Разговорник

bg Съюзи 3   »   nn Konjunksjonar 3

96 [деветдесет и шест]

Съюзи 3

Съюзи 3

96 [nittiseks]

Konjunksjonar 3

Изберете как искате да видите превода:   
български нинорск Играйте Повече
Аз ставам, щом будилникът звънне. E--s--- --- s- -na-- ve----r-lo--a-r-ngj--. E_ s___ o__ s_ s____ v____________ r_______ E- s-å- o-p s- s-a-t v-k-j-r-l-k-a r-n-j-r- ------------------------------------------- Eg står opp så snart vekkjarklokka ringjer. 0
Аз се уморявам, щом трябва да уча. Eg --i-----ytt s- snar- -g -å-----e--. E_ b___ t_____ s_ s____ e_ m_ s_______ E- b-i- t-ø-t- s- s-a-t e- m- s-u-e-e- -------------------------------------- Eg blir trøytt så snart eg må studere. 0
Аз ще спра да работя, щом стана на 60. Eg s-al -l--te-å--ob-- -tr--s--g--lir s----i. E_ s___ s_____ å j____ s_____ e_ b___ s______ E- s-a- s-u-t- å j-b-e s-r-k- e- b-i- s-k-t-. --------------------------------------------- Eg skal slutte å jobbe straks eg blir seksti. 0
Кога ще се обадите по телефона? Nå--r-n--e--d-? N__ r______ d__ N-r r-n-j-r d-? --------------- Når ringjer du? 0
Щом имам секунда време. S- s--r- -g-har--i-. S_ s____ e_ h__ t___ S- s-a-t e- h-r t-d- -------------------- Så snart eg har tid. 0
Той ще се обади по телефона, щом има малко време. Ha- -i-gj-- s- -nar- ----har----t ---. H__ r______ s_ s____ h__ h__ l___ t___ H-n r-n-j-r s- s-a-t h-n h-r l-t- t-d- -------------------------------------- Han ringjer så snart han har litt tid. 0
Колко време ще работите? Ko--l---e--kal--u ---eide? K__ l____ s___ d_ a_______ K-r l-n-e s-a- d- a-b-i-e- -------------------------- Kor lenge skal du arbeide? 0
Аз ще работя, докато мога. E- skal ar-ei-e-så-l-nge eg--a-. E_ s___ a______ s_ l____ e_ k___ E- s-a- a-b-i-e s- l-n-e e- k-n- -------------------------------- Eg skal arbeide så lenge eg kan. 0
Аз ще работя, докато съм здрав. Eg-s--- a--e--e så le-g- eg er-fr-s-. E_ s___ a______ s_ l____ e_ e_ f_____ E- s-a- a-b-i-e s- l-n-e e- e- f-i-k- ------------------------------------- Eg skal arbeide så lenge eg er frisk. 0
Той лежи в леглото, вместо да работи. H---ligg i--e--- i s-a-----------obbe. H__ l___ i s____ i s_____ f__ å j_____ H-n l-g- i s-n-a i s-a-e- f-r å j-b-e- -------------------------------------- Han ligg i senga i staden for å jobbe. 0
Тя чете вестник, вместо да сготви. Ho l---a-----i s--d-- fo- --l-g- ma-. H_ l__ a____ i s_____ f__ å l___ m___ H- l-s a-i-a i s-a-e- f-r å l-g- m-t- ------------------------------------- Ho les avisa i staden for å lage mat. 0
Той седи в кръчмата, вместо да си отиде вкъщи. Ha--s-t-på kr-- i--t-d----or - -å heim. H__ s__ p_ k___ i s_____ f__ å g_ h____ H-n s-t p- k-o- i s-a-e- f-r å g- h-i-. --------------------------------------- Han sit på kroa i staden for å gå heim. 0
Доколкото зная, той живее тук. Så -i-t -g ----,--ur --n he-. S_ v___ e_ v____ b__ h__ h___ S- v-d- e- v-i-, b-r h-n h-r- ----------------------------- Så vidt eg veit, bur han her. 0
Доколкото зная, жена му е болна. Så--i-t--- -e--, -r -ona -ans--juk. S_ v___ e_ v____ e_ k___ h___ s____ S- v-d- e- v-i-, e- k-n- h-n- s-u-. ----------------------------------- Så vidt eg veit, er kona hans sjuk. 0
Доколкото зная, той е безработен. S---id- ----eit- -r-han ---ei--l-us. S_ v___ e_ v____ e_ h__ a___________ S- v-d- e- v-i-, e- h-n a-b-i-s-a-s- ------------------------------------ Så vidt eg veit, er han arbeidslaus. 0
Успах се, иначе щях да дойда навреме. E- for--v --g- e---s---dde -g----e--i--n--. E_ f_____ m___ e____ h____ e_ k___ t_______ E- f-r-o- m-g- e-l-s h-d-e e- k-m- t-d-n-k- ------------------------------------------- Eg forsov meg, elles hadde eg kome tidsnok. 0
Изпуснах автобуса, иначе щях да дойда навреме. Eg-mi-t--busse-, --le- -a-de eg-k-m--ti-s--k. E_ m____ b______ e____ h____ e_ k___ t_______ E- m-s-a b-s-e-, e-l-s h-d-e e- k-m- t-d-n-k- --------------------------------------------- Eg mista bussen, elles hadde eg kome tidsnok. 0
Не намерих пътя, иначе щях да дойда навреме. Eg ---n-i-k-- v-gen- -ll----a--- -g---r--t-d-nok. E_ f___ i____ v_____ e____ h____ e_ v___ t_______ E- f-n- i-k-e v-g-n- e-l-s h-d-e e- v-r- t-d-n-k- ------------------------------------------------- Eg fann ikkje vegen, elles hadde eg vore tidsnok. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + нинорск (1-100) MP3 нинорск (1-100)
Няма намерено видео!

Езикът и математиката

Мисленето и речта вървят заедно. Те си влияят взаимно. Лингвистичните структури влияят върху структурите на нашето мислене. В някои езици, например, няма думи за числа. Говорещите не разбират концепцията на числата. Така че математиката и езикът също вървят заедно по някакъв начин. Граматическите и математическите структури често са сходни. Някои изследователи смятат, че те също се обработват по подобен начин. Те вярват, че центърът на речта е отговорен и за математиката. Той може да помогне на мозъка да извършва изчисления. Последните проучвания стигат до друг извод , обаче. Те показват, че мозъкът ни обработва математиката без реч. Учените изследвали трима мъже. Мозъците на тези участници в експеримента били увредени. В резултат на това, центърът на речта също бил увреден. Мъжете имали големи проблеми с говоренето. Те вече не можели да формулират прости изречения. Не можели да разбират и думи. След тестването на речта, мъжете трябвало да решат математически задачи. Някои от тези математически пъзели били много сложни. Дори и при това положение, изпитваните участници успели да ги решат! Резултатите от това изследване са много интересни. Те показват, че математиката не се кодира с думи. Възможно е езикът и математиката да имат една и съща основа. И двете се обработват от един и същи център. Но математиката не се налага най-напред да бъде преобразувана в реч. Може би езикът и математиката също се развиват заедно... И чак когато мозъка е приключил развитието си, те вече съществуват отделно!