Разговорник

bg Градски транспорт   »   th การขนส่งมวลชน

36 [трийсет и шест]

Градски транспорт

Градски транспорт

36 [สามสิบหก]

sǎm-sìp-hòk

การขนส่งมวลชน

gan-kǒn-sòng-muan-chon

Изберете как искате да видите превода:   
български тайландски Играйте Повече
Къде е автобусната спирка? ป้--รถโ----ร--ู่ที-ไ-น ครับ-/ --? ป้________________ ค__ / ค__ ป-า-ร-โ-ย-า-อ-ู-ท-่-ห- ค-ั- / ค-? --------------------------------- ป้ายรถโดยสารอยู่ที่ไหน ครับ / คะ? 0
g---k-̌---òng---an-c--n g_____________________ g-n-k-̌---o-n---u-n-c-o- ------------------------ gan-kǒn-sòng-muan-chon
Кой автобус отива в центъра? ร-เม-์ค----นไ--ลางเม----ครับ - --? ร___________________ ค__ / ค__ ร-เ-ล-ค-น-ห-ไ-ก-า-เ-ื-ง ค-ั- / ค-? ---------------------------------- รถเมล์คันไหนไปกลางเมือง ครับ / คะ? 0
g-----̌--so-ng---a--chon g_____________________ g-n-k-̌---o-n---u-n-c-o- ------------------------ gan-kǒn-sòng-muan-chon
Кой автобус трябва да взема? ผ- / -ิ-ัน ต---ไปสา-ไ-น ครั- /-ค-? ผ_ / ดิ__ ต้__________ ค__ / ค__ ผ- / ด-ฉ-น ต-อ-ไ-ส-ย-ห- ค-ั- / ค-? ---------------------------------- ผม / ดิฉัน ต้องไปสายไหน ครับ / คะ? 0
b-a-i-----------a---a--y-̂o--êe-n-̌i---a---ká b_____________________________________ b-a-i-r-́---o---a-n-a---o-o-t-̂---a-i-k-a-p-k-́ ----------------------------------------------- bhâi-rót-doy-sǎn-à-yôo-têe-nǎi-kráp-ká
Трябва ли да се прекачвам? ผม-/-ด---น ---งต่-ร-ไหม --ั- --คะ? ผ_ / ดิ__ ต้_________ ค__ / ค__ ผ- / ด-ฉ-น ต-อ-ต-อ-ถ-ห- ค-ั- / ค-? ---------------------------------- ผม / ดิฉัน ต้องต่อรถไหม ครับ / คะ? 0
b-âi---́t--oy-s--n--̀--o-o--êe---̌i-k-á---á b_____________________________________ b-a-i-r-́---o---a-n-a---o-o-t-̂---a-i-k-a-p-k-́ ----------------------------------------------- bhâi-rót-doy-sǎn-à-yôo-têe-nǎi-kráp-ká
Къде трябва да се прекачвам? ผม / --ฉั- ----ต่อ-ถ-ี่ไ-น----บ-/ คะ? ผ_ / ดิ__ ต้__________ ค__ / ค__ ผ- / ด-ฉ-น ต-อ-ต-อ-ถ-ี-ไ-น ค-ั- / ค-? ------------------------------------- ผม / ดิฉัน ต้องต่อรถที่ไหน ครับ / คะ? 0
bh-----o----o--sa---à---------e--ǎ----áp-k-́ b_____________________________________ b-a-i-r-́---o---a-n-a---o-o-t-̂---a-i-k-a-p-k-́ ----------------------------------------------- bhâi-rót-doy-sǎn-à-yôo-têe-nǎi-kráp-ká
Колко струва един билет? ต----ถ-า--เท่-ไร-ค-ั- ----? ตั๋____________ ค__ / ค__ ต-๋-ร-ร-ค-เ-่-ไ- ค-ั- / ค-? --------------------------- ตั๋วรถราคาเท่าไร ครับ / คะ? 0
ro-t---y--an-na-i--hai--l-n--m---ng-kráp---́ r________________________________________ r-́---a---a---a-i-b-a---l-n---e-a-g-k-a-p-k-́ --------------------------------------------- rót-may-kan-nǎi-bhai-glang-meuang-kráp-ká
