Разговорник

bg Осведомяване за пътя   »   kk Жол сұрау

40 [четирийсет]

Осведомяване за пътя

Осведомяване за пътя

40 [қырық]

40 [qırıq]

Жол сұрау

Jol suraw

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
Извинете! К---ріңі-! К_________ К-ш-р-ң-з- ---------- Кешіріңіз! 0
J-l s---w J__ s____ J-l s-r-w --------- Jol suraw
Можете ли да ми помогнете? Көм--те-е---а--- --? К________ а_____ б__ К-м-к-е-е а-а-ы- б-? -------------------- Көмектесе аласыз ба? 0
J-- ---aw J__ s____ J-l s-r-w --------- Jol suraw
Къде има тук добър ресторант? М-нд----й ----е -а-сы --й-а--ана----? М____ қ__ ж____ ж____ м_________ б___ М-н-а қ-й ж-р-е ж-қ-ы м-й-а-х-н- б-р- ------------------------------------- Мұнда қай жерде жақсы мейрамхана бар? 0
Keş-r-ñiz! K_________ K-ş-r-ñ-z- ---------- Keşiriñiz!
Завийте наляво зад ъгъла. Бұ--ш-ан--олғ- -а--й ж----із. Б_______ с____ қ____ ж_______ Б-р-ш-а- с-л-а қ-р-й ж-р-ң-з- ----------------------------- Бұрыштан солға қарай жүріңіз. 0
K----iñ--! K_________ K-ş-r-ñ-z- ---------- Keşiriñiz!
Вървете след това направо. С--ан --й-- б--аз т-р- ж--і-із. С____ к____ б____ т___ ж_______ С-д-н к-й-н б-р-з т-р- ж-р-ң-з- ------------------------------- Содан кейін біраз тура жүріңіз. 0
Keşi-i--z! K_________ K-ş-r-ñ-z- ---------- Keşiriñiz!
После продължете сто метра надясно. С-сы- -үз-мет---ңғ- жү-ің-з. С____ ж__ м___ о___ ж_______ С-с-н ж-з м-т- о-ғ- ж-р-ң-з- ---------------------------- Сосын жүз метр оңға жүріңіз. 0
Köm---e-e -l---z --? K________ a_____ b__ K-m-k-e-e a-a-ı- b-? -------------------- Kömektese alasız ba?
Можете да вземете и автобус. А---б-сқа-о-ы-са--------ол-ды. А________ о________ д_ б______ А-т-б-с-а о-ы-с-ң-з д- б-л-д-. ------------------------------ Автобусқа отырсаңыз да болады. 0
K--ek--se a--s-- --? K________ a_____ b__ K-m-k-e-e a-a-ı- b-? -------------------- Kömektese alasız ba?
Можете да вземете и трамвай. Тр--вайғ- -т----ңы---а бо--ды. Т________ о________ д_ б______ Т-а-в-й-а о-ы-с-ң-з д- б-л-д-. ------------------------------ Трамвайға отырсаңыз да болады. 0
K--e-tese -la--- ba? K________ a_____ b__ K-m-k-e-e a-a-ı- b-? -------------------- Kömektese alasız ba?
Можете и да карате след мен. Мен---с-ңы-н-н-ж-рі--от-----ы- -а----ады. М____ с_______ ж____ о________ д_ б______ М-н-ң с-ң-м-а- ж-р-п о-ы-с-ң-з д- б-л-д-. ----------------------------------------- Менің соңымнан жүріп отырсаңыз да болады. 0
Mun-a q-y --rde-ja--ı ----amxan- ba-? M____ q__ j____ j____ m_________ b___ M-n-a q-y j-r-e j-q-ı m-y-a-x-n- b-r- ------------------------------------- Munda qay jerde jaqsı meyramxana bar?
Как да стигна до футболния стадион? Фу---л с----о-ына---------р--м б-лады? Ф_____ с_________ қ____ б_____ б______ Ф-т-о- с-а-и-н-н- қ-л-й б-р-а- б-л-д-? -------------------------------------- Футбол стадионына қалай барсам болады? 0
M---a ----je-d----qsı meyram--na----? M____ q__ j____ j____ m_________ b___ M-n-a q-y j-r-e j-q-ı m-y-a-x-n- b-r- ------------------------------------- Munda qay jerde jaqsı meyramxana bar?
Пресечете моста! К-п-рд-- өті-із! К_______ ө______ К-п-р-е- ө-і-і-! ---------------- Көпірден өтіңіз! 0
M-nd- q-y je--e ----ı-m----mx-n----r? M____ q__ j____ j____ m_________ b___ M-n-a q-y j-r-e j-q-ı m-y-a-x-n- b-r- ------------------------------------- Munda qay jerde jaqsı meyramxana bar?
Карайте през тунела! Тунне----рқ-л--жүрі---! Т______ а_____ ж_______ Т-н-е-ь а-қ-л- ж-р-ң-з- ----------------------- Туннель арқылы жүріңіз! 0
Bu-ıştan--o-ğa q--a---üri---. B_______ s____ q____ j_______ B-r-ş-a- s-l-a q-r-y j-r-ñ-z- ----------------------------- Burıştan solğa qaray jüriñiz.
Карайте до третия светофар. Ү---ші-б-ғд--шам-а--е-----ү-іңіз. Ү_____ б__________ д____ ж_______ Ү-і-ш- б-ғ-а-ш-м-а д-й-н ж-р-ң-з- --------------------------------- Үшінші бағдаршамға дейін жүріңіз. 0
B--ı-t-- solğa q--ay ------z. B_______ s____ q____ j_______ B-r-ş-a- s-l-a q-r-y j-r-ñ-z- ----------------------------- Burıştan solğa qaray jüriñiz.
След това завийте по първата улица надясно. С-сын бі-і-ш--к--ед- о--а--ұр-л-ңыз. С____ б______ к_____ о___ б_________ С-с-н б-р-н-і к-ш-д- о-ғ- б-р-л-ң-з- ------------------------------------ Сосын бірінші көшеде оңға бұрылыңыз. 0
B-rıştan-sol-a----a- jür----. B_______ s____ q____ j_______ B-r-ş-a- s-l-a q-r-y j-r-ñ-z- ----------------------------- Burıştan solğa qaray jüriñiz.
После карайте направо през следващото кръстовище. С-с-- --р-нші-қ----с-а- ту-- ө-ің--. С____ б______ қ________ т___ ө______ С-с-н б-р-н-і қ-ы-ы-т-н т-р- ө-і-і-. ------------------------------------ Сосын бірінші қиылыстан тура өтіңіз. 0
Sod-- ----n--iraz ---- --riñ-z. S____ k____ b____ t___ j_______ S-d-n k-y-n b-r-z t-r- j-r-ñ-z- ------------------------------- Sodan keyin biraz twra jüriñiz.
Извинете, как да стигна до летището? К-ші-іңіз- ---жа----қ--ай-барс-- --л-ды? К_________ ә_______ қ____ б_____ б______ К-ш-р-ң-з- ә-е-а-ғ- қ-л-й б-р-а- б-л-д-? ---------------------------------------- Кешіріңіз, әуежайға қалай барсам болады? 0
Sod-n--e--- b---z----- ---iñi-. S____ k____ b____ t___ j_______ S-d-n k-y-n b-r-z t-r- j-r-ñ-z- ------------------------------- Sodan keyin biraz twra jüriñiz.
Най-добре вземете метрото. Е- дұ-ы--, -е-ро---от---ң--. Е_ д______ м______ о________ Е- д-р-с-, м-т-о-а о-ы-ы-ы-. ---------------------------- Ең дұрысы, метроға отырыңыз. 0
S-d----e-------az-t--- jü--ñi-. S____ k____ b____ t___ j_______ S-d-n k-y-n b-r-z t-r- j-r-ñ-z- ------------------------------- Sodan keyin biraz twra jüriñiz.
Пътувайте просто до последната спирка. Соңғы-а----м-ғ- -ей-н ба----ы- ----ы. С____ а________ д____ б_______ б_____ С-ң-ы а-л-а-а-а д-й-н б-р-а-ы- б-л-ы- ------------------------------------- Соңғы аялдамаға дейін барсаңыз болды. 0
Sos-n--üz---tr-o-ğ--j--iñiz. S____ j__ m___ o___ j_______ S-s-n j-z m-t- o-ğ- j-r-ñ-z- ---------------------------- Sosın jüz metr oñğa jüriñiz.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + казахски (1-100) MP3 казахски (1-100)
Няма намерено видео!

