Разговорник

bg Четене и писане   »   uk Читати і писати

6 [шест]

Четене и писане

Четене и писане

6 [шість]

6 [shistʹ]

Читати і писати

Chytaty i pysaty

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Аз чета. Я-ч---ю. Я ч_____ Я ч-т-ю- -------- Я читаю. 0
Chytat-----ys--y C______ i p_____ C-y-a-y i p-s-t- ---------------- Chytaty i pysaty
Аз чета една буква. Я-ч-----лі-е--. Я ч____ л______ Я ч-т-ю л-т-р-. --------------- Я читаю літеру. 0
C---a-y-i --sa-y C______ i p_____ C-y-a-y i p-s-t- ---------------- Chytaty i pysaty
Аз чета една дума. Я -и--ю-сло--. Я ч____ с_____ Я ч-т-ю с-о-о- -------------- Я читаю слово. 0
YA ---ta-u. Y_ c_______ Y- c-y-a-u- ----------- YA chytayu.
Аз чета едно изречение. Я ч-т-- ре----я. Я ч____ р_______ Я ч-т-ю р-ч-н-я- ---------------- Я читаю речення. 0
YA--hytay-. Y_ c_______ Y- c-y-a-u- ----------- YA chytayu.
Аз чета едно писмо. Я-читаю-----. Я ч____ л____ Я ч-т-ю л-с-. ------------- Я читаю лист. 0
YA chy-a--. Y_ c_______ Y- c-y-a-u- ----------- YA chytayu.
Аз чета една книга. Я---т-ю -ни--. Я ч____ к_____ Я ч-т-ю к-и-у- -------------- Я читаю книгу. 0
Y-----------it--u. Y_ c______ l______ Y- c-y-a-u l-t-r-. ------------------ YA chytayu literu.
Аз чета. Я----аю. Я ч_____ Я ч-т-ю- -------- Я читаю. 0
YA ch-ta----it-ru. Y_ c______ l______ Y- c-y-a-u l-t-r-. ------------------ YA chytayu literu.
Ти четеш. Т- --т-єш. Т_ ч______ Т- ч-т-є-. ---------- Ти читаєш. 0
YA---y-a-u --t-r-. Y_ c______ l______ Y- c-y-a-u l-t-r-. ------------------ YA chytayu literu.
Той чете. В-н------. В__ ч_____ В-н ч-т-є- ---------- Він читає. 0
YA-ch-t--u---o--. Y_ c______ s_____ Y- c-y-a-u s-o-o- ----------------- YA chytayu slovo.
Аз пиша. Я--и-у. Я п____ Я п-ш-. ------- Я пишу. 0
Y--c----yu-----o. Y_ c______ s_____ Y- c-y-a-u s-o-o- ----------------- YA chytayu slovo.
Аз пиша една буква. Я--иш- -іт-ру. Я п___ л______ Я п-ш- л-т-р-. -------------- Я пишу літеру. 0
Y- c--t-yu --o--. Y_ c______ s_____ Y- c-y-a-u s-o-o- ----------------- YA chytayu slovo.
Аз пиша една дума. Я -ишу ---во. Я п___ с_____ Я п-ш- с-о-о- ------------- Я пишу слово. 0
Y--chy-ay- rech----a. Y_ c______ r_________ Y- c-y-a-u r-c-e-n-a- --------------------- YA chytayu rechennya.
Аз пиша едно изречение. Я--иш- -ече---. Я п___ р_______ Я п-ш- р-ч-н-я- --------------- Я пишу речення. 0
YA c-y---- --ch----a. Y_ c______ r_________ Y- c-y-a-u r-c-e-n-a- --------------------- YA chytayu rechennya.
Аз пиша едно писмо. Я п-шу лист. Я п___ л____ Я п-ш- л-с-. ------------ Я пишу лист. 0
Y--c-y-ay----c-e-n--. Y_ c______ r_________ Y- c-y-a-u r-c-e-n-a- --------------------- YA chytayu rechennya.
Аз пиша една книга. Я ------нигу. Я п___ к_____ Я п-ш- к-и-у- ------------- Я пишу книгу. 0
YA---y--y--l-st. Y_ c______ l____ Y- c-y-a-u l-s-. ---------------- YA chytayu lyst.
Аз пиша. Я -ишу. Я п____ Я п-ш-. ------- Я пишу. 0
Y----y---u-l-s-. Y_ c______ l____ Y- c-y-a-u l-s-. ---------------- YA chytayu lyst.
Ти пишеш. Т---и--ш. Т_ п_____ Т- п-ш-ш- --------- Ти пишеш. 0
Y--c-y---------. Y_ c______ l____ Y- c-y-a-u l-s-. ---------------- YA chytayu lyst.
Той пише. В---п-ш-. В__ п____ В-н п-ш-. --------- Він пише. 0
Y- -hy-ay- kn-hu. Y_ c______ k_____ Y- c-y-a-u k-y-u- ----------------- YA chytayu knyhu.

Интернационализми

Глобализацията не спира с езиците. Това се вижда от нарастващия брой на "интернационализмите" Интернационализмите са думи, които съществуват в множество езици. В тях тези думи могат да имат еднакви или близки значения. Тяхното произношение често е едно и също. Начинът на изписване на тези думи също е много близък. Разпространението на интернационализмите е интересно явление. Те не признават никакви граници. В това число географски граници. И особено - езикови граници. Съществуват думи, които хората от всички континенти разбират. Думата "хотел" е един добър пример за това. Тя съществува почти в целия свят. Много интернационализми произлизат от науката. Техническите термини също се разпространяват бързо и глобално. Старите интернационализми произлизат от общи корени. Те са се развили от едни и същи думи. Но въпреки това, повечето интернационализми обикновено са заемки. Т.е. тези думи просто се инкорпорират в други езици. Културните кръгове играят важна роля в този процес на заемане. Всяка цивилизация има свои собствени традиции. Именно поради това не всички нови концепции могат да бъдат възприети от всички. Културните норми определят кои идеи ще пуснат корени. Някои явления се откриват само в определени части на света. Други много бързо се разпространяват по целия свят. Но чак когато се разпространят, стават познати и техните наименования. Именно това прави интернационализмите толкова вълнуващи! С откриването на нови езици, ние винаги откриваме и нови култури.
Знаете ли, че?
Китайският език се говори от най-много хора в света. Не съществува един единствен китайски език, по-скоро те са няколко. Всички те принадлежат към семейството на сино-тибетските езици. Общо около 1,3 милиарда души говорят китайски. По-голямата част от тях живеят в Китайската народна република и в Тайван. Най-големият китайски език е книжовният китайски, наричан също мандарин. Като официален език на Китайската народна република той е майчин език на 850 милиона души. Другите китайски езици често се разглеждат като диалекти. Почти всички хора, говорещи китайски, разбират мандарин. Всички китайци имат обща писменост, която датира отпреди 4000 до 5000 години. С това китайците имат най-дълга литературна традиция. Китайските йероглифи са по-трудни отколкото азбучните системи. Граматиката обаче се учи сравнително лесно, така че за кратко време може да се постигне напредък. Все повече хора искат да научат китайски ... Проявете смелост, китайският ще бъде езикът на бъдещето!