Разговорник

bg Притежателни местоимения 1   »   uk Присвійні займенники 1

66 [шейсет и шест]

Притежателни местоимения 1

Притежателни местоимения 1

66 [шістдесят шість]

66 [shistdesyat shistʹ]

Присвійні займенники 1

Prysviy̆ni zay̆mennyky 1

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
аз – мой / свой / си я - м-й я – м__ я – м-й ------- я – мій 0
P-ysv--̆n------m---y---1 P________ z_________ 1 P-y-v-y-n- z-y-m-n-y-y 1 ------------------------ Prysviy̆ni zay̆mennyky 1
Не мога да намеря моя ключ / своя ключ / ключа си. Я -е можу з--йт---ог----ю-а. Я н_ м___ з_____ м___ к_____ Я н- м-ж- з-а-т- м-г- к-ю-а- ---------------------------- Я не можу знайти мого ключа. 0
P---vi-̆ni-z---men--ky-1 P________ z_________ 1 P-y-v-y-n- z-y-m-n-y-y 1 ------------------------ Prysviy̆ni zay̆mennyky 1
Не мога да намеря моя билет / своя билет / билета си. Я----м-жу-з-айт----г- -в-тка. Я н_ м___ з_____ м___ к______ Я н- м-ж- з-а-т- м-г- к-и-к-. ----------------------------- Я не можу знайти мого квитка. 0
y--–-miy̆ y_ – m__ y- – m-y- --------- ya – miy̆
ти – твой / свой / си ти-- ---й т_ – т___ т- – т-і- --------- ти – твій 0
y------y̆ y_ – m__ y- – m-y- --------- ya – miy̆
Намери ли твоя ключ / своя ключ / ключа си? Т- ---йш-в-твій -люч? Т_ з______ т___ к____ Т- з-а-ш-в т-і- к-ю-? --------------------- Ти знайшов твій ключ? 0
ya –-m-y̆ y_ – m__ y- – m-y- --------- ya – miy̆
Намери ли твоя билет / своя билет / билета си? Т----айшо- -ві---ро---и- кв--ок? Т_ з______ т___ п_______ к______ Т- з-а-ш-в т-і- п-о-з-и- к-и-о-? -------------------------------- Ти знайшов твій проїзний квиток? 0
YA-n---o-h--z-----y -o-o--ly-c-a. Y_ n_ m____ z_____ m___ k_______ Y- n- m-z-u z-a-̆-y m-h- k-y-c-a- --------------------------------- YA ne mozhu znay̆ty moho klyucha.
той – негов / му в-н-- --го в__ – й___ в-н – й-г- ---------- він – його 0
Y--ne m-z-- zn-y̆t- moho k--ucha. Y_ n_ m____ z_____ m___ k_______ Y- n- m-z-u z-a-̆-y m-h- k-y-c-a- --------------------------------- YA ne mozhu znay̆ty moho klyucha.
Знаеш ли къде е неговият ключ / ключът му? Знає-,----й----к--ч? З_____ д_ й___ к____ З-а-ш- д- й-г- к-ю-? -------------------- Знаєш, де його ключ? 0
Y- -e -o----z-ay̆-y--oh--k--uc-a. Y_ n_ m____ z_____ m___ k_______ Y- n- m-z-u z-a-̆-y m-h- k-y-c-a- --------------------------------- YA ne mozhu znay̆ty moho klyucha.
Знаеш ли къде е неговият билет / билетът му? Знаєш, -е---г---рої-ни- к----к? З_____ д_ й___ п_______ к______ З-а-ш- д- й-г- п-о-з-и- к-и-о-? ------------------------------- Знаєш, де його проїзний квиток? 0
YA-n-----hu z-ay̆t- moh--k-y---. Y_ n_ m____ z_____ m___ k______ Y- n- m-z-u z-a-̆-y m-h- k-y-k-. -------------------------------- YA ne mozhu znay̆ty moho kvytka.
тя – неин / й вона --її в___ – ї_ в-н- – ї- --------- вона – її 0
Y---- mozhu z-ay-t- -o-- --yt-a. Y_ n_ m____ z_____ m___ k______ Y- n- m-z-u z-a-̆-y m-h- k-y-k-. -------------------------------- YA ne mozhu znay̆ty moho kvytka.
Нейните пари / парите й ги няма. Ї-------- н-м-є. Ї_ г_____ н_____ Ї- г-о-е- н-м-є- ---------------- Її грошей немає. 0
Y---e-mo--u z--y----mo-- ---t--. Y_ n_ m____ z_____ m___ k______ Y- n- m-z-u z-a-̆-y m-h- k-y-k-. -------------------------------- YA ne mozhu znay̆ty moho kvytka.
Нейната кредитна карта / кредитната й карта също я няма. І-її ----и-но--ка-тки-т-ко---ем--. І ї_ к________ к_____ т____ н_____ І ї- к-е-и-н-ї к-р-к- т-к-ж н-м-є- ---------------------------------- І її кредитної картки також немає. 0
ty-– t-iy̆ t_ – t___ t- – t-i-̆ ---------- ty – tviy̆
ние – наш / ни ми-- наш м_ – н__ м- – н-ш -------- ми – наш 0
t--– -v-y̆ t_ – t___ t- – t-i-̆ ---------- ty – tviy̆
Нашият дядо / дядо ни е болен. Н-- д-д--ь ---рий. Н__ д_____ х______ Н-ш д-д-с- х-о-и-. ------------------ Наш дідусь хворий. 0
ty - -v--̆ t_ – t___ t- – t-i-̆ ---------- ty – tviy̆
Нашата баба / баба ни е здрава. На-а--аб-ся-зд-р---. Н___ б_____ з_______ Н-ш- б-б-с- з-о-о-а- -------------------- Наша бабуся здорова. 0
Ty --ay--ho- t---- --yuch? T_ z_______ t___ k______ T- z-a-̆-h-v t-i-̆ k-y-c-? -------------------------- Ty znay̆shov tviy̆ klyuch?
вие – ваш / ви ви --в-ш в_ – в__ в- – в-ш -------- ви – ваш 0
Ty ---y̆-h-v----y- k-yuch? T_ z_______ t___ k______ T- z-a-̆-h-v t-i-̆ k-y-c-? -------------------------- Ty znay̆shov tviy̆ klyuch?
Деца, къде е вашият баща / баща ви? Д---,-д----ш-тато? Д____ д_ в__ т____ Д-т-, д- в-ш т-т-? ------------------ Діти, де ваш тато? 0
T- -n-y-shov-t-iy- ---u--? T_ z_______ t___ k______ T- z-a-̆-h-v t-i-̆ k-y-c-? -------------------------- Ty znay̆shov tviy̆ klyuch?
Деца, къде е вашата майка / майка ви? Д--и,-де в-ша--ама? Д____ д_ в___ м____ Д-т-, д- в-ш- м-м-? ------------------- Діти, де ваша мама? 0
T---n-y̆--o- -vi-- ---i-z--y̆ kv--ok? T_ z_______ t___ p_______ k______ T- z-a-̆-h-v t-i-̆ p-o-̈-n-y- k-y-o-? ------------------------------------- Ty znay̆shov tviy̆ proïznyy̆ kvytok?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + украински (1-100) MP3 украински (1-100)

