Разговорник

bg Осведомяване за пътя   »   sl Vprašati za pot

40 [четирийсет]

Осведомяване за пътя

Осведомяване за пътя

40 [štirideset]

Vprašati za pot

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Извинете! O-ro--ite! O_________ O-r-s-i-e- ---------- Oprostite! 0
Можете ли да ми помогнете? A-i--- lah-- p---gat-? A__ m_ l____ p________ A-i m- l-h-o p-m-g-t-? ---------------------- Ali mi lahko pomagate? 0
Къде има тук добър ресторант? K---j- t-k-j--ak-na--o--- -es--v---i--? K__ j_ t____ k_____ d____ r____________ K-e j- t-k-j k-k-n- d-b-a r-s-a-r-c-j-? --------------------------------------- Kje je tukaj kakšna dobra restavracija? 0
Завийте наляво зад ъгъла. T-- -- v--al--p-----e na ----. T__ n_ v_____ p______ n_ l____ T-m n- v-g-l- p-j-i-e n- l-v-. ------------------------------ Tam na vogalu pojdite na levo. 0
Вървете след това направо. P--e----jd-te ma-- n--a---st. P____ p______ m___ n_________ P-t-m p-j-i-e m-l- n-r-v-o-t- ----------------------------- Potem pojdite malo naravnost. 0
После продължете сто метра надясно. P-te---o-d--- -t--me---v ----esno. P____ p______ s__ m_____ n_ d_____ P-t-m p-j-i-e s-o m-t-o- n- d-s-o- ---------------------------------- Potem pojdite sto metrov na desno. 0
Можете да вземете и автобус. L-hko------- tu-i-z-avto--s--. L____ g_____ t___ z a_________ L-h-o g-e-t- t-d- z a-t-b-s-m- ------------------------------ Lahko greste tudi z avtobusom. 0
Можете да вземете и трамвай. La-ko--re-t---ud- s --a---je-. L____ g_____ t___ s t_________ L-h-o g-e-t- t-d- s t-a-v-j-m- ------------------------------ Lahko greste tudi s tramvajem. 0
Можете и да карате след мен. La--o -e t-d- -n-st-----p--j-t---a-m-no. L____ s_ t___ e________ p______ z_ m____ L-h-o s- t-d- e-o-t-v-o p-l-e-e z- m-n-. ---------------------------------------- Lahko se tudi enostavno peljete za mano. 0
Как да стигна до футболния стадион? Ka-----i-----o-nog-met-eg- ---di-n-? K___ p_____ d_ n__________ s________ K-k- p-i-e- d- n-g-m-t-e-a s-a-i-n-? ------------------------------------ Kako pridem do nogometnega stadiona? 0
Пресечете моста! Prečkajt- -ost! P________ m____ P-e-k-j-e m-s-! --------------- Prečkajte most! 0
Карайте през тунела! P-l-it--s-o-i-t--e-! P______ s____ t_____ P-l-i-e s-o-i t-n-l- -------------------- Peljite skozi tunel! 0
Карайте до третия светофар. P----te--- d----etj-----e--fo-j-. P______ s_ d_ t_______ s_________ P-l-i-e s- d- t-e-j-g- s-m-f-r-a- --------------------------------- Peljite se do tretjega semaforja. 0
След това завийте по първата улица надясно. Pote---avij-- ---r-o ----- -a -e--i. P____ z______ v p___ u____ n_ d_____ P-t-m z-v-j-e v p-v- u-i-o n- d-s-i- ------------------------------------ Potem zavijte v prvo ulico na desni. 0
После карайте направо през следващото кръстовище. Z-te- p--j-t---a-a------č-z----le-nje --iž-šč-. Z____ p______ n________ č__ n________ k________ Z-t-m p-l-i-e n-r-v-o-t č-z n-s-e-n-e k-i-i-č-. ----------------------------------------------- Zatem peljite naravnost čez naslednje križišče. 0
Извинете, как да стигна до летището? Opro--ite,---ko-p--d----- le-------? O_________ k___ p_____ n_ l_________ O-r-s-i-e- k-k- p-i-e- n- l-t-l-š-e- ------------------------------------ Oprostite, kako pridem na letališče? 0
Най-добре вземете метрото. Najb-l---je,--- -----e - --d-em--- že-e---c- (--metr-je-). N_______ j__ d_ g_____ s p________ ž________ (_ m_________ N-j-o-j- j-, d- g-e-t- s p-d-e-s-o ž-l-z-i-o (- m-t-o-e-)- ---------------------------------------------------------- Najbolje je, da greste s podzemsko železnico (z metrojem). 0
Пътувайте просто до последната спирка. P--jit--s---nostav------k-nčn----s--j-. P______ s_ e________ d_ k_____ p_______ P-l-i-e s- e-o-t-v-o d- k-n-n- p-s-a-e- --------------------------------------- Peljite se enostavno do končne postaje. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + словенски (1-100) MP3 словенски (1-100)

Езикът на животните

Когато искаме да изразим себе си, ние използваме своята реч. Но и животните също имат свой собствен език. И те го използват точно като нас, хората. Така да се каже, те разговарят помежду си, за да обменят информация. По принцип всеки животински вид има определен език. Дори термитите комуникират един с друг. Когато са в опасност, те удрят телата си по земята. Това е техният начин за предупреждение на останалите. Други животински видове свиркат, когато наближат врагове. Пчелите говорят помежду си чрез танци. По този начин те показват на другите пчели къде има нещо за ядене. Китовете издават звуци, които могат да бъдат чути на 5000 километра. Те общуват помежду си чрез специални песни. Слоновете също си подават различни акустични сигнали. Но хората не могат да ги чуят. Повечето животински езици са много сложни. Те се състоят от комбинации от различни сигнали. Използват се акустични, химически и оптични сигнали. Освен това, животните използват и различни жестове. До този момент, хората са научили само езика на домашните любимци. Те знаят кога кучетата са щастливи. И могат да разпознаят, кога котките искат да бъдат оставени на мира. Въпреки това, кучетата и котките говорят твърде различни езици. Много от техните сигнали са напълно противоположни. Дълго време се считаше, че тези две животни просто не се обичат помежду си. Но те просто погрешно се разбират помежду си. Това поражда проблемите между кучетата и котките. Така че дори и животните се бият заради недоразумения ...
Знаете ли, че?
Сръбският е майчин език на около 12 милиона души. По-голямата част от тях живеят в Сърбия и в други страни от Югоизточна Европа. Сръбският принадлежи към южнославянските езици. Той е тясно свързан с хърватския и босненския. Граматиката и речниковият състав са много сходни. Затова общуването между сърби, хървати и босненци е безпроблемно. Сръбската азбука има 30 букви. Всяка буква има еднозначно произношение. При ударението се откриват сравнения с класическите тонални езици. В китайския например с височината на тона на сричките се променя и значението им. Това е подобно и в сръбския. Но тук само височината при изговора на ударената сричка е определяща. Друга характеристика на сръбския е системата на склонения и спрежения. Това означава, че винаги съществува флексия на съществителните, глаголите, прилагателните и местоименията. Който се интересува от граматични структури, трябва да учи сръбски!