Колко спирки има до центъра? กี---ายก่อนจ-ถึ---างเ-ือ--คร-บ - ค-? กี่__________________ ค__ / ค__ ก-่-้-ย-่-น-ะ-ึ-ก-า-เ-ื-ง ค-ั- / ค-? ------------------------------------ กี่ป้ายก่อนจะถึงกลางเมือง ครับ / คะ? 0
r-́---ay--an-n-̌---ha--g-a-g-----ng-k-áp--á r________________________________________ r-́---a---a---a-i-b-a---l-n---e-a-g-k-a-p-k-́ --------------------------------------------- rót-may-kan-nǎi-bhai-glang-meuang-kráp-ká
Трябва да слезете тук. ค-ณต---ล-ร---่-ี่ ---บ---ค-ะ คุ__________ ค__ / ค่_ ค-ณ-้-ง-ง-ถ-ี-น-่ ค-ั- / ค-ะ ---------------------------- คุณต้องลงรถที่นี่ ครับ / ค่ะ 0
ro-t-m-y-k-n-n-̌i----i--l----m-ua----ráp-k-́ r________________________________________ r-́---a---a---a-i-b-a---l-n---e-a-g-k-a-p-k-́ --------------------------------------------- rót-may-kan-nǎi-bhai-glang-meuang-kráp-ká
Трябва да слезете отзад. คุ--้อ-ลงข้างห-ั-------/ ค่ะ คุ____________ ค__ / ค่_ ค-ณ-้-ง-ง-้-ง-ล-ง ค-ั- / ค-ะ ---------------------------- คุณต้องลงข้างหลัง ครับ / ค่ะ 0
p-----ì-c---n-d-a--ng-b-ai--a----a-i--r----k-́ p______________________________________ p-̌---i---h-̌---h-̂-n---h-i-s-̌---a-i-k-a-p-k-́ ----------------------------------------------- pǒm-dì-chǎn-dhâwng-bhai-sǎi-nǎi-kráp-ká
Следващият влак на метрото пристига след 5 минути. อ-----น-ทีร---ขบ---่--ป-ะ-- คร------ะ อี______________________ ค__ / ค_ อ-ก-้-น-ท-ร-ไ-ข-ว-ต-อ-ป-ะ-า ค-ั- / ค- ------------------------------------- อีกห้านาทีรถไฟขบวนต่อไปจะมา ครับ / คะ 0
p----d-̀-chǎ--d---wn--b-a----̌----̌i-------ká p______________________________________ p-̌---i---h-̌---h-̂-n---h-i-s-̌---a-i-k-a-p-k-́ ----------------------------------------------- pǒm-dì-chǎn-dhâwng-bhai-sǎi-nǎi-kráp-ká
Следващият трамвай пристига след 10 минути. อ-กสิบน-ท--ถรา---วนต------ม---ร---/ -ะ อี_______________________ ค__ / ค_ อ-ก-ิ-น-ท-ร-ร-ง-บ-น-่-ไ-จ-ม- ค-ั- / ค- -------------------------------------- อีกสิบนาทีรถรางขบวนต่อไปจะมา ครับ / คะ 0
po---------ǎ--dhâwng--h-i-sa-i-na-i---a----á p______________________________________ p-̌---i---h-̌---h-̂-n---h-i-s-̌---a-i-k-a-p-k-́ ----------------------------------------------- pǒm-dì-chǎn-dhâwng-bhai-sǎi-nǎi-kráp-ká
Следващият автобус пристига след 15 минути. อี--ิ-ห้า-า--รถเ---คัน-่อไ--ะ-----ั--/ คะ อี_______________________ ค__ / ค_ อ-ก-ิ-ห-า-า-ี-ถ-ม-์-ั-ต-อ-ป-ะ-า ค-ั- / ค- ----------------------------------------- อีกสิบห้านาทีรถเมล์คันต่อไปจะมา ครับ / คะ 0
po-m-d---ch-----hâw----ha-w-r-́t-ma-i--r--p-ká p______________________________________ p-̌---i---h-̌---h-̂-n---h-̀---o-t-m-̌---r-́---a- ------------------------------------------------ pǒm-dì-chǎn-dhâwng-dhàw-rót-mǎi-kráp-ká
