Разговорник

bg Съюзи 3   »   hr Veznici 3

96 [деветдесет и шест]

Съюзи 3

Съюзи 3

96 [devedeset i šest]

Veznici 3

Изберете как искате да видите превода:   
български хърватски Играйте Повече
Аз ставам, щом будилникът звънне. J--u-t--e---i- ----lica -a---ni. J_ u______ č__ b_______ z_______ J- u-t-j-m č-m b-d-l-c- z-z-o-i- -------------------------------- Ja ustajem čim budilica zazvoni. 0
Аз се уморявам, щом трябва да уча. P-s--n----m-ran-č-m-mo--m-u--ti. P_______ u_____ č__ m____ u_____ P-s-a-e- u-o-a- č-m m-r-m u-i-i- -------------------------------- Postanem umoran čim moram učiti. 0
Аз ще спра да работя, щом стана на 60. P--sta-e- -ad--i č-- -a-un-m 6-. P________ r_____ č__ n______ 6__ P-e-t-j-m r-d-t- č-m n-p-n-m 6-. -------------------------------- Prestajem raditi čim napunim 60. 0
Кога ще се обадите по телефона? Ka-- -et- n--vati? K___ ć___ n_______ K-d- ć-t- n-z-a-i- ------------------ Kada ćete nazvati? 0
Щом имам секунда време. Č---b-d-m--m-----i--l- ----utak -----------r--ena. Č__ b____ i___ / i____ t_______ s________ v_______ Č-m b-d-m i-a- / i-a-a t-e-u-a- s-o-o-n-g v-e-e-a- -------------------------------------------------- Čim budem imao / imala trenutak slobodnog vremena. 0
Той ще се обади по телефона, щом има малко време. Na-vat-će---m----- -m---n-što--------. N_____ ć_ č__ b___ i___ n____ v_______ N-z-a- ć- č-m b-d- i-a- n-š-o v-e-e-a- -------------------------------------- Nazvat će čim bude imao nešto vremena. 0
Колко време ще работите? Koliko---g--će-- r-d--i? K_____ d___ ć___ r______ K-l-k- d-g- ć-t- r-d-t-? ------------------------ Koliko dugo ćete raditi? 0
Аз ще работя, докато мога. Radit ----o----d-- --gao-/ m-gl-. R____ ć_ d__ b____ m____ / m_____ R-d-t ć- d-k b-d-m m-g-o / m-g-a- --------------------------------- Radit ću dok budem mogao / mogla. 0
Аз ще работя, докато съм здрав. R------- ------d-m-z--av - -dra-a. R____ ć_ d__ b____ z____ / z______ R-d-t ć- d-k b-d-m z-r-v / z-r-v-. ---------------------------------- Radit ću dok budem zdrav / zdrava. 0
Той лежи в леглото, вместо да работи. O--l-ži - -rev--u----e--o--- radi. O_ l___ u k______ u______ d_ r____ O- l-ž- u k-e-e-u u-j-s-o d- r-d-. ---------------------------------- On leži u krevetu umjesto da radi. 0
Тя чете вестник, вместо да сготви. O-- čita ----n- -m----o--- kuh-. O__ č___ n_____ u______ d_ k____ O-a č-t- n-v-n- u-j-s-o d- k-h-. -------------------------------- Ona čita novine umjesto da kuha. 0
Той седи в кръчмата, вместо да си отиде вкъщи. O- s--d--u-kr--i u-je-to da-ide-kući. O_ s____ u k____ u______ d_ i__ k____ O- s-e-i u k-č-i u-j-s-o d- i-e k-ć-. ------------------------------------- On sjedi u krčmi umjesto da ide kući. 0
Доколкото зная, той живее тук. K--i-- -a -n--- -n ---n-j--ovdje. K_____ j_ z____ o_ s______ o_____ K-l-k- j- z-a-, o- s-a-u-e o-d-e- --------------------------------- Koliko ja znam, on stanuje ovdje. 0
Доколкото зная, жена му е болна. K-l-ko--a--n-m,--jego-a---na ---bo-e-n-. K_____ j_ z____ n______ ž___ j_ b_______ K-l-k- j- z-a-, n-e-o-a ž-n- j- b-l-s-a- ---------------------------------------- Koliko ja znam, njegova žena je bolesna. 0
Доколкото зная, той е безработен. Ko-ik- ja-znam--o- j--n-zaposle-. K_____ j_ z____ o_ j_ n__________ K-l-k- j- z-a-, o- j- n-z-p-s-e-. --------------------------------- Koliko ja znam, on je nezaposlen. 0
Успах се, иначе щях да дойда навреме. P---pa--o --m,--nač--------o t-čan. P________ s___ i____ b__ b__ t_____ P-e-p-v-o s-m- i-a-e b-h b-o t-č-n- ----------------------------------- Prespavao sam, inače bih bio točan. 0
Изпуснах автобуса, иначе щях да дойда навреме. Pr-p--ti- -am a-tob-s,----č---ih b---t-č-n. P________ s__ a_______ i____ b__ b__ t_____ P-o-u-t-o s-m a-t-b-s- i-a-e b-h b-o t-č-n- ------------------------------------------- Propustio sam autobus, inače bih bio točan. 0
Не намерих пътя, иначе щях да дойда навреме. Nisam naša- -ut- ina-- -ih--io t-čan. N____ n____ p___ i____ b__ b__ t_____ N-s-m n-š-o p-t- i-a-e b-h b-o t-č-n- ------------------------------------- Nisam našao put, inače bih bio točan. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + хърватски (1-100) MP3 хърватски (1-100)

Езикът и математиката

Мисленето и речта вървят заедно. Те си влияят взаимно. Лингвистичните структури влияят върху структурите на нашето мислене. В някои езици, например, няма думи за числа. Говорещите не разбират концепцията на числата. Така че математиката и езикът също вървят заедно по някакъв начин. Граматическите и математическите структури често са сходни. Някои изследователи смятат, че те също се обработват по подобен начин. Те вярват, че центърът на речта е отговорен и за математиката. Той може да помогне на мозъка да извършва изчисления. Последните проучвания стигат до друг извод , обаче. Те показват, че мозъкът ни обработва математиката без реч. Учените изследвали трима мъже. Мозъците на тези участници в експеримента били увредени. В резултат на това, центърът на речта също бил увреден. Мъжете имали големи проблеми с говоренето. Те вече не можели да формулират прости изречения. Не можели да разбират и думи. След тестването на речта, мъжете трябвало да решат математически задачи. Някои от тези математически пъзели били много сложни. Дори и при това положение, изпитваните участници успели да ги решат! Резултатите от това изследване са много интересни. Те показват, че математиката не се кодира с думи. Възможно е езикът и математиката да имат една и съща основа. И двете се обработват от един и същи център. Но математиката не се налага най-напред да бъде преобразувана в реч. Може би езикът и математиката също се развиват заедно... И чак когато мозъка е приключил развитието си, те вече съществуват отделно!