Разговорник

bg Наречия   »   uk Прислівники

100 [сто]

Наречия

Наречия

100 [сто]

100 [sto]

Прислівники

Pryslivnyky

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
вече – още не вж- -дин раз –--е н-к--и в__ о___ р__ – щ_ н_____ в-е о-и- р-з – щ- н-к-л- ------------------------ вже один раз – ще ніколи 0
Pr-sl-vny-y P__________ P-y-l-v-y-y ----------- Pryslivnyky
Били ли сте вече в Берлин? В--вже-бул--в-Бе-л-ні? В_ в__ б___ в Б_______ В- в-е б-л- в Б-р-і-і- ---------------------- Ви вже були в Берліні? 0
Pr--l--ny-y P__________ P-y-l-v-y-y ----------- Pryslivnyky
Не, още не. Н-,-ще-----л-. Н__ щ_ н______ Н-, щ- н-к-л-. -------------- Ні, ще ніколи. 0
v-he-ody--ra--- -h-he--i--ly v___ o___ r__ – s____ n_____ v-h- o-y- r-z – s-c-e n-k-l- ---------------------------- vzhe odyn raz – shche nikoly
някой – никой Х-о----удь --ні-то Х_________ – н____ Х-о-н-б-д- – н-х-о ------------------ Хто-небудь – ніхто 0
vz-- --y- raz-- s--he -i---y v___ o___ r__ – s____ n_____ v-h- o-y- r-z – s-c-e n-k-l- ---------------------------- vzhe odyn raz – shche nikoly
Познавате ли някого тук? В- знаєте--у- ---о--еб-дь? В_ з_____ т__ к___________ В- з-а-т- т-т к-г---е-у-ь- -------------------------- Ви знаєте тут кого-небудь? 0
vz-- -dy--r---– s-che niko-y v___ o___ r__ – s____ n_____ v-h- o-y- r-z – s-c-e n-k-l- ---------------------------- vzhe odyn raz – shche nikoly
Не, не познавам никого тук. Н-,-- н- з--ю---т -ік--о. Н__ я н_ з___ т__ н______ Н-, я н- з-а- т-т н-к-г-. ------------------------- Ні, я не знаю тут нікого. 0
Vy-vz-e-buly v B----n-? V_ v___ b___ v B_______ V- v-h- b-l- v B-r-i-i- ----------------------- Vy vzhe buly v Berlini?
още – няма щ--- більше ні щ_ – б_____ н_ щ- – б-л-ш- н- -------------- ще – більше ні 0
Vy ---e-b-ly-v--erl--i? V_ v___ b___ v B_______ V- v-h- b-l- v B-r-i-i- ----------------------- Vy vzhe buly v Berlini?
Ще останете ли още дълго тук? Ви---т-щ------вг- зали-----ся? В_ т__ щ_ н______ з___________ В- т-т щ- н-д-в-о з-л-ш-є-е-я- ------------------------------ Ви тут ще надовго залишаєтеся? 0
V- v-h-------v-Berlin-? V_ v___ b___ v B_______ V- v-h- b-l- v B-r-i-i- ----------------------- Vy vzhe buly v Berlini?
Не, няма да остана дълго тук. Н---я-за--ш--ся--ен-дов-о. Н__ я з________ н_________ Н-, я з-л-ш-ю-я н-н-д-в-о- -------------------------- Ні, я залишаюся ненадовго. 0
N---s--he-ni-o--. N__ s____ n______ N-, s-c-e n-k-l-. ----------------- Ni, shche nikoly.
още нещо – нищо повече щ--що-ь---б----- ні-о-о щ_ щ___ – б_____ н_____ щ- щ-с- – б-л-ш- н-ч-г- ----------------------- ще щось – більше нічого 0
N-,--hc-e n--o--. N__ s____ n______ N-, s-c-e n-k-l-. ----------------- Ni, shche nikoly.
Желаете ли още нещо за пиене? Х-чет- щ- -----вип-т-? Х_____ щ_ щ___ в______ Х-ч-т- щ- щ-с- в-п-т-? ---------------------- Хочете ще щось випити? 0
N-, s-c-- ---o-y. N__ s____ n______ N-, s-c-e n-k-l-. ----------------- Ni, shche nikoly.
Не, не желая нищо повече. Ні--- не---ч--біл----ні--го. Н__ я н_ х___ б_____ н______ Н-, я н- х-ч- б-л-ш- н-ч-г-. ---------------------------- Ні, я не хочу більше нічого. 0
K----neb----– -i---o K__________ – n_____ K-t---e-u-ʹ – n-k-t- -------------------- Khto-nebudʹ – nikhto
вече нещо – още нищо в-- що---- ---ні--го в__ щ___ – щ_ н_____ в-е щ-с- – щ- н-ч-г- -------------------- вже щось – ще нічого 0
K--o------ʹ-–--ikh-o K__________ – n_____ K-t---e-u-ʹ – n-k-t- -------------------- Khto-nebudʹ – nikhto
Ядохте ли вече нещо? Ви в---що----’-л-? В_ в__ щ___ з_____ В- в-е щ-с- з-ї-и- ------------------ Ви вже щось з’їли? 0
K-t---e---ʹ-–---k-to K__________ – n_____ K-t---e-u-ʹ – n-k-t- -------------------- Khto-nebudʹ – nikhto
Не, още нищо не съм ял. Н-, я-----ічо-о -е--в-- ---. Н__ я щ_ н_____ н_ ї_ / ї___ Н-, я щ- н-ч-г- н- ї- / ї-а- ---------------------------- Ні, я ще нічого не їв / їла. 0
Vy -na--t- ----ko-o-ne--dʹ? V_ z______ t__ k___________ V- z-a-e-e t-t k-h---e-u-ʹ- --------------------------- Vy znayete tut koho-nebudʹ?
още някой – никой повече ще -т-----удь-- --льш- ----о щ_ х_________ – б_____ н____ щ- х-о-н-б-д- – б-л-ш- н-х-о ---------------------------- ще хто-небудь – більше ніхто 0
V- -n-yete--u- --h---e---ʹ? V_ z______ t__ k___________ V- z-a-e-e t-t k-h---e-u-ʹ- --------------------------- Vy znayete tut koho-nebudʹ?
Желае ли още някой кафе? Бажа--щ- ------буд--к-в-? Б____ щ_ х_________ к____ Б-ж-є щ- х-о-н-б-д- к-в-? ------------------------- Бажає ще хто-небудь кави? 0
Vy -na-ete-t-t-k-h----b-d-? V_ z______ t__ k___________ V- z-a-e-e t-t k-h---e-u-ʹ- --------------------------- Vy znayete tut koho-nebudʹ?
Не, никой. Ні--більш- ----о. Н__ б_____ н_____ Н-, б-л-ш- н-х-о- ----------------- Ні, більше ніхто. 0
Ni--y---e----yu---- ----ho. N__ y_ n_ z____ t__ n______ N-, y- n- z-a-u t-t n-k-h-. --------------------------- Ni, ya ne znayu tut nikoho.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + украински (1-100) MP3 украински (1-100)