Кога е последният влак на метрото? รถ-ฟใต-ด---ที--วสุ--้ายเ-ื่--- ค--บ --คะ? ร_____________________ ค__ / ค__ ร-ไ-ใ-้-ิ-เ-ี-ย-ส-ด-้-ย-ม-่-ไ- ค-ั- / ค-? ----------------------------------------- รถไฟใต้ดินเที่ยวสุดท้ายเมื่อไร ครับ / คะ? 0
po-m--------̌--d-a-w-g--ha-w-r-́--------ra-p--á p______________________________________ p-̌---i---h-̌---h-̂-n---h-̀---o-t-m-̌---r-́---a- ------------------------------------------------ pǒm-dì-chǎn-dhâwng-dhàw-rót-mǎi-kráp-ká
Кога е последният трамвай? ร-ร--เท----สุดท-าย--ื---ร-คร---- --? ร__________________ ค__ / ค__ ร-ร-ง-ท-่-ว-ุ-ท-า-เ-ื-อ-ร ค-ั- / ค-? ------------------------------------ รถรางเที่ยวสุดท้ายเมื่อไร ครับ / คะ? 0
p-̌--dì-ch-̌n----̂w----------ó--mǎi--r-́p--á p______________________________________ p-̌---i---h-̌---h-̂-n---h-̀---o-t-m-̌---r-́---a- ------------------------------------------------ pǒm-dì-chǎn-dhâwng-dhàw-rót-mǎi-kráp-ká
Кога е последният автобус? รถ---์--ี-ยวสุ--้-ย-มื่อไ- ครับ / คะ? ร__________________ ค__ / ค__ ร-เ-ล-เ-ี-ย-ส-ด-้-ย-ม-่-ไ- ค-ั- / ค-? ------------------------------------- รถเมล์เที่ยวสุดท้ายเมื่อไร ครับ / คะ? 0
p--m-d-----ǎ--dhâwn----àw--ó---ê---a------́---á p__________________________________________ p-̌---i---h-̌---h-̂-n---h-̀---o-t-t-̂---a-i-k-a-p-k-́ ----------------------------------------------------- pǒm-dì-chǎn-dhâwng-dhàw-rót-têe-nǎi-kráp-ká
Имате ли билет? ค-ณมี--๋-ร---- ค----/ -ะ? คุ_________ ค__ / ค__ ค-ณ-ี-ั-ว-ถ-ห- ค-ั- / ค-? ------------------------- คุณมีตั๋วรถไหม ครับ / คะ? 0
p-----i-----̌--dhâ--g--h-̀-------têe--a-i-kr-́---á p__________________________________________ p-̌---i---h-̌---h-̂-n---h-̀---o-t-t-̂---a-i-k-a-p-k-́ ----------------------------------------------------- pǒm-dì-chǎn-dhâwng-dhàw-rót-têe-nǎi-kráp-ká
Билет? – Не, нямам. ต-๋ว-ถหรือ- ไ-่มี-ผ--- ด-ฉ--ไม่มีต-๋ว-----ับ --คะ ตั๋_______ ไ__ ผ_ / ดิ_________ ค__ / ค_ ต-๋-ร-ห-ื-? ไ-่-ี ผ- / ด-ฉ-น-ม-ม-ต-๋-ร- ค-ั- / ค- ------------------------------------------------- ตั๋วรถหรือ? ไม่มี ผม / ดิฉันไม่มีตั๋วรถ ครับ / คะ 0
pǒ--------ǎn-dhâ----dh--w-----------n--i-k---p---́ p__________________________________________ p-̌---i---h-̌---h-̂-n---h-̀---o-t-t-̂---a-i-k-a-p-k-́ ----------------------------------------------------- pǒm-dì-chǎn-dhâwng-dhàw-rót-têe-nǎi-kráp-ká
Тогава трябва да платите глоба. ง----ุ------ส-ยค-า--ับ-ครับ /--ะ งั้______________ ค__ / ค_ ง-้-ค-ณ-้-ง-ส-ย-่-ป-ั- ค-ั- / ค- -------------------------------- งั้นคุณต้องเสียค่าปรับ ครับ / คะ 0
dh-̌a---́t-ra-k--t-̂o-r---kr--p---́ d_____________________________ d-u-a-r-́---a-k---a-o-r-i-k-a-p-k-́ ----------------------------------- dhǔa-rót-ra-ka-tâo-rai-kráp-ká

