Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   be нечага хацець

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [семдзесят]

70 [semdzesyat]

нечага хацець

nechaga khatsets’

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Искате ли да пушите? Хо--це кур-ць? Х_____ к______ Х-ч-ц- к-р-ц-? -------------- Хочаце курыць? 0
ne--aga k---s-t-’ n______ k________ n-c-a-a k-a-s-t-’ ----------------- nechaga khatsets’
Искате ли да танцувате? Х--аце--а-а--ава--? Х_____ п___________ Х-ч-ц- п-т-н-а-а-ь- ------------------- Хочаце патанцаваць? 0
n-c--g- -h------’ n______ k________ n-c-a-a k-a-s-t-’ ----------------- nechaga khatsets’
Искате ли да се разходите? Х-ча-е --агу--цца? Х_____ п__________ Х-ч-ц- п-а-у-я-ц-? ------------------ Хочаце прагуляцца? 0
K-oc-atse ---y-s’? K________ k_______ K-o-h-t-e k-r-t-’- ------------------ Khochatse kuryts’?
Искам да пуша. Я---чу к-----. Я х___ к______ Я х-ч- к-р-ц-. -------------- Я хачу курыць. 0
Kh--h-tse-k-ry--’? K________ k_______ K-o-h-t-e k-r-t-’- ------------------ Khochatse kuryts’?
Искате ли цигара? Хо-а- цы--р---? Х____ ц________ Х-ч-ш ц-г-р-т-? --------------- Хочаш цыгарэту? 0
K----ats- kur----? K________ k_______ K-o-h-t-e k-r-t-’- ------------------ Khochatse kuryts’?
Той иска огънче. Ё- --ча-пр-ку-ыц-. Ё_ х___ п_________ Ё- х-ч- п-ы-у-ы-ь- ------------------ Ён хоча прыкурыць. 0
K-o-hat----at---sa-at--? K________ p_____________ K-o-h-t-e p-t-n-s-v-t-’- ------------------------ Khochatse patantsavats’?
Искам да пия нещо. Я ---еў бы --х-цел--бы чаг-----у--ь-па-і-ь. Я х____ б_ / х_____ б_ ч___________ п______ Я х-ц-ў б- / х-ц-л- б- ч-г---е-у-з- п-п-ц-. ------------------------------------------- Я хацеў бы / хацела бы чаго-небудзь папіць. 0
Kho-h--se--a---t--v--s’? K________ p_____________ K-o-h-t-e p-t-n-s-v-t-’- ------------------------ Khochatse patantsavats’?
Искам да ям нещо. Я -ац-ў -- - ха-е-а--ы----о-н-бу-з- паесц-. Я х____ б_ / х_____ б_ ч___________ п______ Я х-ц-ў б- / х-ц-л- б- ч-г---е-у-з- п-е-ц-. ------------------------------------------- Я хацеў бы / хацела бы чаго-небудзь паесці. 0
Kho--a--e ---ant--va-s-? K________ p_____________ K-o-h-t-e p-t-n-s-v-t-’- ------------------------ Khochatse patantsavats’?
Искам да си отдъхна малко. Я ха-еў--- / ------ -ы т--------а--ць. Я х____ б_ / х_____ б_ т____ а________ Я х-ц-ў б- / х-ц-л- б- т-о-і а-п-ч-ц-. -------------------------------------- Я хацеў бы / хацела бы трохі адпачыць. 0
Kho---t-e pr-gu--a-s-sa? K________ p_____________ K-o-h-t-e p-a-u-y-t-t-a- ------------------------ Khochatse pragulyatstsa?
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Я----еў -ы / х--е-а--ы -е--а - -а- сп----ь. Я х____ б_ / х_____ б_ н____ ў В__ с_______ Я х-ц-ў б- / х-ц-л- б- н-ш-а ў В-с с-ы-а-ь- ------------------------------------------- Я хацеў бы / хацела бы нешта ў Вас спытаць. 0
K-o-ha-s--p--gu-y--sts-? K________ p_____________ K-o-h-t-e p-a-u-y-t-t-a- ------------------------ Khochatse pragulyatstsa?
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Я-х-ц-- б--- хацела-б--В-с а--чымс--і--апра--ц-. Я х____ б_ / х_____ б_ В__ а_ ч______ п_________ Я х-ц-ў б- / х-ц-л- б- В-с а- ч-м-ь-і п-п-а-і-ь- ------------------------------------------------ Я хацеў бы / хацела бы Вас аб чымсьці папрасіць. 0
Khochat-- -r--u------s-? K________ p_____________ K-o-h-t-e p-a-u-y-t-t-a- ------------------------ Khochatse pragulyatstsa?
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. Я-х-це- б--/ -ац-л---ы -а--н- -тос--і----ра-іц-. Я х____ б_ / х_____ б_ В__ н_ ш______ з_________ Я х-ц-ў б- / х-ц-л- б- В-с н- ш-о-ь-і з-п-а-і-ь- ------------------------------------------------ Я хацеў бы / хацела бы Вас на штосьці запрасіць. 0
Ya k---h-------s’. Y_ k_____ k_______ Y- k-a-h- k-r-t-’- ------------------ Ya khachu kuryts’.
Какво обичате / желаете, моля? Ш-о В---а-а---? Ш__ В_ ж_______ Ш-о В- ж-д-е-е- --------------- Што Вы жадаеце? 0
Ya-khac-- k--yts-. Y_ k_____ k_______ Y- k-a-h- k-r-t-’- ------------------ Ya khachu kuryts’.
Желаете ли кафе? Ж-------к---? Ж______ к____ Ж-д-е-е к-в-? ------------- Жадаеце кавы? 0
Ya-khac---k----s-. Y_ k_____ k_______ Y- k-a-h- k-r-t-’- ------------------ Ya khachu kuryts’.
Или предпочитате чай? Або-Вам -епе- --р--ты? А__ В__ л____ г_______ А-о В-м л-п-й г-р-а-ы- ---------------------- Або Вам лепей гарбаты? 0
K--c---- t--ga---u? K_______ t_________ K-o-h-s- t-y-a-e-u- ------------------- Khochash tsygaretu?
Ние искаме да се приберем вкъщи. М- хо-а--е-аць да--м-. М_ х____ е____ д______ М- х-ч-м е-а-ь д-д-м-. ---------------------- Мы хочам ехаць дадому. 0
K-----sh --y-a----? K_______ t_________ K-o-h-s- t-y-a-e-u- ------------------- Khochash tsygaretu?
Желаете ли такси? В----ат-э-нае т----? В__ п________ т_____ В-м п-т-э-н-е т-к-і- -------------------- Вам патрэбнае таксі? 0
Kho--a-- -s-ga----? K_______ t_________ K-o-h-s- t-y-a-e-u- ------------------- Khochash tsygaretu?
Те искат да се обадят по телефона. Я-----чуць патэ-еф-н-ва-ь. Я__ х_____ п______________ Я-ы х-ч-ц- п-т-л-ф-н-в-ц-. -------------------------- Яны хочуць патэлефанаваць. 0
E- --o--a-----u-yt--. E_ k_____ p__________ E- k-o-h- p-y-u-y-s-. --------------------- En khocha prykuryts’.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + беларуски (1-100) MP3 беларуски (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.