Арабският език

Арабският език е един от най-важните езици в света. Повече от 300 милиона души говорят арабски. Те живеят в повече от 20 различни страни. Арабският спада към Афро-Азиатските езици. Арабският език се е появил преди хиляди години. Езикът за пръв път се е говорил на Арабския полуостров. Оттам той започнал да се разпространява все по-надалеч. Говоримият арабски се различава значително от стандартния език. Има и множество различни арабски диалекти. Може да се каже, че той се говори по различен начин във всеки регион. Говорещите на различни диалекти често изобщо не се разбират помежду си. В резултат на това филмите от арабските страни обикновено са дублирани. Само по този начин те могат да бъдат разбирани в цялата езикова област. Класическият стандартен арабски днес вече почти не се говори. Той се открива само в писмена форма. Книгите и вестниците използват класическия арабски стандартен език. Днес не съществува единен арабски технически език. Ето защо, техническите термини обикновено идват от други езици. Английският и френският език са по-доминиращи в тази област, отколкото всеки друг език. Интересът към арабския се е увеличил значително през последните години. Все повече и повече хора се заемат с изучаване на арабски. Курсове се предлагат във всеки университет и в много училища. Много хора считат арабската писменост за особено очарователна. Тя се изписва отдясно наляво. Арабското произношение и граматика не са толкова лесни. Има много звуци и правила, които са непознати в другите езици. Когато учи езика, човек трябва да следва определен ред. Първо произношението, след това граматиката и чак след това писането…