Разговорник

bg Наречия   »   uk Прислівники

100 [сто]

Наречия

Наречия

100 [сто]

100 [sto]

Прислівники

Pryslivnyky

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
вече – още не вже од-- р-з –----ніколи в__ о___ р__ – щ_ н_____ в-е о-и- р-з – щ- н-к-л- ------------------------ вже один раз – ще ніколи 0
Pr--l-vnyky P__________ P-y-l-v-y-y ----------- Pryslivnyky
Били ли сте вече в Берлин? В---ж--бу---в --рлін-? В_ в__ б___ в Б_______ В- в-е б-л- в Б-р-і-і- ---------------------- Ви вже були в Берліні? 0
Pr--l-vn--y P__________ P-y-l-v-y-y ----------- Pryslivnyky
Не, още не. Н-,-щ- н-кол-. Н__ щ_ н______ Н-, щ- н-к-л-. -------------- Ні, ще ніколи. 0
vzh--od-n-------sh--e nik--y v___ o___ r__ – s____ n_____ v-h- o-y- r-z – s-c-e n-k-l- ---------------------------- vzhe odyn raz – shche nikoly
някой – никой Хт---еб----- ні-то Х_________ – н____ Х-о-н-б-д- – н-х-о ------------------ Хто-небудь – ніхто 0
v--e o-yn ra----s--h----k--y v___ o___ r__ – s____ n_____ v-h- o-y- r-z – s-c-e n-k-l- ---------------------------- vzhe odyn raz – shche nikoly
Познавате ли някого тук? Ви-зна--е-т-т -о-о-не-у--? В_ з_____ т__ к___________ В- з-а-т- т-т к-г---е-у-ь- -------------------------- Ви знаєте тут кого-небудь? 0
v--- o-y- ra- --shch- -ikoly v___ o___ r__ – s____ n_____ v-h- o-y- r-z – s-c-e n-k-l- ---------------------------- vzhe odyn raz – shche nikoly
Не, не познавам никого тук. Н-, --не зна- тут н-ког-. Н__ я н_ з___ т__ н______ Н-, я н- з-а- т-т н-к-г-. ------------------------- Ні, я не знаю тут нікого. 0
V--vz-e bu-y-v-B-r-ini? V_ v___ b___ v B_______ V- v-h- b-l- v B-r-i-i- ----------------------- Vy vzhe buly v Berlini?
още – няма ще-– б-л-ше--і щ_ – б_____ н_ щ- – б-л-ш- н- -------------- ще – більше ні 0
Vy -zh----ly --B-rlini? V_ v___ b___ v B_______ V- v-h- b-l- v B-r-i-i- ----------------------- Vy vzhe buly v Berlini?
Ще останете ли още дълго тук? Ви---т щ---адовг--з--иша-теся? В_ т__ щ_ н______ з___________ В- т-т щ- н-д-в-о з-л-ш-є-е-я- ------------------------------ Ви тут ще надовго залишаєтеся? 0
V---z-e---ly-- Ber---i? V_ v___ b___ v B_______ V- v-h- b-l- v B-r-i-i- ----------------------- Vy vzhe buly v Berlini?
Не, няма да остана дълго тук. Н-- я ------юс------дов-о. Н__ я з________ н_________ Н-, я з-л-ш-ю-я н-н-д-в-о- -------------------------- Ні, я залишаюся ненадовго. 0
Ni- --ch- ------. N__ s____ n______ N-, s-c-e n-k-l-. ----------------- Ni, shche nikoly.
още нещо – нищо повече ще --сь-- -і---е ----го щ_ щ___ – б_____ н_____ щ- щ-с- – б-л-ш- н-ч-г- ----------------------- ще щось – більше нічого 0
N----hch- n-ko-y. N__ s____ n______ N-, s-c-e n-k-l-. ----------------- Ni, shche nikoly.
Желаете ли още нещо за пиене? Хо--т---е ------ипи--? Х_____ щ_ щ___ в______ Х-ч-т- щ- щ-с- в-п-т-? ---------------------- Хочете ще щось випити? 0
Ni- -h-----i--l-. N__ s____ n______ N-, s-c-e n-k-l-. ----------------- Ni, shche nikoly.
Не, не желая нищо повече. Н-,-я----хочу б--ьше -і-о--. Н__ я н_ х___ б_____ н______ Н-, я н- х-ч- б-л-ш- н-ч-г-. ---------------------------- Ні, я не хочу більше нічого. 0
Kht--ne-ud- – -ikh-o K__________ – n_____ K-t---e-u-ʹ – n-k-t- -------------------- Khto-nebudʹ – nikhto
вече нещо – още нищо в---щ--ь – ще--і---о в__ щ___ – щ_ н_____ в-е щ-с- – щ- н-ч-г- -------------------- вже щось – ще нічого 0
K--o-ne-u-ʹ --nik--o K__________ – n_____ K-t---e-u-ʹ – n-k-t- -------------------- Khto-nebudʹ – nikhto
Ядохте ли вече нещо? Ви вж---о----’ї--? В_ в__ щ___ з_____ В- в-е щ-с- з-ї-и- ------------------ Ви вже щось з’їли? 0
Khto-ne-u-ʹ---nikhto K__________ – n_____ K-t---e-u-ʹ – n-k-t- -------------------- Khto-nebudʹ – nikhto
Не, още нищо не съм ял. Н-, я--е ніч--- н- -- --їла. Н__ я щ_ н_____ н_ ї_ / ї___ Н-, я щ- н-ч-г- н- ї- / ї-а- ---------------------------- Ні, я ще нічого не їв / їла. 0
V---n---te-t-- ko---neb--ʹ? V_ z______ t__ k___________ V- z-a-e-e t-t k-h---e-u-ʹ- --------------------------- Vy znayete tut koho-nebudʹ?
още някой – никой повече щ--х-о----у-ь – б--ьш- н---о щ_ х_________ – б_____ н____ щ- х-о-н-б-д- – б-л-ш- н-х-о ---------------------------- ще хто-небудь – більше ніхто 0
Vy -na---- ------h------dʹ? V_ z______ t__ k___________ V- z-a-e-e t-t k-h---e-u-ʹ- --------------------------- Vy znayete tut koho-nebudʹ?
Желае ли още някой кафе? Б-ж-є----х-о-н--у-ь ---и? Б____ щ_ х_________ к____ Б-ж-є щ- х-о-н-б-д- к-в-? ------------------------- Бажає ще хто-небудь кави? 0
Vy znay--- -------o-------? V_ z______ t__ k___________ V- z-a-e-e t-t k-h---e-u-ʹ- --------------------------- Vy znayete tut koho-nebudʹ?
Не, никой. Ні, б-ль----іхт-. Н__ б_____ н_____ Н-, б-л-ш- н-х-о- ----------------- Ні, більше ніхто. 0
N----- -- -nay- tu--n---ho. N__ y_ n_ z____ t__ n______ N-, y- n- z-a-u t-t n-k-h-. --------------------------- Ni, ya ne znayu tut nikoho.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + украински (1-100) MP3 украински (1-100)

