Разговорник

bg Наречия   »   el Επιρρήματα

100 [сто]

Наречия

Наречия

100 [εκατό]

100 [ekató]

Επιρρήματα

Epirrḗmata

Изберете как искате да видите превода:   
български гръцки Играйте Повече
вече – още не ή-η---π-τ- μέχ-ι -ώρα ή__ – π___ μ____ τ___ ή-η – π-τ- μ-χ-ι τ-ρ- --------------------- ήδη – ποτέ μέχρι τώρα 0
Epirrḗm--a E_________ E-i-r-m-t- ---------- Epirrḗmata
Били ли сте вече в Берлин? Έ---- επισκε--εί πο-- το-Β----ί-ο; Έ____ ε_________ π___ τ_ Β________ Έ-ε-ε ε-ι-κ-φ-ε- π-τ- τ- Β-ρ-λ-ν-; ---------------------------------- Έχετε επισκεφτεί ποτέ το Βερολίνο; 0
Ep-rr--a-a E_________ E-i-r-m-t- ---------- Epirrḗmata
Не, още не. Ό-ι- -οτέ -έ--ι -ώρ-. Ό___ π___ μ____ τ____ Ό-ι- π-τ- μ-χ-ι τ-ρ-. --------------------- Όχι, ποτέ μέχρι τώρα. 0
ḗ---–----é -éc--i----a ḗ__ – p___ m_____ t___ ḗ-ē – p-t- m-c-r- t-r- ---------------------- ḗdē – poté méchri tṓra
някой – никой κ---ι-- –--αν--ς / κα-ένας κ______ – κ_____ / κ______ κ-π-ι-ς – κ-ν-ί- / κ-ν-ν-ς -------------------------- κάποιος – κανείς / κανένας 0
ḗdē – poté-méc-r- -ṓ-a ḗ__ – p___ m_____ t___ ḗ-ē – p-t- m-c-r- t-r- ---------------------- ḗdē – poté méchri tṓra
Познавате ли някого тук? Ξ---τ--κ------ ---; Ξ_____ κ______ ε___ Ξ-ρ-τ- κ-π-ι-ν ε-ώ- ------------------- Ξέρετε κάποιον εδώ; 0
ḗdē-- poté ---h-i --ra ḗ__ – p___ m_____ t___ ḗ-ē – p-t- m-c-r- t-r- ---------------------- ḗdē – poté méchri tṓra
Не, не познавам никого тук. Όχ-,--εν --ρω κ--ένα- -δ-. Ό___ δ__ ξ___ κ______ ε___ Ό-ι- δ-ν ξ-ρ- κ-ν-ν-ν ε-ώ- -------------------------- Όχι, δεν ξέρω κανέναν εδώ. 0
É----- -p-skephte- p--- -o -e-ol-no? É_____ e__________ p___ t_ B________ É-h-t- e-i-k-p-t-í p-t- t- B-r-l-n-? ------------------------------------ Échete episkephteí poté to Berolíno?
още – няма α---α-– -χι-πια-/-πλ--ν α____ – ό__ π__ / π____ α-ό-α – ό-ι π-α / π-έ-ν ----------------------- ακόμα – όχι πια / πλέον 0
Éc--t- ---s-----e- po------Be------? É_____ e__________ p___ t_ B________ É-h-t- e-i-k-p-t-í p-t- t- B-r-l-n-? ------------------------------------ Échete episkephteí poté to Berolíno?
Ще останете ли още дълго тук? Θα-μ--νετε π--- ακό-- εδώ; Θ_ μ______ π___ α____ ε___ Θ- μ-ί-ε-ε π-λ- α-ό-α ε-ώ- -------------------------- Θα μείνετε πολύ ακόμα εδώ; 0
Éc-et-----ske-ht---pot- -o-Be---í--? É_____ e__________ p___ t_ B________ É-h-t- e-i-k-p-t-í p-t- t- B-r-l-n-? ------------------------------------ Échete episkephteí poté to Berolíno?
Не, няма да остана дълго тук. Όχι,-δ-ν θ--μ-ί-- -ολύ -κ--η-ε-ώ. Ό___ δ__ θ_ μ____ π___ α____ ε___ Ό-ι- δ-ν θ- μ-ί-ω π-λ- α-ό-η ε-ώ- --------------------------------- Όχι, δεν θα μείνω πολύ ακόμη εδώ. 0
Óc-i, p-t--méc--- -ṓra. Ó____ p___ m_____ t____ Ó-h-, p-t- m-c-r- t-r-. ----------------------- Óchi, poté méchri tṓra.
още нещо – нищо повече κ-τ----όμ- –-τ---τ---λλο κ___ α____ – τ_____ ά___ κ-τ- α-ό-α – τ-π-τ- ά-λ- ------------------------ κάτι ακόμα – τίποτα άλλο 0
Ó--i------ -échr--t-ra. Ó____ p___ m_____ t____ Ó-h-, p-t- m-c-r- t-r-. ----------------------- Óchi, poté méchri tṓra.
Желаете ли още нещо за пиене? Θα-θέλ-τ- ν- --εί-ε--άτι---όμα; Θ_ θ_____ ν_ π_____ κ___ α_____ Θ- θ-λ-τ- ν- π-ε-τ- κ-τ- α-ό-α- ------------------------------- Θα θέλατε να πιείτε κάτι ακόμα; 0
Óch------- m--hri--ṓ--. Ó____ p___ m_____ t____ Ó-h-, p-t- m-c-r- t-r-. ----------------------- Óchi, poté méchri tṓra.
Не, не желая нищо повече. Όχ----ε θ- ήθε-α τ-π------λο. Ό___ δ_ θ_ ή____ τ_____ ά____ Ό-ι- δ- θ- ή-ε-α τ-π-τ- ά-λ-. ----------------------------- Όχι, δε θα ήθελα τίποτα άλλο. 0
ká----s-– --ne---- k-nénas k______ – k_____ / k______ k-p-i-s – k-n-í- / k-n-n-s -------------------------- kápoios – kaneís / kanénas
вече нещо – още нищо ή---κάτι ------τ--α---α ή__ κ___ – τ_____ α____ ή-η κ-τ- – τ-π-τ- α-ό-α ----------------------- ήδη κάτι – τίποτα ακόμα 0
káp-io- - -----s-/ ----n-s k______ – k_____ / k______ k-p-i-s – k-n-í- / k-n-n-s -------------------------- kápoios – kaneís / kanénas
Ядохте ли вече нещо? Έ-ε-ε--ά-----η-κ--ι; Έ____ φ___ ή__ κ____ Έ-ε-ε φ-ε- ή-η κ-τ-; -------------------- Έχετε φάει ήδη κάτι; 0
k----os - -aneís /-kan-n-s k______ – k_____ / k______ k-p-i-s – k-n-í- / k-n-n-s -------------------------- kápoios – kaneís / kanénas
Не, още нищо не съм ял. Ό--, δ-- ----φά-ι-τ-------κ---. Ό___ δ__ έ__ φ___ τ_____ α_____ Ό-ι- δ-ν έ-ω φ-ε- τ-π-τ- α-ό-α- ------------------------------- Όχι, δεν έχω φάει τίποτα ακόμα. 0
Xé---e-k--o-o---d-? X_____ k______ e___ X-r-t- k-p-i-n e-ṓ- ------------------- Xérete kápoion edṓ?
още някой – никой повече κ-ποι---ακόμ--- ---ε-- ά---ς κ______ α____ – κ_____ ά____ κ-π-ι-ς α-ό-α – κ-ν-ί- ά-λ-ς ---------------------------- κάποιος ακόμα – κανείς άλλος 0
X---te ----i-- edṓ? X_____ k______ e___ X-r-t- k-p-i-n e-ṓ- ------------------- Xérete kápoion edṓ?
Желае ли още някой кафе? Θα--θ--ε-κ-ποιο- α---α-κ-φ-; Θ_ ή____ κ______ α____ κ____ Θ- ή-ε-ε κ-π-ι-ς α-ό-α κ-φ-; ---------------------------- Θα ήθελε κάποιος ακόμα καφέ; 0
Xé-e-- k---i---e--? X_____ k______ e___ X-r-t- k-p-i-n e-ṓ- ------------------- Xérete kápoion edṓ?
Не, никой. Ό--,-κα--ίς --λο-. Ό___ κ_____ ά_____ Ό-ι- κ-ν-ί- ά-λ-ς- ------------------ Όχι, κανείς άλλος. 0
Óchi--de------ k-----n--d-. Ó____ d__ x___ k______ e___ Ó-h-, d-n x-r- k-n-n-n e-ṓ- --------------------------- Óchi, den xérō kanénan edṓ.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + гръцки (1-100) MP3 гръцки (1-100)

