Разговорник

bg Осведомяване за пътя   »   ru Спрашивать дорогу

40 [четирийсет]

Осведомяване за пътя

Осведомяване за пътя

40 [сорок]

40 [sorok]

Спрашивать дорогу

Sprashivatʹ dorogu

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Извинете! И-в-ните, -о----йс--! И________ п__________ И-в-н-т-, п-ж-л-й-т-! --------------------- Извините, пожалуйста! 0
Sp--shi-at- dor--u S__________ d_____ S-r-s-i-a-ʹ d-r-g- ------------------ Sprashivatʹ dorogu
Можете ли да ми помогнете? В- -о---- ------моч-? В_ м_____ м__ п______ В- м-ж-т- м-е п-м-ч-? --------------------- Вы можете мне помочь? 0
S--as-i---ʹ-d---gu S__________ d_____ S-r-s-i-a-ʹ d-r-g- ------------------ Sprashivatʹ dorogu
Къде има тук добър ресторант? Г-е ---сь-хо--ши- ---тора-? Г__ з____ х______ р________ Г-е з-е-ь х-р-ш-й р-с-о-а-? --------------------------- Где здесь хороший ресторан? 0
I-v-ni--,--ozha---s--! I________ p___________ I-v-n-t-, p-z-a-u-s-a- ---------------------- Izvinite, pozhaluysta!
Завийте наляво зад ъгъла. Идите-нале-о------г--. И____ н______ з_ у____ И-и-е н-л-в-, з- у-о-. ---------------------- Идите налево, за угол. 0
I-v----e,-p-zh---y-ta! I________ p___________ I-v-n-t-, p-z-a-u-s-a- ---------------------- Izvinite, pozhaluysta!
Вървете след това направо. По--м-пр-й-и-е немног- -ря--. П____ п_______ н______ п_____ П-т-м п-о-д-т- н-м-о-о п-я-о- ----------------------------- Потом пройдите немного прямо. 0
I-vin-t-, p--h--uy--a! I________ p___________ I-v-n-t-, p-z-a-u-s-a- ---------------------- Izvinite, pozhaluysta!
После продължете сто метра надясно. Потом п-ойди-е с----е-р-- --право. П____ п_______ с__ м_____ н_______ П-т-м п-о-д-т- с-о м-т-о- н-п-а-о- ---------------------------------- Потом пройдите сто метров направо. 0
V--m--h----m-e p-m----? V_ m______ m__ p_______ V- m-z-e-e m-e p-m-c-ʹ- ----------------------- Vy mozhete mne pomochʹ?
Можете да вземете и автобус. В- -а-ж---ож--е-се--ь-----в-обу-. В_ т____ м_____ с____ н_ а_______ В- т-к-е м-ж-т- с-с-ь н- а-т-б-с- --------------------------------- Вы также можете сесть на автобус. 0
V--m-zhet---n- ---oc--? V_ m______ m__ p_______ V- m-z-e-e m-e p-m-c-ʹ- ----------------------- Vy mozhete mne pomochʹ?
Можете да вземете и трамвай. В- т--ж--м-ж-те сес-ь на-тр-мвай. В_ т____ м_____ с____ н_ т_______ В- т-к-е м-ж-т- с-с-ь н- т-а-в-й- --------------------------------- Вы также можете сесть на трамвай. 0
V- -o---t--m-e-p--oc--? V_ m______ m__ p_______ V- m-z-e-e m-e p-m-c-ʹ- ----------------------- Vy mozhete mne pomochʹ?
Можете и да карате след мен. Вы---кже-мо--т- про-то-е--ть -- -ной сле-ом . В_ т____ м_____ п_____ е____ з_ м___ с_____ . В- т-к-е м-ж-т- п-о-т- е-а-ь з- м-о- с-е-о- . --------------------------------------------- Вы также можете просто ехать за мной следом . 0
Gd- zdes- k-o-o---y r--to-a-? G__ z____ k________ r________ G-e z-e-ʹ k-o-o-h-y r-s-o-a-? ----------------------------- Gde zdesʹ khoroshiy restoran?
Как да стигна до футболния стадион? К-к м-- п--а--ь-на-ф---о--ный-стадион? К__ м__ п______ н_ ф_________ с_______ К-к м-е п-п-с-ь н- ф-т-о-ь-ы- с-а-и-н- -------------------------------------- Как мне попасть на футбольный стадион? 0
Gde-z-e---k--ros--y--es--ran? G__ z____ k________ r________ G-e z-e-ʹ k-o-o-h-y r-s-o-a-? ----------------------------- Gde zdesʹ khoroshiy restoran?
Пресечете моста! Пе-ей-и-- -е--з----т! П________ ч____ м____ П-р-й-и-е ч-р-з м-с-! --------------------- Перейдите через мост! 0
G-e-z--------ro--iy-re---r--? G__ z____ k________ r________ G-e z-e-ʹ k-o-o-h-y r-s-o-a-? ----------------------------- Gde zdesʹ khoroshiy restoran?
Карайте през тунела! Е----те-чер-- --нн-л-! Е______ ч____ т_______ Е-ж-й-е ч-р-з т-н-е-ь- ---------------------- Езжайте через туннель! 0
I--te na--v-,--- ugol. I____ n______ z_ u____ I-i-e n-l-v-, z- u-o-. ---------------------- Idite nalevo, za ugol.
Карайте до третия светофар. Ез-айт--до третье-о с--тофо-а. Е______ д_ т_______ с_________ Е-ж-й-е д- т-е-ь-г- с-е-о-о-а- ------------------------------ Езжайте до третьего светофора. 0
I-i-- n-----, -a---o-. I____ n______ z_ u____ I-i-e n-l-v-, z- u-o-. ---------------------- Idite nalevo, za ugol.
След това завийте по първата улица надясно. П---е ---го п-в--ните-напр--о -р---ер-ой-в-з-ож--с--. П____ э____ п________ н______ п__ п_____ в___________ П-с-е э-о-о п-в-р-и-е н-п-а-о п-и п-р-о- в-з-о-н-с-и- ----------------------------------------------------- После этого поверните направо при первой возможности. 0
Id-te -alev-, ---u-o-. I____ n______ z_ u____ I-i-e n-l-v-, z- u-o-. ---------------------- Idite nalevo, za ugol.
После карайте направо през следващото кръстовище. Пот-м е-ж---е--ря-о ч-р-- --едую-и- перек---т-к. П____ е______ п____ ч____ с________ п___________ П-т-м е-ж-й-е п-я-о ч-р-з с-е-у-щ-й п-р-к-ё-т-к- ------------------------------------------------ Потом езжайте прямо через следующий перекрёсток. 0
Pot-m--ro--ite ---nog---ry---. P____ p_______ n______ p______ P-t-m p-o-d-t- n-m-o-o p-y-m-. ------------------------------ Potom proydite nemnogo pryamo.
Извинете, как да стигна до летището? Изв----е- -а--м-е---пас-ь в-а---пор-. И________ к__ м__ п______ в а________ И-в-н-т-, к-к м-е п-п-с-ь в а-р-п-р-. ------------------------------------- Извините, как мне попасть в аэропорт. 0
P---m --oyd-t-------g- pr---o. P____ p_______ n______ p______ P-t-m p-o-d-t- n-m-o-o p-y-m-. ------------------------------ Potom proydite nemnogo pryamo.
Най-добре вземете метрото. Л--ше ся-ь-- -- --тро. Л____ с_____ н_ м_____ Л-ч-е с-д-т- н- м-т-о- ---------------------- Лучше сядьте на метро. 0
Po--m -ro--i-- -e---go-p-y--o. P____ p_______ n______ p______ P-t-m p-o-d-t- n-m-o-o p-y-m-. ------------------------------ Potom proydite nemnogo pryamo.
Пътувайте просто до последната спирка. Езжайте до ---е--о----анци-. Е______ д_ к_______ с_______ Е-ж-й-е д- к-н-ч-о- с-а-ц-и- ---------------------------- Езжайте до конечной станции. 0
P-------o----e sto----rov-nap--vo. P____ p_______ s__ m_____ n_______ P-t-m p-o-d-t- s-o m-t-o- n-p-a-o- ---------------------------------- Potom proydite sto metrov napravo.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + руски (1-100) MP3 руски (1-100)

