Разговорник

bg Наречия   »   el Επιρρήματα

100 [сто]

Наречия

Наречия

100 [εκατό]

100 [ekató]

Επιρρήματα

Epirrḗmata

Изберете как искате да видите превода:   
български гръцки Играйте Повече
вече – още не ήδ--- π-----έχρ- τώρα ή__ – π___ μ____ τ___ ή-η – π-τ- μ-χ-ι τ-ρ- --------------------- ήδη – ποτέ μέχρι τώρα 0
E-------ta E_________ E-i-r-m-t- ---------- Epirrḗmata
Били ли сте вече в Берлин? Έχε-- -π-σκ----- πο---τ--Βε-ολ--ο; Έ____ ε_________ π___ τ_ Β________ Έ-ε-ε ε-ι-κ-φ-ε- π-τ- τ- Β-ρ-λ-ν-; ---------------------------------- Έχετε επισκεφτεί ποτέ το Βερολίνο; 0
Ep--r----a E_________ E-i-r-m-t- ---------- Epirrḗmata
Не, още не. Ό--, ποτέ-μ-χρ----ρα. Ό___ π___ μ____ τ____ Ό-ι- π-τ- μ-χ-ι τ-ρ-. --------------------- Όχι, ποτέ μέχρι τώρα. 0
ḗ-ē - ---é-----ri-tṓ-a ḗ__ – p___ m_____ t___ ḗ-ē – p-t- m-c-r- t-r- ---------------------- ḗdē – poté méchri tṓra
някой – никой κά--ι------α---ς------έν-ς κ______ – κ_____ / κ______ κ-π-ι-ς – κ-ν-ί- / κ-ν-ν-ς -------------------------- κάποιος – κανείς / κανένας 0
ḗd--– p-té-m-c-r- t--a ḗ__ – p___ m_____ t___ ḗ-ē – p-t- m-c-r- t-r- ---------------------- ḗdē – poté méchri tṓra
Познавате ли някого тук? Ξ-ρ--ε-κά-οιον--δώ; Ξ_____ κ______ ε___ Ξ-ρ-τ- κ-π-ι-ν ε-ώ- ------------------- Ξέρετε κάποιον εδώ; 0
ḗdē –------m--h-i--ṓra ḗ__ – p___ m_____ t___ ḗ-ē – p-t- m-c-r- t-r- ---------------------- ḗdē – poté méchri tṓra
Не, не познавам никого тук. Όχ-- δ----έρ- --ν-ναν--δώ. Ό___ δ__ ξ___ κ______ ε___ Ό-ι- δ-ν ξ-ρ- κ-ν-ν-ν ε-ώ- -------------------------- Όχι, δεν ξέρω κανέναν εδώ. 0
É--ete -p----p------oté-t- B-------? É_____ e__________ p___ t_ B________ É-h-t- e-i-k-p-t-í p-t- t- B-r-l-n-? ------------------------------------ Échete episkephteí poté to Berolíno?
още – няма α-ό-- –-όχ- ----/ πλ--ν α____ – ό__ π__ / π____ α-ό-α – ό-ι π-α / π-έ-ν ----------------------- ακόμα – όχι πια / πλέον 0
Éche---ep-skep-t---poté ---Berolí--? É_____ e__________ p___ t_ B________ É-h-t- e-i-k-p-t-í p-t- t- B-r-l-n-? ------------------------------------ Échete episkephteí poté to Berolíno?
Ще останете ли още дълго тук? Θα μ-ίν--ε πο----κ-μ---δ-; Θ_ μ______ π___ α____ ε___ Θ- μ-ί-ε-ε π-λ- α-ό-α ε-ώ- -------------------------- Θα μείνετε πολύ ακόμα εδώ; 0
Échete ep---e---e- pot---- -e--l-no? É_____ e__________ p___ t_ B________ É-h-t- e-i-k-p-t-í p-t- t- B-r-l-n-? ------------------------------------ Échete episkephteí poté to Berolíno?
Не, няма да остана дълго тук. Όχι,-δ-ν -- μ---ω---λύ -------δώ. Ό___ δ__ θ_ μ____ π___ α____ ε___ Ό-ι- δ-ν θ- μ-ί-ω π-λ- α-ό-η ε-ώ- --------------------------------- Όχι, δεν θα μείνω πολύ ακόμη εδώ. 0
Óc-i--pot- -échri tṓr-. Ó____ p___ m_____ t____ Ó-h-, p-t- m-c-r- t-r-. ----------------------- Óchi, poté méchri tṓra.
още нещо – нищо повече κ--- ------- τ--ο-α-άλλο κ___ α____ – τ_____ ά___ κ-τ- α-ό-α – τ-π-τ- ά-λ- ------------------------ κάτι ακόμα – τίποτα άλλο 0
Ó---,---t- -éc--i t-ra. Ó____ p___ m_____ t____ Ó-h-, p-t- m-c-r- t-r-. ----------------------- Óchi, poté méchri tṓra.
Желаете ли още нещо за пиене? Θ- θ-λατε-να π-είτ--κά-ι---όμ-; Θ_ θ_____ ν_ π_____ κ___ α_____ Θ- θ-λ-τ- ν- π-ε-τ- κ-τ- α-ό-α- ------------------------------- Θα θέλατε να πιείτε κάτι ακόμα; 0
Óc--,-p--- méchri--ṓ-a. Ó____ p___ m_____ t____ Ó-h-, p-t- m-c-r- t-r-. ----------------------- Óchi, poté méchri tṓra.
Не, не желая нищо повече. Ό-----ε -----ελ- -ίπο-- ά-λ-. Ό___ δ_ θ_ ή____ τ_____ ά____ Ό-ι- δ- θ- ή-ε-α τ-π-τ- ά-λ-. ----------------------------- Όχι, δε θα ήθελα τίποτα άλλο. 0
k--o-os-– ---e-- ---a--nas k______ – k_____ / k______ k-p-i-s – k-n-í- / k-n-n-s -------------------------- kápoios – kaneís / kanénas
вече нещо – още нищо ήδη -άτ--–-τί-ο-α α-όμα ή__ κ___ – τ_____ α____ ή-η κ-τ- – τ-π-τ- α-ό-α ----------------------- ήδη κάτι – τίποτα ακόμα 0
k-p-ios – k--eís-/ k-nén-s k______ – k_____ / k______ k-p-i-s – k-n-í- / k-n-n-s -------------------------- kápoios – kaneís / kanénas
Ядохте ли вече нещо? Έ--τ- --ει-ή-- κά--; Έ____ φ___ ή__ κ____ Έ-ε-ε φ-ε- ή-η κ-τ-; -------------------- Έχετε φάει ήδη κάτι; 0
k-p--o--– -an--- / k---n-s k______ – k_____ / k______ k-p-i-s – k-n-í- / k-n-n-s -------------------------- kápoios – kaneís / kanénas
Не, още нищо не съм ял. Όχ---δε---χω φ-ει-τ---τ- α--μ-. Ό___ δ__ έ__ φ___ τ_____ α_____ Ό-ι- δ-ν έ-ω φ-ε- τ-π-τ- α-ό-α- ------------------------------- Όχι, δεν έχω φάει τίποτα ακόμα. 0
X---------o-o- e--? X_____ k______ e___ X-r-t- k-p-i-n e-ṓ- ------------------- Xérete kápoion edṓ?
още някой – никой повече κ-----ς--κόμα - ----ίς-άλλ-ς κ______ α____ – κ_____ ά____ κ-π-ι-ς α-ό-α – κ-ν-ί- ά-λ-ς ---------------------------- κάποιος ακόμα – κανείς άλλος 0
X---te --poi-- e--? X_____ k______ e___ X-r-t- k-p-i-n e-ṓ- ------------------- Xérete kápoion edṓ?
Желае ли още някой кафе? Θ--ήθε-ε κά-ο------όμα κ---; Θ_ ή____ κ______ α____ κ____ Θ- ή-ε-ε κ-π-ι-ς α-ό-α κ-φ-; ---------------------------- Θα ήθελε κάποιος ακόμα καφέ; 0
X--e-e k-p--on e-ṓ? X_____ k______ e___ X-r-t- k-p-i-n e-ṓ- ------------------- Xérete kápoion edṓ?
Не, никой. Όχ-- --ν--ς ά----. Ό___ κ_____ ά_____ Ό-ι- κ-ν-ί- ά-λ-ς- ------------------ Όχι, κανείς άλλος. 0
Óc--,-d---x--- ---é------ṓ. Ó____ d__ x___ k______ e___ Ó-h-, d-n x-r- k-n-n-n e-ṓ- --------------------------- Óchi, den xérō kanénan edṓ.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + гръцки (1-100) MP3 гръцки (1-100)