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + тайландски (1-100) MP3 тайландски (1-100)

Развитието на езика

Защо говорим един с друг е ясно. Искаме да обменим идеи и да се разбираме помежду си. Но от къде точно произхожда езикът, от друга страна, е по-малко ясно. Съществуват различни теории за това. Това, което е сигурно, е че езикът е много старо явление. Някои физически черти у човека са били необходима предпоставка за говорене. Те са ни били необходими, за да образуваме звуци. Още най-древните хора като неандерталците са били способни да използватсвоя глас. По този начин те се разграничавали от животните. Освен това, силният и твърд глас бил важен при отбрана. Човек е можел да всее заплаха или страх у враговете си с него. По онова време хората вече са изработвали инструменти и са били открили огъня. Но тези знания е трябвало да бъдат предадени в поколенията по някакъв начин. Речта също е била важна при груповия лов. Още преди 2 милиона години е имало елементарно разбиране между хората. Първите езикови елементи са били знаци и жестове. Но хората са искали да могат да комуникират и в тъмното. По-важното е, че също са имали нужда да разговарят помежду си, без да се гледат. Ето защо се развил гласът, който заменил жестовете. Езикът, така, както го разбираме днес, е най-малко на 50 000 години. Когато Хомо сапиенс напуснал Африка, неговите представители разпространили езика по целия свят. Езиците се разделили един от друг в различните региони. Така да се каже, появили се различни езикови семейства. Въпреки това, те съдържали само основите на езиковите системи. Първите езици са били много по-опростени, отколкото днешните. Те постепенно се доразвили чрез граматиката, фонетиката и семантиката. Може да се каже, че различните езици предлагат различни решения. Но проблемът пред тях винаги е бил един и същ: Как да изразим това, което мислим?
Знаете ли, че?
Бразилският португалски принадлежи към романските езици. Той е възникнал от европейския португалски. Вследствие на колониалната политика на Португалия езикът е бил пренесен в Южна Америка. Днес Бразилия е най-голямата португалскоговоряща нация в света. Около 190 милиона души говорят бразилски португалски като майчин език. Езикът има голямо влияние и върху други южноамерикански страни ... Съществува дори смесен език, който съдържа португалски и испански елементи. В миналото в езиково отношение Бразилия е била тясно ориентирана към европейския модел. След 1930 в страната се събужда ново съзнание за бразилската култура. Бразилците, горди със своя език, са искали да съхранят особеностите му. Но постоянно са полагали усилия за запазване и на двата езика. Междувременно съществува споразумение за приемане на единен правопис. Най-голямата разлика между двете разновидности се състои в произношението. Бразилският речников състав съдържа някои индианизми, които липсват в Европа. Открийте този вълнуващ език, той е сред най-важните в света!