Езикът на животните

Когато искаме да изразим себе си, ние използваме своята реч. Но и животните също имат свой собствен език. И те го използват точно като нас, хората. Така да се каже, те разговарят помежду си, за да обменят информация. По принцип всеки животински вид има определен език. Дори термитите комуникират един с друг. Когато са в опасност, те удрят телата си по земята. Това е техният начин за предупреждение на останалите. Други животински видове свиркат, когато наближат врагове. Пчелите говорят помежду си чрез танци. По този начин те показват на другите пчели къде има нещо за ядене. Китовете издават звуци, които могат да бъдат чути на 5000 километра. Те общуват помежду си чрез специални песни. Слоновете също си подават различни акустични сигнали. Но хората не могат да ги чуят. Повечето животински езици са много сложни. Те се състоят от комбинации от различни сигнали. Използват се акустични, химически и оптични сигнали. Освен това, животните използват и различни жестове. До този момент, хората са научили само езика на домашните любимци. Те знаят кога кучетата са щастливи. И могат да разпознаят, кога котките искат да бъдат оставени на мира. Въпреки това, кучетата и котките говорят твърде различни езици. Много от техните сигнали са напълно противоположни. Дълго време се считаше, че тези две животни просто не се обичат помежду си. Но те просто погрешно се разбират помежду си. Това поражда проблемите между кучетата и котките. Така че дори и животните се бият заради недоразумения ...
Знаете ли, че?
Сръбският е майчин език на около 12 милиона души. По-голямата част от тях живеят в Сърбия и в други страни от Югоизточна Европа. Сръбският принадлежи към южнославянските езици. Той е тясно свързан с хърватския и босненския. Граматиката и речниковият състав са много сходни. Затова общуването между сърби, хървати и босненци е безпроблемно. Сръбската азбука има 30 букви. Всяка буква има еднозначно произношение. При ударението се откриват сравнения с класическите тонални езици. В китайския например с височината на тона на сричките се променя и значението им. Това е подобно и в сръбския. Но тук само височината при изговора на ударената сричка е определяща. Друга характеристика на сръбския е системата на склонения и спрежения. Това означава, че винаги съществува флексия на съществителните, глаголите, прилагателните и местоименията. Който се интересува от граматични структури, трябва да учи сръбски!