Разговорник

bg Разглеждане на града   »   uk Екскурсія до міста

42 [четирийсет и две]

Разглеждане на града

Разглеждане на града

42 [сорок два]

42 [sorok dva]

Екскурсія до міста

Ekskursiya do mista

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Пазарът отворен ли е в неделя? Ч- -і-кр-т-й p-нок що----л-? Ч_ в________ p____ щ________ Ч- в-д-р-т-й p-н-к щ-н-д-л-? ---------------------------- Чи відкритий pинок щонеділі? 0
Eksk--s-ya -o----ta E_________ d_ m____ E-s-u-s-y- d- m-s-a ------------------- Ekskursiya do mista
Панаирът отворен ли е в понеделник? Чи---дк--ти---рма-ок -оп-неділ-а Ч_ в________ Я______ щ__________ Ч- в-д-р-т-й Я-м-р-к щ-п-н-д-л-а -------------------------------- Чи відкритий Ярмарок щопонеділка 0
Eksk------ d------a E_________ d_ m____ E-s-u-s-y- d- m-s-a ------------------- Ekskursiya do mista
Изложбата отворена ли е във вторник? Чи--і-к-и-- в-ставк--щ-ві-----а? Ч_ в_______ в_______ щ__________ Ч- в-д-р-т- в-с-а-к- щ-в-в-і-к-? -------------------------------- Чи відкрита виставка щовівтірка? 0
C-y v--k-yty-̆--yn---shc---edili? C__ v________ p____ s___________ C-y v-d-r-t-y- p-n-k s-c-o-e-i-i- --------------------------------- Chy vidkrytyy̆ pynok shchonedili?
Зоопаркът отворен ли е в сряда? Ч- --дк-ити---оопар- щ--ереди? Ч_ в________ з______ щ________ Ч- в-д-р-т-й з-о-а-к щ-с-р-д-? ------------------------------ Чи відкритий зоопарк щосереди? 0
Ch- v---r----- pynok-sh--o-ed---? C__ v________ p____ s___________ C-y v-d-r-t-y- p-n-k s-c-o-e-i-i- --------------------------------- Chy vidkrytyy̆ pynok shchonedili?
Музеят отворен ли е в четвъртък? Ч- в--кри--й-м---й--о-е--ерга? Ч_ в________ м____ щ__________ Ч- в-д-р-т-й м-з-й щ-ч-т-е-г-? ------------------------------ Чи відкритий музей щочетверга? 0
Ch---i-k-yt-y̆----o- sh---ne-i-i? C__ v________ p____ s___________ C-y v-d-r-t-y- p-n-k s-c-o-e-i-i- --------------------------------- Chy vidkrytyy̆ pynok shchonedili?
Галерията отворена ли е в петък? Чи -і-к--------ер-- щ---я-н-ці? Ч_ в_______ г______ щ__________ Ч- в-д-р-т- г-л-р-я щ-п-я-н-ц-? ------------------------------- Чи відкрита галерея щоп’ятниці? 0
Ch- ---k-y-yy- Yarma-o- sh-ho--------a C__ v________ Y_______ s_____________ C-y v-d-r-t-y- Y-r-a-o- s-c-o-o-e-i-k- -------------------------------------- Chy vidkrytyy̆ Yarmarok shchoponedilka
Може ли да се снима? Ч- -о-на---тог-а-у--ти? Ч_ м____ ф_____________ Ч- м-ж-а ф-т-г-а-у-а-и- ----------------------- Чи можна фотографувати? 0
C-- -id-----y- ---m---k----ho--nedi-ka C__ v________ Y_______ s_____________ C-y v-d-r-t-y- Y-r-a-o- s-c-o-o-e-i-k- -------------------------------------- Chy vidkrytyy̆ Yarmarok shchoponedilka
Трябва ли да се плаща вход? Чи---трі-н- -----ти-за---і-? Ч_ п_______ п______ з_ в____ Ч- п-т-і-н- п-а-и-и з- в-і-? ---------------------------- Чи потрібно платити за вхід? 0
C-----d----yy̆---rm---- ---hop-ne--lka C__ v________ Y_______ s_____________ C-y v-d-r-t-y- Y-r-a-o- s-c-o-o-e-i-k- -------------------------------------- Chy vidkrytyy̆ Yarmarok shchoponedilka
Колко струва входът? С-ільк- ко-т-є-в-ід? С______ к_____ в____ С-і-ь-и к-ш-у- в-і-? -------------------- Скільки коштує вхід? 0
C-y----k-y-- -------a--h-h-v---ir-a? C__ v_______ v_______ s_____________ C-y v-d-r-t- v-s-a-k- s-c-o-i-t-r-a- ------------------------------------ Chy vidkryta vystavka shchovivtirka?
Има ли намаление за групи? Чи-----------л---ру-? Ч_ є з_____ д__ г____ Ч- є з-и-к- д-я г-у-? --------------------- Чи є знижка для груп? 0
Ch--v--k-y---vysta--a -hc-ov---i--a? C__ v_______ v_______ s_____________ C-y v-d-r-t- v-s-a-k- s-c-o-i-t-r-a- ------------------------------------ Chy vidkryta vystavka shchovivtirka?
Има ли намаление за деца? Чи є -н-----дл- --те-? Ч_ є з_____ д__ д_____ Ч- є з-и-к- д-я д-т-й- ---------------------- Чи є знижка для дітей? 0
C-- --dk---a--yst---a---ch-v-vt-r--? C__ v_______ v_______ s_____________ C-y v-d-r-t- v-s-a-k- s-c-o-i-t-r-a- ------------------------------------ Chy vidkryta vystavka shchovivtirka?
Има ли намаление за студенти? Чи---з--ж----ля -ту---т--? Ч_ є з_____ д__ с_________ Ч- є з-и-к- д-я с-у-е-т-в- -------------------------- Чи є знижка для студентів? 0
C-- vidkr-ty-- ---p-r-------se---y? C__ v________ z______ s___________ C-y v-d-r-t-y- z-o-a-k s-c-o-e-e-y- ----------------------------------- Chy vidkrytyy̆ zoopark shchoseredy?
Каква е тази сграда? Що ц- -а --дівля? Щ_ ц_ з_ б_______ Щ- ц- з- б-д-в-я- ----------------- Що це за будівля? 0
Ch- ---kr-t--̆-zo-p-rk---c-o-e-e-y? C__ v________ z______ s___________ C-y v-d-r-t-y- z-o-a-k s-c-o-e-e-y- ----------------------------------- Chy vidkrytyy̆ zoopark shchoseredy?
Колко стара е сградата? Ск--ьк--ро--в -ій-б---вл-? С______ р____ ц__ б_______ С-і-ь-и р-к-в ц-й б-д-в-і- -------------------------- Скільки років цій будівлі? 0
C-y--idkr---y̆-zoopa------h-s-r-dy? C__ v________ z______ s___________ C-y v-d-r-t-y- z-o-a-k s-c-o-e-e-y- ----------------------------------- Chy vidkrytyy̆ zoopark shchoseredy?
Кой е построил сградата? Х-о -о-у--в-в цю--у----ю? Х__ п________ ц_ б_______ Х-о п-б-д-в-в ц- б-д-в-ю- ------------------------- Хто побудував цю будівлю? 0
C-y--i-kry-y-- m-z--- --c-och---e--a? C__ v________ m____ s______________ C-y v-d-r-t-y- m-z-y- s-c-o-h-t-e-h-? ------------------------------------- Chy vidkrytyy̆ muzey̆ shchochetverha?
Аз се интересувам от архитектура. Я -і-ав-ю-- -р---ект--ою. Я ц________ а____________ Я ц-к-в-ю-я а-х-т-к-у-о-. ------------------------- Я цікавлюся архітектурою. 0
Ch-----kryty-----ze-̆ s--h-c-e--er-a? C__ v________ m____ s______________ C-y v-d-r-t-y- m-z-y- s-c-o-h-t-e-h-? ------------------------------------- Chy vidkrytyy̆ muzey̆ shchochetverha?
Аз се интересувам от изкуство. Я-ц------ся--и--е-тво-. Я ц________ м__________ Я ц-к-в-ю-я м-с-е-т-о-. ----------------------- Я цікавлюся мистецтвом. 0
C-- vid--y-yy̆ m----̆ -h--och-----h-? C__ v________ m____ s______________ C-y v-d-r-t-y- m-z-y- s-c-o-h-t-e-h-? ------------------------------------- Chy vidkrytyy̆ muzey̆ shchochetverha?
Аз се интересувам от живопис. Я -----люся живо-и--м. Я ц________ ж_________ Я ц-к-в-ю-я ж-в-п-с-м- ---------------------- Я цікавлюся живописом. 0
C-y-v---r-t--hale---- --chop--a-nytsi? C__ v_______ h_______ s_______________ C-y v-d-r-t- h-l-r-y- s-c-o-'-a-n-t-i- -------------------------------------- Chy vidkryta halereya shchop'yatnytsi?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + украински (1-100) MP3 украински (1-100)

