Разговорник

bg Минало време 3   »   sl Preteklost 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [triinosemdeset]

Preteklost 3

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона t--e-on---t--(pogov---a-i-s- p---e---onu) t___________ (___________ s_ p_ t________ t-l-f-n-r-t- (-o-o-a-j-t- s- p- t-l-f-n-) ----------------------------------------- telefonirati (pogovarjati se po telefonu) 0
Аз звънях по телефона. Te------r-l(a- se-. T_____________ s___ T-l-f-n-r-l-a- s-m- ------------------- Telefoniral(a) sem. 0
Говорих по телефона през цялото време. V-s č-s-s---t---f-n-------. V__ č__ s__ t______________ V-s č-s s-m t-l-f-n-r-l-a-. --------------------------- Ves čas sem telefoniral(a). 0
Питам vpr---ti v_______ v-r-š-t- -------- vprašati 0
Аз питах. V-r-š---a- -em. V_________ s___ V-r-š-l-a- s-m- --------------- Vprašal(a) sem. 0
Аз постоянно питах. Vedno-s-m-sp-a------a). V____ s__ s____________ V-d-o s-m s-r-š-v-l-a-. ----------------------- Vedno sem spraševal(a). 0
Разказвам p-ve--ti p_______ p-v-d-t- -------- povedati 0
Аз разказвах. P---da-(a)----. P_________ s___ P-v-d-l-a- s-m- --------------- Povedal(a) sem. 0
Аз разказах цялата история. Po--d-l--- sem c----z-od-o. P_________ s__ c___ z______ P-v-d-l-a- s-m c-l- z-o-b-. --------------------------- Povedal(a) sem celo zgodbo. 0
Уча uč--i-se u____ s_ u-i-i s- -------- učiti se 0
Аз учих. Uči-(a- --- se. U______ s__ s__ U-i-(-) s-m s-. --------------- Učil(a) sem se. 0
Аз учих цяла вечер. U-il-a- s-- -e v-- več--. U______ s__ s_ v__ v_____ U-i-(-) s-m s- v-s v-č-r- ------------------------- Učil(a) sem se ves večer. 0
Работя del--i d_____ d-l-t- ------ delati 0
Аз работих. Del--(-)-sem. D_______ s___ D-l-l-a- s-m- ------------- Delal(a) sem. 0
Аз работих цял ден. De--l--) -e- -e--d-n. D_______ s__ v__ d___ D-l-l-a- s-m v-s d-n- --------------------- Delal(a) sem ves dan. 0
Ям j--ti j____ j-s-i ----- jesti 0
Аз ядох. Jedel ---d-----em. J____ (______ s___ J-d-l (-e-l-) s-m- ------------------ Jedel (jedla) sem. 0
Аз изядох всичката храна. P-j--el--p-jed-a) s-m---o --a-o. P______ (________ s__ v__ h_____ P-j-d-l (-o-e-l-) s-m v-o h-a-o- -------------------------------- Pojedel (pojedla) sem vso hrano. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + словенски (1-100) MP3 словенски (1-100)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!