Езикът на животните

Когато искаме да изразим себе си, ние използваме своята реч. Но и животните също имат свой собствен език. И те го използват точно като нас, хората. Така да се каже, те разговарят помежду си, за да обменят информация. По принцип всеки животински вид има определен език. Дори термитите комуникират един с друг. Когато са в опасност, те удрят телата си по земята. Това е техният начин за предупреждение на останалите. Други животински видове свиркат, когато наближат врагове. Пчелите говорят помежду си чрез танци. По този начин те показват на другите пчели къде има нещо за ядене. Китовете издават звуци, които могат да бъдат чути на 5000 километра. Те общуват помежду си чрез специални песни. Слоновете също си подават различни акустични сигнали. Но хората не могат да ги чуят. Повечето животински езици са много сложни. Те се състоят от комбинации от различни сигнали. Използват се акустични, химически и оптични сигнали. Освен това, животните използват и различни жестове. До този момент, хората са научили само езика на домашните любимци. Те знаят кога кучетата са щастливи. И могат да разпознаят, кога котките искат да бъдат оставени на мира. Въпреки това, кучетата и котките говорят твърде различни езици. Много от техните сигнали са напълно противоположни. Дълго време се считаше, че тези две животни просто не се обичат помежду си. Но те просто погрешно се разбират помежду си. Това поражда проблемите между кучетата и котките. Така че дори и животните се бият заради недоразумения ...
Знаете ли, че?
Сръбският е майчин език на около 12 милиона души. По-голямата част от тях живеят в Сърбия и в други страни от Югоизточна Европа. Сръбският принадлежи към южнославянските езици. Той е тясно свързан с хърватския и босненския. Граматиката и речниковият състав са много сходни. Затова общуването между сърби, хървати и босненци е безпроблемно. Сръбската азбука има 30 букви. Всяка буква има еднозначно произношение. При ударението се откриват сравнения с класическите тонални езици. В китайския например с височината на тона на сричките се променя и значението им. Това е подобно и в сръбския. Но тук само височината при изговора на ударената сричка е определяща. Друга характеристика на сръбския е системата на склонения и спрежения. Това означава, че винаги съществува флексия на съществителните, глаголите, прилагателните и местоименията. Който се интересува от граматични структури, трябва да учи сръбски!