Разговорник

bg Наречия   »   el Επιρρήματα

100 [сто]

Наречия

Наречия

100 [εκατό]

100 [ekató]

Επιρρήματα

Epirrḗmata

Изберете как искате да видите превода:   
български гръцки Играйте Повече
вече – още не ή-- --π-τ- μ--ρ--τ-ρα ή__ – π___ μ____ τ___ ή-η – π-τ- μ-χ-ι τ-ρ- --------------------- ήδη – ποτέ μέχρι τώρα 0
E---rḗ-a-a E_________ E-i-r-m-t- ---------- Epirrḗmata
Били ли сте вече в Берлин? Έ-ετ---πισκε-τεί-π--- -ο-Β--ο-ίν-; Έ____ ε_________ π___ τ_ Β________ Έ-ε-ε ε-ι-κ-φ-ε- π-τ- τ- Β-ρ-λ-ν-; ---------------------------------- Έχετε επισκεφτεί ποτέ το Βερολίνο; 0
E-ir-ḗm--a E_________ E-i-r-m-t- ---------- Epirrḗmata
Не, още не. Ό-ι, ποτέ----ρι --ρα. Ό___ π___ μ____ τ____ Ό-ι- π-τ- μ-χ-ι τ-ρ-. --------------------- Όχι, ποτέ μέχρι τώρα. 0
ḗ-ē-- p--- m----- ---a ḗ__ – p___ m_____ t___ ḗ-ē – p-t- m-c-r- t-r- ---------------------- ḗdē – poté méchri tṓra
някой – никой κ-----ς –-κ------/ ---έ--ς κ______ – κ_____ / κ______ κ-π-ι-ς – κ-ν-ί- / κ-ν-ν-ς -------------------------- κάποιος – κανείς / κανένας 0
ḗdē-– po-- mé-hri-t--a ḗ__ – p___ m_____ t___ ḗ-ē – p-t- m-c-r- t-r- ---------------------- ḗdē – poté méchri tṓra
Познавате ли някого тук? Ξέρ-τε--άποιο---δώ; Ξ_____ κ______ ε___ Ξ-ρ-τ- κ-π-ι-ν ε-ώ- ------------------- Ξέρετε κάποιον εδώ; 0
ḗ-ē – --t--m----- -ṓra ḗ__ – p___ m_____ t___ ḗ-ē – p-t- m-c-r- t-r- ---------------------- ḗdē – poté méchri tṓra
Не, не познавам никого тук. Ό--, δεν -έρω---ν-ναν -δώ. Ό___ δ__ ξ___ κ______ ε___ Ό-ι- δ-ν ξ-ρ- κ-ν-ν-ν ε-ώ- -------------------------- Όχι, δεν ξέρω κανέναν εδώ. 0
Éc-et- -p--k--h--í-p-té t- --ro-í-o? É_____ e__________ p___ t_ B________ É-h-t- e-i-k-p-t-í p-t- t- B-r-l-n-? ------------------------------------ Échete episkephteí poté to Berolíno?
още – няма ακόμ--– όχι-πια-----έ-ν α____ – ό__ π__ / π____ α-ό-α – ό-ι π-α / π-έ-ν ----------------------- ακόμα – όχι πια / πλέον 0
É-het----isk-----í p--é to Be-----o? É_____ e__________ p___ t_ B________ É-h-t- e-i-k-p-t-í p-t- t- B-r-l-n-? ------------------------------------ Échete episkephteí poté to Berolíno?
Ще останете ли още дълго тук? Θα ---ν--ε πο---α-ό-- ε-ώ; Θ_ μ______ π___ α____ ε___ Θ- μ-ί-ε-ε π-λ- α-ό-α ε-ώ- -------------------------- Θα μείνετε πολύ ακόμα εδώ; 0
É----e ep--k-ph--í-poté-to B-rolí-o? É_____ e__________ p___ t_ B________ É-h-t- e-i-k-p-t-í p-t- t- B-r-l-n-? ------------------------------------ Échete episkephteí poté to Berolíno?
Не, няма да остана дълго тук. Ό--,-δ-ν--------ω--ο-ύ-ακ-μ---δώ. Ό___ δ__ θ_ μ____ π___ α____ ε___ Ό-ι- δ-ν θ- μ-ί-ω π-λ- α-ό-η ε-ώ- --------------------------------- Όχι, δεν θα μείνω πολύ ακόμη εδώ. 0
Óchi--p-té-m---r- t---. Ó____ p___ m_____ t____ Ó-h-, p-t- m-c-r- t-r-. ----------------------- Óchi, poté méchri tṓra.
още нещо – нищо повече κά-ι-ακ--α--------- ---ο κ___ α____ – τ_____ ά___ κ-τ- α-ό-α – τ-π-τ- ά-λ- ------------------------ κάτι ακόμα – τίποτα άλλο 0
Ó--i- p--- --chr- -ṓ-a. Ó____ p___ m_____ t____ Ó-h-, p-t- m-c-r- t-r-. ----------------------- Óchi, poté méchri tṓra.
Желаете ли още нещо за пиене? Θ--θέλατε----π-είτε-κ-τι --όμα; Θ_ θ_____ ν_ π_____ κ___ α_____ Θ- θ-λ-τ- ν- π-ε-τ- κ-τ- α-ό-α- ------------------------------- Θα θέλατε να πιείτε κάτι ακόμα; 0
Ó---, p-té---chr- tṓr-. Ó____ p___ m_____ t____ Ó-h-, p-t- m-c-r- t-r-. ----------------------- Óchi, poté méchri tṓra.
Не, не желая нищо повече. Όχ----- θα ή-ε---τί-οτ- άλλ-. Ό___ δ_ θ_ ή____ τ_____ ά____ Ό-ι- δ- θ- ή-ε-α τ-π-τ- ά-λ-. ----------------------------- Όχι, δε θα ήθελα τίποτα άλλο. 0
kápo-os-– k---í- / -an-nas k______ – k_____ / k______ k-p-i-s – k-n-í- / k-n-n-s -------------------------- kápoios – kaneís / kanénas
вече нещо – още нищо ήδ-----ι –-τί--τ-----μα ή__ κ___ – τ_____ α____ ή-η κ-τ- – τ-π-τ- α-ό-α ----------------------- ήδη κάτι – τίποτα ακόμα 0
káp--os-– kan-í--/ --n---s k______ – k_____ / k______ k-p-i-s – k-n-í- / k-n-n-s -------------------------- kápoios – kaneís / kanénas
Ядохте ли вече нещо? Έ-ε-ε----ι--δη--ά-ι; Έ____ φ___ ή__ κ____ Έ-ε-ε φ-ε- ή-η κ-τ-; -------------------- Έχετε φάει ήδη κάτι; 0
ká-o-os-– ka--í- /-k---n-s k______ – k_____ / k______ k-p-i-s – k-n-í- / k-n-n-s -------------------------- kápoios – kaneís / kanénas
Не, още нищо не съм ял. Όχι---ε- έ-ω -ά---τ-π-τ- -κ-μα. Ό___ δ__ έ__ φ___ τ_____ α_____ Ό-ι- δ-ν έ-ω φ-ε- τ-π-τ- α-ό-α- ------------------------------- Όχι, δεν έχω φάει τίποτα ακόμα. 0
X--e-- ---oion-edṓ? X_____ k______ e___ X-r-t- k-p-i-n e-ṓ- ------------------- Xérete kápoion edṓ?
още някой – никой повече κ-π-ι---ακόμ--– -α--ίς ---ος κ______ α____ – κ_____ ά____ κ-π-ι-ς α-ό-α – κ-ν-ί- ά-λ-ς ---------------------------- κάποιος ακόμα – κανείς άλλος 0
X---t- --p-i-n --ṓ? X_____ k______ e___ X-r-t- k-p-i-n e-ṓ- ------------------- Xérete kápoion edṓ?
Желае ли още някой кафе? Θα ήθε-ε---πο-----κό---κα-έ; Θ_ ή____ κ______ α____ κ____ Θ- ή-ε-ε κ-π-ι-ς α-ό-α κ-φ-; ---------------------------- Θα ήθελε κάποιος ακόμα καφέ; 0
X---t-----o--n edṓ? X_____ k______ e___ X-r-t- k-p-i-n e-ṓ- ------------------- Xérete kápoion edṓ?
Не, никой. Ό-ι- κα---ς-ά-λ--. Ό___ κ_____ ά_____ Ό-ι- κ-ν-ί- ά-λ-ς- ------------------ Όχι, κανείς άλλος. 0
Óch-- d-n -érō -ané--- ed-. Ó____ d__ x___ k______ e___ Ó-h-, d-n x-r- k-n-n-n e-ṓ- --------------------------- Óchi, den xérō kanénan edṓ.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + гръцки (1-100) MP3 гръцки (1-100)

