Разговорник

bg Лица   »   he ‫אנשים‬

1 [едно]

Лица

Лица

‫1 [אחת]‬

1 [axat]

‫אנשים‬

anashim

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
аз ‫אני‬ ‫____ ‫-נ-‬ ----- ‫אני‬ 0
a-i a__ a-i --- ani
аз и ти ‫אני ואת - -‬ ‫___ ו__ / ה_ ‫-נ- ו-ת / ה- ------------- ‫אני ואת / ה‬ 0
a-i-we---a--we--t a__ w____________ a-i w-'-t-h-w-'-t ----------------- ani we'atah/we'at
ние двамата ‫שני--‬ ‫______ ‫-נ-נ-‬ ------- ‫שנינו‬ 0
s-ney-u s______ s-n-y-u ------- shneynu
той ‫-ו-‬ ‫____ ‫-ו-‬ ----- ‫הוא‬ 0
-u h_ h- -- hu
той и тя ‫-וא ו-יא‬ ‫___ ו____ ‫-ו- ו-י-‬ ---------- ‫הוא והיא‬ 0
hu --hi h_ w___ h- w-h- ------- hu w'hi
те двамата ‫שני---/ ש-י-ן‬ ‫_____ / ש_____ ‫-נ-ה- / ש-י-ן- --------------- ‫שניהם / שתיהן‬ 0
s-ne-h-m/--te---n s________________ s-n-y-e-/-h-e-h-n ----------------- shneyhem/shteyhen
мъж ‫הא-ש‬ ‫_____ ‫-א-ש- ------ ‫האיש‬ 0
ha--sh h_____ h-'-s- ------ ha'ish
жена ‫האי-ה‬ ‫______ ‫-א-ש-‬ ------- ‫האישה‬ 0
h--ish-h h_______ h-'-s-a- -------- ha'ishah
дете ‫ה---‬ ‫_____ ‫-י-ד- ------ ‫הילד‬ 0
h-----d h______ h-y-l-d ------- hayeled
семейство ‫מש-ח-‬ ‫______ ‫-ש-ח-‬ ------- ‫משפחה‬ 0
mi-h--x-h m________ m-s-p-x-h --------- mishpaxah
моето семейство ‫ה-שפ-ה -ל--/ מש-ח-י‬ ‫______ ש__ / מ______ ‫-מ-פ-ה ש-י / מ-פ-ת-‬ --------------------- ‫המשפחה שלי / משפחתי‬ 0
h-mis--ax-h --e-i--i--p--ti h__________ s______________ h-m-s-p-x-h s-e-i-m-s-p-x-i --------------------------- hamishpaxah sheli/mishpaxti
Моето семейство е тук. ‫המש-חה ש-י כאן.‬ ‫______ ש__ כ____ ‫-מ-פ-ה ש-י כ-ן-‬ ----------------- ‫המשפחה שלי כאן.‬ 0
h---s-pa-a- s--l---a'n. h__________ s____ k____ h-m-s-p-x-h s-e-i k-'-. ----------------------- hamishpaxah sheli ka'n.
Аз съм тук. ‫-ני -א-.‬ ‫___ כ____ ‫-נ- כ-ן-‬ ---------- ‫אני כאן.‬ 0
ani--a--. a__ k____ a-i k-'-. --------- ani ka'n.
Ти си тук. ‫---/ ה ----‬ ‫__ / ה כ____ ‫-ת / ה כ-ן-‬ ------------- ‫את / ה כאן.‬ 0
at---at-k---. a______ k____ a-a-/-t k-'-. ------------- atah/at ka'n.
Той е тук и тя е тук. ‫----כ-ן והי---אן-‬ ‫___ כ__ ו___ כ____ ‫-ו- כ-ן ו-י- כ-ן-‬ ------------------- ‫הוא כאן והיא כאן.‬ 0
h- ka-n -'-i--a'n. h_ k___ w___ k____ h- k-'- w-h- k-'-. ------------------ hu ka'n w'hi ka'n.
Ние сме тук. ‫אנח-ו-כא-.‬ ‫_____ כ____ ‫-נ-נ- כ-ן-‬ ------------ ‫אנחנו כאן.‬ 0
a--xnu ----. a_____ k____ a-a-n- k-'-. ------------ anaxnu ka'n.
Вие сте тук. ‫-תם-/ ן-כ-ן.‬ ‫___ / ן כ____ ‫-ת- / ן כ-ן-‬ -------------- ‫אתם / ן כאן.‬ 0
ate-/a-en k-'-. a________ k____ a-e-/-t-n k-'-. --------------- atem/aten ka'n.
Те всички са тук. ‫-ם--ו-ם-כ--.‬ ‫__ כ___ כ____ ‫-ם כ-ל- כ-ן-‬ -------------- ‫הם כולם כאן.‬ 0
h-------- --'-. h__ k____ k____ h-m k-l-m k-'-. --------------- hem kulam ka'n.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + иврит (1-100) MP3 иврит (1-100)

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!