Арабският език

Арабският език е един от най-важните езици в света. Повече от 300 милиона души говорят арабски. Те живеят в повече от 20 различни страни. Арабският спада към Афро-Азиатските езици. Арабският език се е появил преди хиляди години. Езикът за пръв път се е говорил на Арабския полуостров. Оттам той започнал да се разпространява все по-надалеч. Говоримият арабски се различава значително от стандартния език. Има и множество различни арабски диалекти. Може да се каже, че той се говори по различен начин във всеки регион. Говорещите на различни диалекти често изобщо не се разбират помежду си. В резултат на това филмите от арабските страни обикновено са дублирани. Само по този начин те могат да бъдат разбирани в цялата езикова област. Класическият стандартен арабски днес вече почти не се говори. Той се открива само в писмена форма. Книгите и вестниците използват класическия арабски стандартен език. Днес не съществува единен арабски технически език. Ето защо, техническите термини обикновено идват от други езици. Английският и френският език са по-доминиращи в тази област, отколкото всеки друг език. Интересът към арабския се е увеличил значително през последните години. Все повече и повече хора се заемат с изучаване на арабски. Курсове се предлагат във всеки университет и в много училища. Много хора считат арабската писменост за особено очарователна. Тя се изписва отдясно наляво. Арабското произношение и граматика не са толкова лесни. Има много звуци и правила, които са непознати в другите езици. Когато учи езика, човек трябва да следва определен ред. Първо произношението, след това граматиката и чак след това писането…