Разговорник

bg Часът   »   uk Години доби

8 [осем]

Часът

Часът

8 [вісім]

8 [visim]

Години доби

Hodyny doby

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Извинете! Виб--т-! В_______ В-б-ч-е- -------- Вибачте! 0
Ho--ny----y H_____ d___ H-d-n- d-b- ----------- Hodyny doby
Колко е часът, моля? Ска-і-ь-бу--------,---т-а-г-ди-а? С______ б__________ к____ г______ С-а-і-ь б-д---а-к-, к-т-а г-д-н-? --------------------------------- Скажіть будь-ласка, котра година? 0
H-dyny --by H_____ d___ H-d-n- d-b- ----------- Hodyny doby
Много благодаря. Щи-о-д--у-. Щ___ д_____ Щ-р- д-к-ю- ----------- Щиро дякую. 0
Vyb---te! V________ V-b-c-t-! --------- Vybachte!
Часът е един. П------о----. П____ г______ П-р-а г-д-н-. ------------- Перша година. 0
Vy---ht-! V________ V-b-c-t-! --------- Vybachte!
Часът е два. Д-уг- --ди-а. Д____ г______ Д-у-а г-д-н-. ------------- Друга година. 0
Vy----t-! V________ V-b-c-t-! --------- Vybachte!
Часът е три. Т--тя-г-----. Т____ г______ Т-е-я г-д-н-. ------------- Третя година. 0
S-a-hit---ud--la--a, kotra--odyna? S_______ b__________ k____ h______ S-a-h-t- b-d---a-k-, k-t-a h-d-n-? ---------------------------------- Skazhitʹ budʹ-laska, kotra hodyna?
Часът е четири. Четв-рта --д-н-. Ч_______ г______ Ч-т-е-т- г-д-н-. ---------------- Четверта година. 0
S--zh--ʹ-budʹ-l-s-a, -otra h--y-a? S_______ b__________ k____ h______ S-a-h-t- b-d---a-k-, k-t-a h-d-n-? ---------------------------------- Skazhitʹ budʹ-laska, kotra hodyna?
Часът е пет. П’----г-д--а. П____ г______ П-я-а г-д-н-. ------------- П’ята година. 0
S--z-it- b-d--l-ska,--o-ra---dy--? S_______ b__________ k____ h______ S-a-h-t- b-d---a-k-, k-t-a h-d-n-? ---------------------------------- Skazhitʹ budʹ-laska, kotra hodyna?
Часът е шест. Ш---а ---ина. Ш____ г______ Ш-с-а г-д-н-. ------------- Шоста година. 0
S---y-----a---u. S______ d_______ S-c-y-o d-a-u-u- ---------------- Shchyro dyakuyu.
Часът е седем. Сь--- -один-. С____ г______ С-о-а г-д-н-. ------------- Сьома година. 0
Shch-ro--ya----. S______ d_______ S-c-y-o d-a-u-u- ---------------- Shchyro dyakuyu.
Часът е осем. Вос-ма годи-а. В_____ г______ В-с-м- г-д-н-. -------------- Восьма година. 0
S---y-o---akuy-. S______ d_______ S-c-y-o d-a-u-u- ---------------- Shchyro dyakuyu.
Часът е девет. Д-в’-т- г---на. Д______ г______ Д-в-я-а г-д-н-. --------------- Дев’ята година. 0
P-rsh- hody--. P_____ h______ P-r-h- h-d-n-. -------------- Persha hodyna.
Часът е десет. Деся-а-г-ди-а. Д_____ г______ Д-с-т- г-д-н-. -------------- Десята година. 0
P-r--- ---y-a. P_____ h______ P-r-h- h-d-n-. -------------- Persha hodyna.
Часът е единайсет. Одина-ц-та-г---н-. О_________ г______ О-и-а-ц-т- г-д-н-. ------------------ Одинадцята година. 0
Pers-a-ho-yna. P_____ h______ P-r-h- h-d-n-. -------------- Persha hodyna.
Часът е дванайсет. Д----д-ят--г-дина. Д_________ г______ Д-а-а-ц-т- г-д-н-. ------------------ Дванадцята година. 0
D-u-a -od-na. D____ h______ D-u-a h-d-n-. ------------- Druha hodyna.
Една минута има шейсет секунди. Хвил-на -----іст--с-----к-н-. Х______ м__ ш________ с______ Х-и-и-а м-є ш-с-д-с-т с-к-н-. ----------------------------- Хвилина має шістдесят секунд. 0
Dru---------. D____ h______ D-u-a h-d-n-. ------------- Druha hodyna.
Един час има шейсет минути. Г-дина -ає ----де--т---или-. Г_____ м__ ш________ х______ Г-д-н- м-є ш-с-д-с-т х-и-и-. ---------------------------- Година має шістдесят хвилин. 0
Dr-h------na. D____ h______ D-u-a h-d-n-. ------------- Druha hodyna.
Денонощието има двайсет и четири часа. День-має ----цять--о-и-и -о-и--. Д___ м__ д_______ ч_____ г______ Д-н- м-є д-а-ц-т- ч-т-р- г-д-н-. -------------------------------- День має двадцять чотири години. 0
Tre-y- ho-yna. T_____ h______ T-e-y- h-d-n-. -------------- Tretya hodyna.