Арабският език

Арабският език е един от най-важните езици в света. Повече от 300 милиона души говорят арабски. Те живеят в повече от 20 различни страни. Арабският спада към Афро-Азиатските езици. Арабският език се е появил преди хиляди години. Езикът за пръв път се е говорил на Арабския полуостров. Оттам той започнал да се разпространява все по-надалеч. Говоримият арабски се различава значително от стандартния език. Има и множество различни арабски диалекти. Може да се каже, че той се говори по различен начин във всеки регион. Говорещите на различни диалекти често изобщо не се разбират помежду си. В резултат на това филмите от арабските страни обикновено са дублирани. Само по този начин те могат да бъдат разбирани в цялата езикова област. Класическият стандартен арабски днес вече почти не се говори. Той се открива само в писмена форма. Книгите и вестниците използват класическия арабски стандартен език. Днес не съществува единен арабски технически език. Ето защо, техническите термини обикновено идват от други езици. Английският и френският език са по-доминиращи в тази област, отколкото всеки друг език. Интересът към арабския се е увеличил значително през последните години. Все повече и повече хора се заемат с изучаване на арабски. Курсове се предлагат във всеки университет и в много училища. Много хора считат арабската писменост за особено очарователна. Тя се изписва отдясно наляво. Арабското произношение и граматика не са толкова лесни. Има много звуци и правила, които са непознати в другите езици. Когато учи езика, човек трябва да следва определен ред. Първо произношението, след това граматиката и чак след това писането…