Арабският език

Арабският език е един от най-важните езици в света. Повече от 300 милиона души говорят арабски. Те живеят в повече от 20 различни страни. Арабският спада към Афро-Азиатските езици. Арабският език се е появил преди хиляди години. Езикът за пръв път се е говорил на Арабския полуостров. Оттам той започнал да се разпространява все по-надалеч. Говоримият арабски се различава значително от стандартния език. Има и множество различни арабски диалекти. Може да се каже, че той се говори по различен начин във всеки регион. Говорещите на различни диалекти често изобщо не се разбират помежду си. В резултат на това филмите от арабските страни обикновено са дублирани. Само по този начин те могат да бъдат разбирани в цялата езикова област. Класическият стандартен арабски днес вече почти не се говори. Той се открива само в писмена форма. Книгите и вестниците използват класическия арабски стандартен език. Днес не съществува единен арабски технически език. Ето защо, техническите термини обикновено идват от други езици. Английският и френският език са по-доминиращи в тази област, отколкото всеки друг език. Интересът към арабския се е увеличил значително през последните години. Все повече и повече хора се заемат с изучаване на арабски. Курсове се предлагат във всеки университет и в много училища. Много хора считат арабската писменост за особено очарователна. Тя се изписва отдясно наляво. Арабското произношение и граматика не са толкова лесни. Има много звуци и правила, които са непознати в другите езици. Когато учи езика, човек трябва да следва определен ред. Първо произношението, след това граматиката и чак след това писането…