Разговорник

bg Наречия   »   uk Прислівники

100 [сто]

Наречия

Наречия

100 [сто]

100 [sto]

Прислівники

Pryslivnyky

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
вече – още не в----дин ----- -- ні--ли в__ о___ р__ – щ_ н_____ в-е о-и- р-з – щ- н-к-л- ------------------------ вже один раз – ще ніколи 0
Pry--ivnyky P__________ P-y-l-v-y-y ----------- Pryslivnyky
Били ли сте вече в Берлин? Ви--же-б-ли-в--ерлі--? В_ в__ б___ в Б_______ В- в-е б-л- в Б-р-і-і- ---------------------- Ви вже були в Берліні? 0
P------nyky P__________ P-y-l-v-y-y ----------- Pryslivnyky
Не, още не. Н-,-щ--нік-л-. Н__ щ_ н______ Н-, щ- н-к-л-. -------------- Ні, ще ніколи. 0
v----o-yn ra- - sh-he --ko-y v___ o___ r__ – s____ n_____ v-h- o-y- r-z – s-c-e n-k-l- ---------------------------- vzhe odyn raz – shche nikoly
някой – никой Хто-н--у-ь-–----то Х_________ – н____ Х-о-н-б-д- – н-х-о ------------------ Хто-небудь – ніхто 0
v-he o-yn---- – sh-he nik-ly v___ o___ r__ – s____ n_____ v-h- o-y- r-z – s-c-e n-k-l- ---------------------------- vzhe odyn raz – shche nikoly
Познавате ли някого тук? Ви---а-те т----------б---? В_ з_____ т__ к___________ В- з-а-т- т-т к-г---е-у-ь- -------------------------- Ви знаєте тут кого-небудь? 0
v--e --yn-r-z –-s--he-nikoly v___ o___ r__ – s____ n_____ v-h- o-y- r-z – s-c-e n-k-l- ---------------------------- vzhe odyn raz – shche nikoly
Не, не познавам никого тук. Н-- я--е з-аю--ут ні---о. Н__ я н_ з___ т__ н______ Н-, я н- з-а- т-т н-к-г-. ------------------------- Ні, я не знаю тут нікого. 0
Vy -zhe-b--- --Berl--i? V_ v___ b___ v B_______ V- v-h- b-l- v B-r-i-i- ----------------------- Vy vzhe buly v Berlini?
още – няма ще – -і-ь-е--і щ_ – б_____ н_ щ- – б-л-ш- н- -------------- ще – більше ні 0
Vy v--e---l--- -e----i? V_ v___ b___ v B_______ V- v-h- b-l- v B-r-i-i- ----------------------- Vy vzhe buly v Berlini?
Ще останете ли още дълго тук? В- ту--щ- н----го --л-ша-тес-? В_ т__ щ_ н______ з___________ В- т-т щ- н-д-в-о з-л-ш-є-е-я- ------------------------------ Ви тут ще надовго залишаєтеся? 0
Vy---he -ul-----er-in-? V_ v___ b___ v B_______ V- v-h- b-l- v B-r-i-i- ----------------------- Vy vzhe buly v Berlini?
Не, няма да остана дълго тук. Ні,-я-зал---ю-- -е--до-го. Н__ я з________ н_________ Н-, я з-л-ш-ю-я н-н-д-в-о- -------------------------- Ні, я залишаюся ненадовго. 0
N---s-c-e ni--l-. N__ s____ n______ N-, s-c-e n-k-l-. ----------------- Ni, shche nikoly.
още нещо – нищо повече щ--що-ь-–-бі-ь-е---чого щ_ щ___ – б_____ н_____ щ- щ-с- – б-л-ш- н-ч-г- ----------------------- ще щось – більше нічого 0
Ni---hc-e n-ko--. N__ s____ n______ N-, s-c-e n-k-l-. ----------------- Ni, shche nikoly.
Желаете ли още нещо за пиене? Х-че-е-щ- -ось в----и? Х_____ щ_ щ___ в______ Х-ч-т- щ- щ-с- в-п-т-? ---------------------- Хочете ще щось випити? 0
Ni- s-che n-ko-y. N__ s____ n______ N-, s-c-e n-k-l-. ----------------- Ni, shche nikoly.
Не, не желая нищо повече. Н---я -е -очу -і-ьш- ----го. Н__ я н_ х___ б_____ н______ Н-, я н- х-ч- б-л-ш- н-ч-г-. ---------------------------- Ні, я не хочу більше нічого. 0
Khto----u-- – ---h-o K__________ – n_____ K-t---e-u-ʹ – n-k-t- -------------------- Khto-nebudʹ – nikhto
вече нещо – още нищо в-е----ь-– -е--ічого в__ щ___ – щ_ н_____ в-е щ-с- – щ- н-ч-г- -------------------- вже щось – ще нічого 0
K--o---budʹ-- n-khto K__________ – n_____ K-t---e-u-ʹ – n-k-t- -------------------- Khto-nebudʹ – nikhto
Ядохте ли вече нещо? В- --е ---- з----? В_ в__ щ___ з_____ В- в-е щ-с- з-ї-и- ------------------ Ви вже щось з’їли? 0
K-t--ne---- – -ikh-o K__________ – n_____ K-t---e-u-ʹ – n-k-t- -------------------- Khto-nebudʹ – nikhto
Не, още нищо не съм ял. Ні--я--- ні--го не ї- / ---. Н__ я щ_ н_____ н_ ї_ / ї___ Н-, я щ- н-ч-г- н- ї- / ї-а- ---------------------------- Ні, я ще нічого не їв / їла. 0
V--zna-e-e---- k----n-budʹ? V_ z______ t__ k___________ V- z-a-e-e t-t k-h---e-u-ʹ- --------------------------- Vy znayete tut koho-nebudʹ?
още някой – никой повече ще-х------уд--– -і--ш- -іхто щ_ х_________ – б_____ н____ щ- х-о-н-б-д- – б-л-ш- н-х-о ---------------------------- ще хто-небудь – більше ніхто 0
Vy z-ay--e --t--oh---e-u-ʹ? V_ z______ t__ k___________ V- z-a-e-e t-t k-h---e-u-ʹ- --------------------------- Vy znayete tut koho-nebudʹ?
Желае ли още някой кафе? Ба-а--ще-хт---е--д- к--и? Б____ щ_ х_________ к____ Б-ж-є щ- х-о-н-б-д- к-в-? ------------------------- Бажає ще хто-небудь кави? 0
V---nay--- ----k-ho-------? V_ z______ t__ k___________ V- z-a-e-e t-t k-h---e-u-ʹ- --------------------------- Vy znayete tut koho-nebudʹ?
Не, никой. Ні,--ільше ----о. Н__ б_____ н_____ Н-, б-л-ш- н-х-о- ----------------- Ні, більше ніхто. 0
N-,--a -e --a----u--niko--. N__ y_ n_ z____ t__ n______ N-, y- n- z-a-u t-t n-k-h-. --------------------------- Ni, ya ne znayu tut nikoho.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + украински (1-100) MP3 украински (1-100)

