Разговорник

bg Градски транспорт   »   sl Javni primestni (lokalni) promet

36 [трийсет и шест]

Градски транспорт

Градски транспорт

36 [šestintrideset]

Javni primestni (lokalni) promet

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Къде е автобусната спирка? K-e--e--v-o-u-na ---t-j-? K__ j_ a________ p_______ K-e j- a-t-b-s-a p-s-a-a- ------------------------- Kje je avtobusna postaja? 0
Кой автобус отива в центъра? K-t--i -v----- pe-je v---nt-r? K_____ a______ p____ v c______ K-t-r- a-t-b-s p-l-e v c-n-e-? ------------------------------ Kateri avtobus pelje v center? 0
Кой автобус трябва да взема? S ---e--m ---o----m--e-mo-am-pel-at-? S k______ a________ s_ m____ p_______ S k-t-r-m a-t-b-s-m s- m-r-m p-l-a-i- ------------------------------------- S katerim avtobusom se moram peljati? 0
Трябва ли да се прекачвам? Ali ---------st--i-i? A__ m____ p__________ A-i m-r-m p-e-t-p-t-? --------------------- Ali moram prestopiti? 0
Къде трябва да се прекачвам? K-e---ra- p--s-o-it-? K__ m____ p__________ K-e m-r-m p-e-t-p-t-? --------------------- Kje moram prestopiti? 0
Колко струва един билет? Ko--ko--t-n- v---vn---? K_____ s____ v_________ K-l-k- s-a-e v-z-v-i-a- ----------------------- Koliko stane vozovnica? 0
Колко спирки има до центъра? Koli-- -o-taj -- --to---o c--tr-? K_____ p_____ j_ o____ d_ c______ K-l-k- p-s-a- j- o-t-d d- c-n-r-? --------------------------------- Koliko postaj je odtod do centra? 0
Трябва да слезете тук. T-ka- ---a-e-izst-pit-. T____ m_____ i_________ T-k-j m-r-t- i-s-o-i-i- ----------------------- Tukaj morate izstopiti. 0
Трябва да слезете отзад. I-stopite----k- -am--zadaj. I________ l____ s___ z_____ I-s-o-i-e l-h-o s-m- z-d-j- --------------------------- Izstopite lahko samo zadaj. 0
Следващият влак на метрото пристига след 5 минути. N-s---n-i---a---podzems-e--e--z-i-e- -ri-p- če- ---i---. N________ v___ (_________ ž_________ p_____ č__ 5 m_____ N-s-e-n-i v-a- (-o-z-m-k- ž-l-z-i-e- p-i-p- č-z 5 m-n-t- -------------------------------------------------------- Naslednji vlak (podzemske železnice) prispe čez 5 minut. 0
Следващият трамвай пристига след 10 минути. Na----nji -ra-v-- p-is-e-č-- 1- mi--t. N________ t______ p_____ č__ 1_ m_____ N-s-e-n-i t-a-v-j p-i-p- č-z 1- m-n-t- -------------------------------------- Naslednji tramvaj prispe čez 10 minut. 0
Следващият автобус пристига след 15 минути. Naslednji av-o-u- pri-p----- 1---i-ut. N________ a______ p_____ č__ 1_ m_____ N-s-e-n-i a-t-b-s p-i-p- č-z 1- m-n-t- -------------------------------------- Naslednji avtobus prispe čez 15 minut. 0
Кога е последният влак на метрото? Kd-- p-l-- ---n-i-vl-k (po--em--e že-ez-i-e-? K___ p____ z_____ v___ (_________ ž__________ K-a- p-l-e z-d-j- v-a- (-o-z-m-k- ž-l-z-i-e-? --------------------------------------------- Kdaj pelje zadnji vlak (podzemske železnice)? 0
Кога е последният трамвай? K--- -e-je z---ji tramvaj? K___ p____ z_____ t_______ K-a- p-l-e z-d-j- t-a-v-j- -------------------------- Kdaj pelje zadnji tramvaj? 0
Кога е последният автобус? K-a---elje-z---ji-av-obu-? K___ p____ z_____ a_______ K-a- p-l-e z-d-j- a-t-b-s- -------------------------- Kdaj pelje zadnji avtobus? 0
Имате ли билет? Im-te v--------? I____ v_________ I-a-e v-z-v-i-o- ---------------- Imate vozovnico? 0
Билет? – Не, нямам. Vo--vnic-? - -e,----a---e. V_________ – N__ n____ j__ V-z-v-i-o- – N-, n-m-m j-. -------------------------- Vozovnico? – Ne, nimam je. 0
Тогава трябва да платите глоба. V --- ---meru-m-r--- p----t--k--e-. V t__ p______ m_____ p______ k_____ V t-m p-i-e-u m-r-t- p-a-a-i k-z-n- ----------------------------------- V tem primeru morate plačati kazen. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + словенски (1-100) MP3 словенски (1-100)

Развитието на езика

Защо говорим един с друг е ясно. Искаме да обменим идеи и да се разбираме помежду си. Но от къде точно произхожда езикът, от друга страна, е по-малко ясно. Съществуват различни теории за това. Това, което е сигурно, е че езикът е много старо явление. Някои физически черти у човека са били необходима предпоставка за говорене. Те са ни били необходими, за да образуваме звуци. Още най-древните хора като неандерталците са били способни да използватсвоя глас. По този начин те се разграничавали от животните. Освен това, силният и твърд глас бил важен при отбрана. Човек е можел да всее заплаха или страх у враговете си с него. По онова време хората вече са изработвали инструменти и са били открили огъня. Но тези знания е трябвало да бъдат предадени в поколенията по някакъв начин. Речта също е била важна при груповия лов. Още преди 2 милиона години е имало елементарно разбиране между хората. Първите езикови елементи са били знаци и жестове. Но хората са искали да могат да комуникират и в тъмното. По-важното е, че също са имали нужда да разговарят помежду си, без да се гледат. Ето защо се развил гласът, който заменил жестовете. Езикът, така, както го разбираме днес, е най-малко на 50 000 години. Когато Хомо сапиенс напуснал Африка, неговите представители разпространили езика по целия свят. Езиците се разделили един от друг в различните региони. Така да се каже, появили се различни езикови семейства. Въпреки това, те съдържали само основите на езиковите системи. Първите езици са били много по-опростени, отколкото днешните. Те постепенно се доразвили чрез граматиката, фонетиката и семантиката. Може да се каже, че различните езици предлагат различни решения. Но проблемът пред тях винаги е бил един и същ: Как да изразим това, което мислим?
Знаете ли, че?
Бразилският португалски принадлежи към романските езици. Той е възникнал от европейския португалски. Вследствие на колониалната политика на Португалия езикът е бил пренесен в Южна Америка. Днес Бразилия е най-голямата португалскоговоряща нация в света. Около 190 милиона души говорят бразилски португалски като майчин език. Езикът има голямо влияние и върху други южноамерикански страни ... Съществува дори смесен език, който съдържа португалски и испански елементи. В миналото в езиково отношение Бразилия е била тясно ориентирана към европейския модел. След 1930 в страната се събужда ново съзнание за бразилската култура. Бразилците, горди със своя език, са искали да съхранят особеностите му. Но постоянно са полагали усилия за запазване и на двата езика. Междувременно съществува споразумение за приемане на единен правопис. Най-голямата разлика между двете разновидности се състои в произношението. Бразилският речников състав съдържа някои индианизми, които липсват в Европа. Открийте този вълнуващ език, той е сред най-важните в света!