Разговорник

bg Подчинени изречения с дали   »   cs Vedlejší věty se zda, jestli

93 [деветдесет и три]

Подчинени изречения с дали

Подчинени изречения с дали

93 [devadesát tři]

Vedlejší věty se zda, jestli

Изберете как искате да видите превода:   
български чешки Играйте Повече
Не зная дали той ме обича. N----- j-------ě--- r--. N_____ j_____ m_ m_ r___ N-v-m- j-s-l- m- m- r-d- ------------------------ Nevím, jestli mě má rád. 0
Не зная дали той ще се върне. N-vím---e--l---e-vrá-í. N_____ j_____ s_ v_____ N-v-m- j-s-l- s- v-á-í- ----------------------- Nevím, jestli se vrátí. 0
Не зная дали той ще ми се обади по телефона. Nev-m- ---tl- -- zavo--. N_____ j_____ m_ z______ N-v-m- j-s-l- m- z-v-l-. ------------------------ Nevím, jestli mi zavolá. 0
Дали ме обича? Z-----ak-mě má---d? Z_______ m_ m_ r___ Z-a-i-a- m- m- r-d- ------------------- Zdalipak mě má rád? 0
Дали ще се върне? Zda-i-ak -- -r---? Z_______ s_ v_____ Z-a-i-a- s- v-á-í- ------------------ Zdalipak se vrátí? 0
Дали ще ми се обади по телефона? Z--l-p-- ----l-? Z_______ z______ Z-a-i-a- z-v-l-? ---------------- Zdalipak zavolá? 0
Питам се дали той мисли за мен. P----s---j-s-l--na---e--y--í. P___ s__ j_____ n_ m__ m_____ P-á- s-, j-s-l- n- m-e m-s-í- ----------------------------- Ptám se, jestli na mne myslí. 0
Питам се дали той има друга. P-ám -e------li-má--ě-a-ou -in-u. P___ s__ j_____ m_ n______ j_____ P-á- s-, j-s-l- m- n-j-k-u j-n-u- --------------------------------- Ptám se, jestli má nějakou jinou. 0
Питам се дали той лъже. Pt-m-s-- je-tli-m-----. P___ s__ j_____ m_ l___ P-á- s-, j-s-l- m- l-e- ----------------------- Ptám se, jestli mi lže. 0
Дали мисли за мен? Zda----k--- m--mys--? Z_______ n_ m_ m_____ Z-a-i-a- n- m- m-s-í- --------------------- Zdalipak na mě myslí? 0
Дали той има друга? Zd----a- má -i---? Z_______ m_ j_____ Z-a-i-a- m- j-n-u- ------------------ Zdalipak má jinou? 0
Дали казва истината? Zda----- -í---p---du? Z_______ ř___ p______ Z-a-i-a- ř-k- p-a-d-? --------------------- Zdalipak říká pravdu? 0
Съмнявам се че той наистина ме харесва. Poch-bu---o t-m--ž--mě m--o-ra--u----. P________ o t___ ž_ m_ m_ o______ r___ P-c-y-u-i o t-m- ž- m- m- o-r-v-u r-d- -------------------------------------- Pochybuji o tom, že mě má opravdu rád. 0
Съмнявам се че ще ми пише. P-chyb-j- o---m- ž- -i----í--. P________ o t___ ž_ m_ n______ P-c-y-u-i o t-m- ž- m- n-p-š-. ------------------------------ Pochybuji o tom, že mi napíše. 0
Съмнявам се че ще се ожени за мен. P---y-----o-to----e -i-mě v-zm-. P________ o t___ ž_ s_ m_ v_____ P-c-y-u-i o t-m- ž- s- m- v-z-e- -------------------------------- Pochybuji o tom, že si mě vezme. 0
Дали наистина ме харесва? Z-al-p-k m- m----ra--u--á-? Z_______ m_ m_ o______ r___ Z-a-i-a- m- m- o-r-v-u r-d- --------------------------- Zdalipak mě má opravdu rád? 0
Дали ще ми пише? Z-a----- -------še? Z_______ m_ n______ Z-a-i-a- m- n-p-š-? ------------------- Zdalipak mi napíše? 0
Дали ще се ожени за мен? Zd---p-- ---mn- ----e? Z_______ s_ m__ v_____ Z-a-i-a- s- m-e v-z-e- ---------------------- Zdalipak si mne vezme? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + чешки (1-100) MP3 чешки (1-100)

Как мозъка учи граматика?

Ние започваме да учим своя роден език като бебета. Това се случва автоматично. И не е осъзнат процес. Нашият мозък трябва да постигне много докато учи, обаче. Когато учим граматика, например, той има много работа за вършене. Той всеки ден чува нови неща. И получава непрекъснато нови стимули. Но мозъкът не може да обработва всеки стимул индивидуално. Той трябва да действа икономично. Ето защо, той се ориентира към регулярност. Мозъкът помни това, което чува често. Той регистрира колко често се случва нещо специфично. След това си създава граматически правила от тези примери. Децата знаят дали едно изречение е вярно или не. Въпреки това, те не знаят защо това е така. Мозъкът им знае правилата без да ги е учил. Възрастните учат езици по различен начин. Те вече знаят структурите на родния си език. Тези структури са основата за новите граматични правила. Но за да се научат, възрастните се нуждаят от обучение. Когато мозъка учи граматика, той има определена система. Това може да се види при съществителните и глаголите, например. Те се съхраняват в различни области на мозъка. Различни области на мозъка са активни, когато ги обработват. Простите правила също се учат по по-различен начин от сложните правила. При сложните правила повече области на мозъка работят заедно. Как точно мозъкът учи граматика все още не е проучено. Въпреки това, ние знаем, че той теоретично може да научи всяко граматичноправило...