Я не----ю------і--м-не---хає.
Я н_ з____ ч_ в__ м___ к_____
Я н- з-а-, ч- в-н м-н- к-х-є-
-----------------------------
Я не знаю, чи він мене кохає. 0 Sklad---i-r-adni-------nya-z -hyS_______________ r________ z c__S-l-d-o-i-r-a-n- r-c-e-n-a z c-y--------------------------------Skladnopidryadni rechennya z chy
Я--е-з--ю--чи-в-н пове-не-ьс-.
Я н_ з____ ч_ в__ п___________
Я н- з-а-, ч- в-н п-в-р-е-ь-я-
------------------------------
Я не знаю, чи він повернеться. 0 S--a-n-----y-d-- re-h-n-y- z-chyS_______________ r________ z c__S-l-d-o-i-r-a-n- r-c-e-n-a z c-y--------------------------------Skladnopidryadni rechennya z chy
Я с--н-в----- -- я д--с-о-й-м---о--ба-с-.
Я с__________ щ_ я д_____ й___ п_________
Я с-м-і-а-с-, щ- я д-й-н- й-м- п-д-б-ю-ь-
-----------------------------------------
Я сумніваюся, що я дійсно йому подобаюсь. 0 C-- -in me-e l-ubyt-?C__ v__ m___ l_______C-y v-n m-n- l-u-y-ʹ----------------------Chy vin mene lyubytʹ?
Я су---в-ю----що-в-н з- -ною -друж-т---.
Я с__________ щ_ в__ з_ м___ о__________
Я с-м-і-а-с-, щ- в-н з- м-о- о-р-ж-т-с-.
----------------------------------------
Я сумніваюся, що він зі мною одружиться. 0 C---vi--po-e-n---s--?C__ v__ p____________C-y v-n p-v-r-e-ʹ-y-?---------------------Chy vin povernetʹsya?
Чи -і---о-я-------о-о--ю--?
Ч_ д_____ я й___ п_________
Ч- д-й-н- я й-м- п-д-б-ю-ь-
---------------------------
Чи дійсно я йому подобаюсь? 0 Chy -in---vern-tʹ--a?C__ v__ p____________C-y v-n p-v-r-e-ʹ-y-?---------------------Chy vin povernetʹsya?
Ние започваме да учим своя роден език като бебета.
Това се случва автоматично.
И не е осъзнат процес.
Нашият мозък трябва да постигне много докато учи, обаче.
Когато учим граматика, например, той има много работа за вършене.
Той всеки ден чува нови неща.
И получава непрекъснато нови стимули.
Но мозъкът не може да обработва всеки стимул индивидуално.
Той трябва да действа икономично.
Ето защо, той се ориентира към регулярност.
Мозъкът помни това, което чува често.
Той регистрира колко често се случва нещо специфично.
След това си създава граматически правила от тези примери.
Децата знаят дали едно изречение е вярно или не.
Въпреки това, те не знаят защо това е така.
Мозъкът им знае правилата без да ги е учил.
Възрастните учат езици по различен начин.
Те вече знаят структурите на родния си език.
Тези структури са основата за новите граматични правила.
Но за да се научат, възрастните се нуждаят от обучение.
Когато мозъка учи граматика, той има определена система.
Това може да се види при съществителните и глаголите, например.
Те се съхраняват в различни области на мозъка.
Различни области на мозъка са активни, когато ги обработват.
Простите правила също се учат по по-различен начин от сложните правила.
При сложните правила повече области на мозъка работят заедно.
Как точно мозъкът учи граматика все още не е проучено.
Въпреки това, ние знаем, че той теоретично може да научи всяко граматичноправило...