Бързи езици, бавни езици

Има над 6000 езика по целия свят. Но всички те имат една и съща функция. Те ни помагат да обменяме информация. Това се случва по различни начини във всеки език. Защото всеки език се държи в съответствие със своите собствени правила. Скоростта, с която се говори даден език, също е различна. Лингвистите са доказали това чрез различни проучвания. За целта, кратки текстове били преведени на няколко езика. Тези текстове след това били прочетени на глас от носители на езика. Резултатът бил красноречив. Японският и испанският език се оказали най-бързите езици. В тези езици се произнасят почти осем срички в секунда. Китайците говорят значително по-бавно. Те изговарят само пет срички в секунда. Скоростта зависи от сложността на сричките. Ако сричките са сложни, говоренето отнема повече време. Немският съдържа по три звука във всяка сричка, например. Ето защо той се говори сравнително бавно. Бързото говорене не означава, обаче , че има много информация за предаване. Точно обратното! Бързо изречените срички обикновено съдържат малко информация. Въпреки че японците говорят бързо, те предават малко съдържание. От друга страна, "бавните" китайци казват много с малко думи. Английските срички също съдържат много информация. Но интересното е: анализираните езици са почти еднакво ефективни! Това означава, че този, който говори по-бавно, казва повече. А този, който говори по-бързо, се нуждае от повече думи. В края на краищата, всички достигат целта си по едно и също време.
Знаете ли, че?
Словенският принадлежи към южнославянските езици. Той е майчин език на около 2 милиона души. Те живеят в Словения, Хърватия, Сърбия, Австрия, Италия и Унгария. Словенският в много отношения е подобен на чешкия и словашкия. Открива се влияние и на сърбохърватския. Въпреки че Словения е малка страна, в езика съществуват много различни диалекти. Причина за това е богатата история на тази езикова област. Тя се е отразила и върху речниковия състав, който включва много чужди понятия. Словенски се пише с латински букви. В граматиката съществуват шест падежа и три рода. По отношение на произношението има две официални звукови системи. В едната от тях ясно се разграничават високите и ниските гласни. Друга особеност на езика е неговата архаична структура. Словенците винаги са били отворени за други езици. И се радват много, когато се проявява интерес към техния език!