Разговорник

bg Съюзи 3   »   sl Vezniki 3

96 [деветдесет и шест]

Съюзи 3

Съюзи 3

96 [šestindevetdeset]

Vezniki 3

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Аз ставам, щом будилникът звънне. V-tan-m- b-- ----a-vo------i--a. V_______ b__ k_ z______ b_______ V-t-n-m- b-ž k- z-z-o-i b-d-l-a- -------------------------------- Vstanem, brž ko zazvoni budilka. 0
Аз се уморявам, щом трябва да уча. P-s-a--m ----j-n,---ž--o--e-mor-m-----t- uči-i. P_______ u_______ b__ k_ s_ m____ z_____ u_____ P-s-a-e- u-r-j-n- b-ž k- s- m-r-m z-č-t- u-i-i- ----------------------------------------------- Postanem utrujen, brž ko se moram začeti učiti. 0
Аз ще спра да работя, щом стана на 60. P--neh-l-b-m -el-ti,-b-- ko d-p-ln-- 60 --t. P_______ b__ d______ b__ k_ d_______ 6_ l___ P-e-e-a- b-m d-l-t-, b-ž k- d-p-l-i- 6- l-t- -------------------------------------------- Prenehal bom delati, brž ko dopolnim 60 let. 0
Кога ще се обадите по телефона? Kd-- -ok-i--te? K___ p_________ K-a- p-k-i-e-e- --------------- Kdaj pokličete? 0
Щом имам секунда време. T---j-ko-bom-i-e- --en-t-- -r-st--a-časa. T____ k_ b__ i___ t_______ p_______ č____ T-k-j k- b-m i-e- t-e-u-e- p-o-t-g- č-s-. ----------------------------------------- Takoj ko bom imel trenutek prostega časa. 0
Той ще се обади по телефона, щом има малко време. Pok-iče, tak---ko--o-ime- --ka---r--t--a---sa. P_______ t____ k_ b_ i___ n____ p_______ č____ P-k-i-e- t-k-j k- b- i-e- n-k-j p-o-t-g- č-s-. ---------------------------------------------- Pokliče, takoj ko bo imel nekaj prostega časa. 0
Колко време ще работите? K-k----lg--bo-t- delal-? K___ d____ b____ d______ K-k- d-l-o b-s-e d-l-l-? ------------------------ Kako dolgo boste delali? 0
Аз ще работя, докато мога. D-l--(a---om,------r-bom --g-l -mogla). D_______ b___ d_____ b__ m____ (_______ D-l-l-a- b-m- d-k-e- b-m m-g-l (-o-l-)- --------------------------------------- Delal(a) bom, dokler bom mogel (mogla). 0
Аз ще работя, докато съм здрав. Dela-----bom----k-e- --m z-r--(--. D_______ b___ d_____ b__ z________ D-l-l-a- b-m- d-k-e- b-m z-r-v-a-. ---------------------------------- Delal(a) bom, dokler bom zdrav(a). 0
Той лежи в леглото, вместо да работи. O- l----v pos--lji---am-s-o-------d----. O_ l___ v p________ n______ d_ b_ d_____ O- l-ž- v p-s-e-j-, n-m-s-o d- b- d-l-l- ---------------------------------------- On leži v postelji, namesto da bi delal. 0
Тя чете вестник, вместо да сготви. On b--------p--, n-m-st--d- -i-ku-a-. O_ b___ č_______ n______ d_ b_ k_____ O- b-r- č-s-p-s- n-m-s-o d- b- k-h-l- ------------------------------------- On bere časopis, namesto da bi kuhal. 0
Той седи в кръчмата, вместо да си отиде вкъщи. On --d- ---os--ln-,-------- d---i---l -omo-. O_ s___ v g________ n______ d_ b_ š__ d_____ O- s-d- v g-s-i-n-, n-m-s-o d- b- š-l d-m-v- -------------------------------------------- On sedi v gostilni, namesto da bi šel domov. 0
Доколкото зная, той живее тук. K-li------m--s---uj--tu. K______ v___ s______ t__ K-l-k-r v-m- s-a-u-e t-. ------------------------ Kolikor vem, stanuje tu. 0
Доколкото зная, жена му е болна. Ko-ik-r-v----je-n--g--- -e-- boln-. K______ v___ j_ n______ ž___ b_____ K-l-k-r v-m- j- n-e-o-a ž-n- b-l-a- ----------------------------------- Kolikor vem, je njegova žena bolna. 0
Доколкото зная, той е безработен. Ko-i-o------ -e on br-zp--e-n. K______ v___ j_ o_ b__________ K-l-k-r v-m- j- o- b-e-p-s-l-. ------------------------------ Kolikor vem, je on brezposeln. 0
Успах се, иначе щях да дойда навреме. Z---al-a- -em, --u--č- b--b-- -očen (--l--t-čna). Z________ s___ d______ b_ b__ t____ (____ t______ Z-s-a-(-) s-m- d-u-a-e b- b-l t-č-n (-i-a t-č-a-. ------------------------------------------------- Zaspal(a) sem, drugače bi bil točen (bila točna). 0
Изпуснах автобуса, иначе щях да дойда навреме. Z--ud-l(a- s-m-a-to--s, d-uga----i-b-l ---en-(-il- t-čn-). Z_________ s__ a_______ d______ b_ b__ t____ (____ t______ Z-m-d-l-a- s-m a-t-b-s- d-u-a-e b- b-l t-č-n (-i-a t-č-a-. ---------------------------------------------------------- Zamudil(a) sem avtobus, drugače bi bil točen (bila točna). 0
Не намерих пътя, иначе щях да дойда навреме. N-sem n-----(na--------i- d-u-----bi--i---o-en-(--la-toč-a-. N____ n____ (______ p____ d______ b_ b__ t____ (____ t______ N-s-m n-š-l (-a-l-) p-t-, d-u-a-e b- b-l t-č-n (-i-a t-č-a-. ------------------------------------------------------------ Nisem našel (našla) poti, drugače bi bil točen (bila točna). 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + словенски (1-100) MP3 словенски (1-100)

Езикът и математиката

Мисленето и речта вървят заедно. Те си влияят взаимно. Лингвистичните структури влияят върху структурите на нашето мислене. В някои езици, например, няма думи за числа. Говорещите не разбират концепцията на числата. Така че математиката и езикът също вървят заедно по някакъв начин. Граматическите и математическите структури често са сходни. Някои изследователи смятат, че те също се обработват по подобен начин. Те вярват, че центърът на речта е отговорен и за математиката. Той може да помогне на мозъка да извършва изчисления. Последните проучвания стигат до друг извод , обаче. Те показват, че мозъкът ни обработва математиката без реч. Учените изследвали трима мъже. Мозъците на тези участници в експеримента били увредени. В резултат на това, центърът на речта също бил увреден. Мъжете имали големи проблеми с говоренето. Те вече не можели да формулират прости изречения. Не можели да разбират и думи. След тестването на речта, мъжете трябвало да решат математически задачи. Някои от тези математически пъзели били много сложни. Дори и при това положение, изпитваните участници успели да ги решат! Резултатите от това изследване са много интересни. Те показват, че математиката не се кодира с думи. Възможно е езикът и математиката да имат една и съща основа. И двете се обработват от един и същи център. Но математиката не се налага най-напред да бъде преобразувана в реч. Може би езикът и математиката също се развиват заедно... И чак когато мозъка е приключил развитието си, те вече съществуват отделно!