Разговорник

bg Подчинени изречения с дали   »   sk Vedľajšie vety s či

93 [деветдесет и три]

Подчинени изречения с дали

Подчинени изречения с дали

93 [deväťdesiattri]

Vedľajšie vety s či

Изберете как искате да видите превода:   
български словашки Играйте Повече
Не зная дали той ме обича. N-v------- -----bi. N______ č_ m_ ľ____ N-v-e-, č- m- ľ-b-. ------------------- Neviem, či ma ľúbi. 0
Не зная дали той ще се върне. N--iem,-či s--vr--i. N______ č_ s_ v_____ N-v-e-, č- s- v-á-i- -------------------- Neviem, či sa vráti. 0
Не зная дали той ще ми се обади по телефона. N-v--m, či-mi zavol-. N______ č_ m_ z______ N-v-e-, č- m- z-v-l-. --------------------- Neviem, či mi zavolá. 0
Дали ме обича? Či------bec--ú--? Č_ m_ v____ ľ____ Č- m- v-b-c ľ-b-? ----------------- Či ma vôbec ľúbi? 0
Дали ще се върне? Č- -a v-be- --áti? Č_ s_ v____ v_____ Č- s- v-b-c v-á-i- ------------------ Či sa vôbec vráti? 0
Дали ще ми се обади по телефона? Č--m----b-c-z-vol-? Č_ m_ v____ z______ Č- m- v-b-c z-v-l-? ------------------- Či mi vôbec zavolá? 0
Питам се дали той мисли за мен. P---m -a,-či--- mň--m-s-í. P____ s__ č_ n_ m__ m_____ P-t-m s-, č- n- m-a m-s-í- -------------------------- Pýtam sa, či na mňa myslí. 0
Питам се дали той има друга. Pýt-- s-, či -- neja----r--ú. P____ s__ č_ m_ n_____ d_____ P-t-m s-, č- m- n-j-k- d-u-ú- ----------------------------- Pýtam sa, či má nejakú druhú. 0
Питам се дали той лъже. P-t-m -a- -- k-a--. P____ s__ č_ k_____ P-t-m s-, č- k-a-e- ------------------- Pýtam sa, či klame. 0
Дали мисли за мен? Č--le---- -----y-lí? Č_ l__ n_ m__ m_____ Č- l-n n- m-a m-s-í- -------------------- Či len na mňa myslí? 0
Дали той има друга? Č---en----------kú d-uh-? Č_ l__ n___ n_____ d_____ Č- l-n n-m- n-j-k- d-u-ú- ------------------------- Či len nemá nejakú druhú? 0
Дали казва истината? Či-le---o--rí-p-a-d-? Č_ l__ h_____ p______ Č- l-n h-v-r- p-a-d-? --------------------- Či len hovorí pravdu? 0
Съмнявам се че той наистина ме харесва. P-c-ybu-em-o------č--ma -á sk-t--ne----. P_________ o t___ č_ m_ m_ s_______ r___ P-c-y-u-e- o t-m- č- m- m- s-u-o-n- r-d- ---------------------------------------- Pochybujem o tom, či ma má skutočne rád. 0
Съмнявам се че ще ми пише. P-ch---je--- to-,--i m-----íše. P_________ o t___ č_ m_ n______ P-c-y-u-e- o t-m- č- m- n-p-š-. ------------------------------- Pochybujem o tom, či mi napíše. 0
Съмнявам се че ще се ожени за мен. P-c---uj-- ---om, či s--s- ---- o-ení. P_________ o t___ č_ s_ s_ m___ o_____ P-c-y-u-e- o t-m- č- s- s- m-o- o-e-í- -------------------------------------- Pochybujem o tom, či sa so mnou ožení. 0
Дали наистина ме харесва? Ći -a--á -e---------r--? Ć_ m_ m_ l__ n_____ r___ Ć- m- m- l-n n-o-a- r-d- ------------------------ Ći ma má len naozaj rád? 0
Дали ще ми пише? Č- -i--e- n-pí-e? Č_ m_ l__ n______ Č- m- l-n n-p-š-? ----------------- Či mi len napíše? 0
Дали ще се ожени за мен? Č-----l-n-so---o--o--ní? Č_ s_ l__ s_ m___ o_____ Č- s- l-n s- m-o- o-e-í- ------------------------ Či sa len so mnou ožení? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + словашки (1-100) MP3 словашки (1-100)

Как мозъка учи граматика?

Ние започваме да учим своя роден език като бебета. Това се случва автоматично. И не е осъзнат процес. Нашият мозък трябва да постигне много докато учи, обаче. Когато учим граматика, например, той има много работа за вършене. Той всеки ден чува нови неща. И получава непрекъснато нови стимули. Но мозъкът не може да обработва всеки стимул индивидуално. Той трябва да действа икономично. Ето защо, той се ориентира към регулярност. Мозъкът помни това, което чува често. Той регистрира колко често се случва нещо специфично. След това си създава граматически правила от тези примери. Децата знаят дали едно изречение е вярно или не. Въпреки това, те не знаят защо това е така. Мозъкът им знае правилата без да ги е учил. Възрастните учат езици по различен начин. Те вече знаят структурите на родния си език. Тези структури са основата за новите граматични правила. Но за да се научат, възрастните се нуждаят от обучение. Когато мозъка учи граматика, той има определена система. Това може да се види при съществителните и глаголите, например. Те се съхраняват в различни области на мозъка. Различни области на мозъка са активни, когато ги обработват. Простите правила също се учат по по-различен начин от сложните правила. При сложните правила повече области на мозъка работят заедно. Как точно мозъкът учи граматика все още не е проучено. Въпреки това, ние знаем, че той теоретично може да научи всяко граматичноправило...