Разговорник

bg Числителни редни   »   be Парадкавыя лічэбнікі

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [шэсцьдзесят адзін]

61 [shests’dzesyat adzіn]

Парадкавыя лічэбнікі

Paradkavyya lіchebnіkі

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Първият месец е януари. П-р------я-------дз---. П____ м____ – с________ П-р-ы м-с-ц – с-у-з-н-. ----------------------- Першы месяц – студзень. 0
P-r--k--y-- -і-----і-і P__________ l_________ P-r-d-a-y-a l-c-e-n-k- ---------------------- Paradkavyya lіchebnіkі
Вторият месец е февруари. Д---і-м-сяц – лю-ы. Д____ м____ – л____ Д-у-і м-с-ц – л-т-. ------------------- Другі месяц – люты. 0
Para-----ya-l-ch--nіkі P__________ l_________ P-r-d-a-y-a l-c-e-n-k- ---------------------- Paradkavyya lіchebnіkі
Третият месец е март. Тр-ц---ес---–-са---і-. Т____ м____ – с_______ Т-э-і м-с-ц – с-к-в-к- ---------------------- Трэці месяц – сакавік. 0
P--shy-mesyats-– s---zen’. P_____ m______ – s________ P-r-h- m-s-a-s – s-u-z-n-. -------------------------- Pershy mesyats – studzen’.
Четвъртият месец е април. Ча-вё-ты--есяц---к--са-ік. Ч_______ м____ – к________ Ч-ц-ё-т- м-с-ц – к-а-а-і-. -------------------------- Чацвёрты месяц – красавік. 0
Pershy-me-y-t--- s-udze-’. P_____ m______ – s________ P-r-h- m-s-a-s – s-u-z-n-. -------------------------- Pershy mesyats – studzen’.
Петият месец е май. П--ы-м-ся- – май. П___ м____ – м___ П-т- м-с-ц – м-й- ----------------- Пяты месяц – май. 0
P----- ----at- –-stu--e-’. P_____ m______ – s________ P-r-h- m-s-a-s – s-u-z-n-. -------------------------- Pershy mesyats – studzen’.
Шестият месец е юни. Ш--ты -ес-ц-----р----. Ш____ м____ – ч_______ Ш-с-ы м-с-ц – ч-р-е-ь- ---------------------- Шосты месяц – чэрвень. 0
D-ugі -esyats ---yut-. D____ m______ – l_____ D-u-і m-s-a-s – l-u-y- ---------------------- Drugі mesyats – lyuty.
Шест месеца са половин година. Ш-с-ь--е-яц-ў --г-----алов- го--. Ш____ м______ – г___ п_____ г____ Ш-с-ь м-с-ц-ў – г-т- п-л-в- г-д-. --------------------------------- Шэсць месяцаў – гэта палова года. 0
Drugі-m-s--ts-- l-u--. D____ m______ – l_____ D-u-і m-s-a-s – l-u-y- ---------------------- Drugі mesyats – lyuty.
януари, февруари, март, С--дзе--, -ю--- -а-авік, С________ л____ с_______ С-у-з-н-, л-т-, с-к-в-к- ------------------------ Студзень, люты, сакавік, 0
Dr----m--yat- –-lyut-. D____ m______ – l_____ D-u-і m-s-a-s – l-u-y- ---------------------- Drugі mesyats – lyuty.
април, май и юни. к-а--в--, -ай-і-чэр--нь. к________ м__ і ч_______ к-а-а-і-, м-й і ч-р-е-ь- ------------------------ красавік, май і чэрвень. 0
Tr---і--es---s-– --ka-і-. T_____ m______ – s_______ T-e-s- m-s-a-s – s-k-v-k- ------------------------- Tretsі mesyats – sakavіk.
Седмият месец е юли. Сёмы---с---– -і--нь. С___ м____ – л______ С-м- м-с-ц – л-п-н-. -------------------- Сёмы месяц – ліпень. 0
Tret---m-sy----–--aka-іk. T_____ m______ – s_______ T-e-s- m-s-a-s – s-k-v-k- ------------------------- Tretsі mesyats – sakavіk.
Осмият месец е август. Во---- м-сяц-- -н--е-ь. В_____ м____ – ж_______ В-с-м- м-с-ц – ж-і-е-ь- ----------------------- Восьмы месяц – жнівень. 0
T---sі mes-a-- –--ak--і-. T_____ m______ – s_______ T-e-s- m-s-a-s – s-k-v-k- ------------------------- Tretsі mesyats – sakavіk.
Деветият месец е септември. Д-е-я-- ме-я- - вер--ен-. Д______ м____ – в________ Д-е-я-ы м-с-ц – в-р-с-н-. ------------------------- Дзевяты месяц – верасень. 0
Cha-s---ty me-ya---- k---avіk. C_________ m______ – k________ C-a-s-e-t- m-s-a-s – k-a-a-і-. ------------------------------ Chatsverty mesyats – krasavіk.
Десетият месец е октомври. Дзе-я-ы месяц-– -а----чн-к. Д______ м____ – к__________ Д-е-я-ы м-с-ц – к-с-р-ч-і-. --------------------------- Дзесяты месяц – кастрычнік. 0
Chat--ert- --s--t----krasa-іk. C_________ m______ – k________ C-a-s-e-t- m-s-a-s – k-a-a-і-. ------------------------------ Chatsverty mesyats – krasavіk.
Единайсетият месец е ноември. Адзі---ца-- --------л-с---ад. А__________ м____ – л________ А-з-н-ц-а-ы м-с-ц – л-с-а-а-. ----------------------------- Адзінаццаты месяц – лістапад. 0
C--t-ver-y m----t- –-----a-і-. C_________ m______ – k________ C-a-s-e-t- m-s-a-s – k-a-a-і-. ------------------------------ Chatsverty mesyats – krasavіk.
Дванайсетият месец е декември. Два---ц-----ес---– снеж-нь. Д_________ м____ – с_______ Д-а-а-ц-т- м-с-ц – с-е-а-ь- --------------------------- Дванаццаты месяц – снежань. 0
P--ty--e--a-s-- ma-. P____ m______ – m___ P-a-y m-s-a-s – m-y- -------------------- Pyaty mesyats – may.
Дванайсет месеца са една година. Д-а-а--аць ме-яцаў –-гэ-а го-. Д_________ м______ – г___ г___ Д-а-а-ц-ц- м-с-ц-ў – г-т- г-д- ------------------------------ Дванаццаць месяцаў – гэта год. 0
Py-t- me-yat--- --y. P____ m______ – m___ P-a-y m-s-a-s – m-y- -------------------- Pyaty mesyats – may.
юли, август, септември, Лі--нь,--н--е--- -е--сень, Л______ ж_______ в________ Л-п-н-, ж-і-е-ь- в-р-с-н-, -------------------------- Ліпень, жнівень, верасень, 0
P-at- --s-a-s----ay. P____ m______ – m___ P-a-y m-s-a-s – m-y- -------------------- Pyaty mesyats – may.
октомври, ноември и декември. к-стр-ч--к---іс-ап-д --с-еж-н-. к__________ л_______ і с_______ к-с-р-ч-і-, л-с-а-а- і с-е-а-ь- ------------------------------- кастрычнік, лістапад і снежань. 0
S----y-mes---- - cherve--. S_____ m______ – c________ S-o-t- m-s-a-s – c-e-v-n-. -------------------------- Shosty mesyats – cherven’.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + беларуски (1-100) MP3 беларуски (1-100)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...