Креативният език

Днес креативността е важна черта. Всеки иска да бъде креативен. Защото креативните хора се смятат за интелигентни. Но и нашият език също трябва да бъде креативен. Някога хората се опитвали да говорят възможно най-правилно. Докато днес човек трябва да говори възможно най-творчески. Рекламата и новите медии са примери за това. Те показват как може да се играе с езика. През последните 50 години значението на креативността се е увеличило значително. Дори научните изследвания се интересуват от това явление. Психолози, педагози и философи изследват творческите процеси. Креативността се дефинира като способността да се създаде нещо ново. Така че един креативен говорител произвежда нови езикови форми. Те могат да бъдат думи или граматически структури. Чрез изучаването на творческия език, лингвистите могат да определят каксе изменя езика. Но не всеки разбира новите езикови елементи. За да се разбере креативния език е нужно знание. Човек трябва да знае как функционира езика. И също трябва да е запознат със света, в който живее говорещият. Само тогава ще може да разбере какво иска да каже той. Тийнейджърският жаргон е пример за това. Децата и младите хора винаги измислят нови термини. Възрастните често не разбират тези думи. В наши дни вече се публикуват речници, които обясняват тийнейджърския жаргон. Но обикновено само след едно поколение те са вече остарели! Въпреки това, креативният език може да се научи. Обучаващите предлагат различни курсове по него. Но най-важното правило е винаги: активирате вътрешния си глас!