-̆- --------------------------- Druhyy̆ misyatsʹ – lyutyy̆.
април, май и юни. к----нь------ень-і -е--ень. к_______ т______ і ч_______ к-і-е-ь- т-а-е-ь і ч-р-е-ь- --------------------------- квітень, травень і червень. 0
T--ti-̆-m-syats- –--ere-en-. T_____ m_______ – b________ T-e-i-̆ m-s-a-s- – b-r-z-n-. ---------------------------- Tretiy̆ misyatsʹ – berezenʹ.
Седмият месец е юли. Сьо-и-----я-- – ---е-ь. С_____ м_____ – л______ С-о-и- м-с-ц- – л-п-н-. ----------------------- Сьомий місяць – липень. 0
T-e-iy̆ m-syats- --be-e-enʹ. T_____ m_______ – b________ T-e-i-̆ m-s-a-s- – b-r-z-n-. ---------------------------- Tretiy̆ misyatsʹ – berezenʹ.
Осмият месец е август. В-----й -і---- –---р-е--. В______ м_____ – с_______ В-с-м-й м-с-ц- – с-р-е-ь- ------------------------- Восьмий місяць – серпень. 0
T-et--- m-syatsʹ---be--z-n-. T_____ m_______ – b________ T-e-i-̆ m-s-a-s- – b-r-z-n-. ---------------------------- Tretiy̆ misyatsʹ – berezenʹ.
Деветият месец е септември. Д--’---- -іся-ь---в-----н-. Д_______ м_____ – в________ Д-в-я-и- м-с-ц- – в-р-с-н-. --------------------------- Дев’ятий місяць – вересень. 0
Chet-er--y--misy-t-ʹ-–-kv-t-nʹ. C_________ m_______ – k_______ C-e-v-r-y-̆ m-s-a-s- – k-i-e-ʹ- ------------------------------- Chetvertyy̆ misyatsʹ – kvitenʹ.
Десетият месец е октомври. Д-сятий-м-с-ц- –-ж-в-е-ь. Д______ м_____ – ж_______ Д-с-т-й м-с-ц- – ж-в-е-ь- ------------------------- Десятий місяць – жовтень. 0
C-e-v--t-y̆----yatsʹ-- -v-t-nʹ. C_________ m_______ – k_______ C-e-v-r-y-̆ m-s-a-s- – k-i-e-ʹ- ------------------------------- Chetvertyy̆ misyatsʹ – kvitenʹ.
Единайсетият месец е ноември. О-и-а-ц--ий -іся---– л----п--. О__________ м_____ – л________ О-и-а-ц-т-й м-с-ц- – л-с-о-а-. ------------------------------ Одинадцятий місяць – листопад. 0
C-et-e------mi----s--–-k----n-. C_________ m_______ – k_______ C-e-v-r-y-̆ m-s-a-s- – k-i-e-ʹ- ------------------------------- Chetvertyy̆ misyatsʹ – kvitenʹ.
Дванайсетият месец е декември. Д--н----т----іс------гр----ь. Д__________ м_____ – г_______ Д-а-а-ц-т-й м-с-ц- – г-у-е-ь- ----------------------------- Дванадцятий місяць – грудень. 0
P---ty-̆ mi--at-ʹ-–--rav-nʹ. P______ m_______ – t_______ P-y-t-y- m-s-a-s- – t-a-e-ʹ- ---------------------------- Pʺyatyy̆ misyatsʹ – travenʹ.
Дванайсет месеца са една година. Дв---д--т-----я--- - -е--і-. Д_________ м______ – ц_ р___ Д-а-а-ц-т- м-с-ц-в – ц- р-к- ---------------------------- Дванадцять місяців – це рік. 0
Pʺya-yy̆ -isyats- - --av-n-. P______ m_______ – t_______ P-y-t-y- m-s-a-s- – t-a-e-ʹ- ---------------------------- Pʺyatyy̆ misyatsʹ – travenʹ.
юли, август, септември, Липен---се-пень, в--е-е-ь, Л______ с_______ в________ Л-п-н-, с-р-е-ь- в-р-с-н-, -------------------------- Липень, серпень, вересень, 0
P-----y---isy-ts--- ---ve-ʹ. P______ m_______ – t_______ P-y-t-y- m-s-a-s- – t-a-e-ʹ- ---------------------------- Pʺyatyy̆ misyatsʹ – travenʹ.
октомври, ноември и декември. ж-вт-нь-----т---д і-гру--нь. ж_______ л_______ і г_______ ж-в-е-ь- л-с-о-а- і г-у-е-ь- ---------------------------- жовтень, листопад і грудень. 0
Sh-st--̆ m-sya-sʹ –-ch-r-e-ʹ. S______ m_______ – c________ S-o-t-y- m-s-a-s- – c-e-v-n-. ----------------------------- Shostyy̆ misyatsʹ – chervenʹ.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + украински (1-100) MP3 украински (1-100)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...