Арабският език

Арабският език е един от най-важните езици в света. Повече от 300 милиона души говорят арабски. Те живеят в повече от 20 различни страни. Арабският спада към Афро-Азиатските езици. Арабският език се е появил преди хиляди години. Езикът за пръв път се е говорил на Арабския полуостров. Оттам той започнал да се разпространява все по-надалеч. Говоримият арабски се различава значително от стандартния език. Има и множество различни арабски диалекти. Може да се каже, че той се говори по различен начин във всеки регион. Говорещите на различни диалекти често изобщо не се разбират помежду си. В резултат на това филмите от арабските страни обикновено са дублирани. Само по този начин те могат да бъдат разбирани в цялата езикова област. Класическият стандартен арабски днес вече почти не се говори. Той се открива само в писмена форма. Книгите и вестниците използват класическия арабски стандартен език. Днес не съществува единен арабски технически език. Ето защо, техническите термини обикновено идват от други езици. Английският и френският език са по-доминиращи в тази област, отколкото всеки друг език. Интересът към арабския се е увеличил значително през последните години. Все повече и повече хора се заемат с изучаване на арабски. Курсове се предлагат във всеки университет и в много училища. Много хора считат арабската писменост за особено очарователна. Тя се изписва отдясно наляво. Арабското произношение и граматика не са толкова лесни. Има много звуци и правила, които са непознати в другите езици. Когато учи езика, човек трябва да следва определен ред. Първо произношението, след това граматиката и чак след това писането…