Езикови семейства

На Земята живеят около 7 милиарда души. И те говорят на около 7 000 различни езици. Както и хората, езиците също могат да бъдат роднини. Т.е. да произлизат от общи корени. Съществуват също и езици, които са напълно изолирани. Те не са генетично свързани с никой друг език. В Европа, например, езикът на Баските се счита за изолиран. Но повечето езици имат "родители", "деца" или "братя и сестри". Те спадат към конкретно езиково семейство. Близостите в езиците могат да бъдат открити чрез съпоставки. Днес езиковедите са успели да преброят около 300 генетични единици. От тях, 180 семейства се състоят от повече от един език. Останалите представляват около 120 изолирани езика. Най-голямото езиково семейство е Индо-Европейското. То се състои от около 280 езика. В това число Романските, Германските и Славянските езици. На всички континенти има над 3 милиарда души, които говорят на Индоевропейски езици. Китайско-Тибетското езиково семейство е доминиращо в Азия. То включва над 1.3 милиарда души, които говорят на него. Основният език от Китайско-Тибетското езиково семейство е китайският. Третото най-голямо езиково семейство е в Африка. То е наречено по името на района, в който се употребява: Нигер-Конгоанско. "Само" 350 милиона души говорят на езиците от това семейство. Суахили е основният език в това семейство. В повечето случаи: колкото по-близко е роднинството между езиците, толкова по-добре се разбират техните носители. Хората, които говорят на родствени езици се разбират добре помежду си. Те могат да научат другия език сравнително бързо. Така че, учете езици - семейните събирания са винаги приятни!
Знаете ли, че?
Немският е майчин език на повече от 90 милиона души. Те живеят основно в Германия, Австрия и Швейцария. В Белгия, Лихтенщайн, Северна Италия и Люксембург също се говори немски език. Към немскоговорящите спадат още 80 милиона, които разбират немски. Немският език всъщност е един от най-изучаваните чужди езици. Както английски и холандски, той принадлежи към западногерманските езици. Но в продължение на много векове други езици за оказали своето влияние върху него. Причина за това е, че езиковата област е разположена в средата на Европа. В днешно време в немския речников състав се интегрират преди всичко английски думи. Друга характерна черта на немския език е наличието на много диалекти. Те обаче все повече губят значение. Най-вече чрез медиите се налага стандартният език. Затова много училища искат отново да преподават диалекти. Немската граматика не е много лесна, но усилията си заслужават! Защото немският език е един от десетте най-важни езици в света ...