Арабският език

Арабският език е един от най-важните езици в света. Повече от 300 милиона души говорят арабски. Те живеят в повече от 20 различни страни. Арабският спада към Афро-Азиатските езици. Арабският език се е появил преди хиляди години. Езикът за пръв път се е говорил на Арабския полуостров. Оттам той започнал да се разпространява все по-надалеч. Говоримият арабски се различава значително от стандартния език. Има и множество различни арабски диалекти. Може да се каже, че той се говори по различен начин във всеки регион. Говорещите на различни диалекти често изобщо не се разбират помежду си. В резултат на това филмите от арабските страни обикновено са дублирани. Само по този начин те могат да бъдат разбирани в цялата езикова област. Класическият стандартен арабски днес вече почти не се говори. Той се открива само в писмена форма. Книгите и вестниците използват класическия арабски стандартен език. Днес не съществува единен арабски технически език. Ето защо, техническите термини обикновено идват от други езици. Английският и френският език са по-доминиращи в тази област, отколкото всеки друг език. Интересът към арабския се е увеличил значително през последните години. Все повече и повече хора се заемат с изучаване на арабски. Курсове се предлагат във всеки университет и в много училища. Много хора считат арабската писменост за особено очарователна. Тя се изписва отдясно наляво. Арабското произношение и граматика не са толкова лесни. Има много звуци и правила, които са непознати в другите езици. Когато учи езика, човек трябва да следва определен ред. Първо произношението, след това граматиката и чак след това писането…