Разговорник

bg Запознанство   »   ru Знакомиться

3 [три]

Запознанство

Запознанство

3 [три]

3 [tri]

Знакомиться

Znakomitʹsya

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Здравей! / Здравейте! Пр--е-! П______ П-и-е-! ------- Привет! 0
Pr--e-! P______ P-i-e-! ------- Privet!
Добър ден! Д-б-ый день! Д_____ д____ Д-б-ы- д-н-! ------------ Добрый день! 0
Dob--- den-! D_____ d____ D-b-y- d-n-! ------------ Dobryy denʹ!
Как си? К-- де--? К__ д____ К-к д-л-? --------- Как дела? 0
K-k del-? K__ d____ K-k d-l-? --------- Kak dela?
От Европа ли сте? Вы-и--Европ-? В_ и_ Е______ В- и- Е-р-п-? ------------- Вы из Европы? 0
Vy -- Y-v--py? V_ i_ Y_______ V- i- Y-v-o-y- -------------- Vy iz Yevropy?
От Америка ли сте? В- и- А-ер---? В_ и_ А_______ В- и- А-е-и-и- -------------- Вы из Америки? 0
Vy-iz -meriki? V_ i_ A_______ V- i- A-e-i-i- -------------- Vy iz Ameriki?
От Азия ли сте? Вы -з Аз--? В_ и_ А____ В- и- А-и-? ----------- Вы из Азии? 0
Vy--- A-i-? V_ i_ A____ V- i- A-i-? ----------- Vy iz Azii?
В кой хотел сте отседнали? В-к--ой -о-ти--ц--В- ос--------сь? В к____ г________ В_ о____________ В к-к-й г-с-и-и-е В- о-т-н-в-л-с-? ---------------------------------- В какой гостинице Вы остановились? 0
V ka-oy ---t--i----Vy--s-an----i-ʹ? V k____ g_________ V_ o____________ V k-k-y g-s-i-i-s- V- o-t-n-v-l-s-? ----------------------------------- V kakoy gostinitse Vy ostanovilisʹ?
Колко дълго сте тук? К-к до-г--В--уж- з--с- находи--с-? К__ д____ В_ у__ з____ н__________ К-к д-л-о В- у-е з-е-ь н-х-д-т-с-? ---------------------------------- Как долго Вы уже здесь находитесь? 0
K-k---l-o Vy---h- z---- --kh--i---ʹ? K__ d____ V_ u___ z____ n___________ K-k d-l-o V- u-h- z-e-ʹ n-k-o-i-e-ʹ- ------------------------------------ Kak dolgo Vy uzhe zdesʹ nakhoditesʹ?
Колко време ще останете? К-к----г- -ы з--сь бу--те? К__ д____ В_ з____ б______ К-к д-л-о В- з-е-ь б-д-т-? -------------------------- Как долго Вы здесь будете? 0
Ka--do-g--V- -de-ʹ-bu-et-? K__ d____ V_ z____ b______ K-k d-l-o V- z-e-ʹ b-d-t-? -------------------------- Kak dolgo Vy zdesʹ budete?
Харесва ли Ви тук? В----десь н--ви---? В__ з____ н________ В-м з-е-ь н-а-и-с-? ------------------- Вам здесь нравится? 0
V----desʹ-n-a-itsya? V__ z____ n_________ V-m z-e-ʹ n-a-i-s-a- -------------------- Vam zdesʹ nravitsya?
Вие на почивка ли сте тук? Вы-здесь-в -т--ске? В_ з____ в о_______ В- з-е-ь в о-п-с-е- ------------------- Вы здесь в отпуске? 0
V-----s--v -t-uske? V_ z____ v o_______ V- z-e-ʹ v o-p-s-e- ------------------- Vy zdesʹ v otpuske?
Елате ми на гости! При-од-те--о ----- го-т-! П________ к_ м__ в г_____ П-и-о-и-е к- м-е в г-с-и- ------------------------- Приходите ко мне в гости! 0
Pr-khod-t- ko--ne---go---! P_________ k_ m__ v g_____ P-i-h-d-t- k- m-e v g-s-i- -------------------------- Prikhodite ko mne v gosti!
Ето адреса ми. В-- -о- адрес. В__ м__ а_____ В-т м-й а-р-с- -------------- Вот мой адрес. 0
Vo- --y ----s. V__ m__ a_____ V-t m-y a-r-s- -------------- Vot moy adres.
Ще се видим ли утре? Мы--в---м-я-за-т-а? М_ у_______ з______ М- у-и-и-с- з-в-р-? ------------------- Мы увидимся завтра? 0
M---vid-msya----tr-? M_ u________ z______ M- u-i-i-s-a z-v-r-? -------------------- My uvidimsya zavtra?
Съжалявам, вече имам нещо предвид. Со-ал--,--о-- ме-я--ж- -ст- --ан-. С_______ н_ у м___ у__ е___ п_____ С-ж-л-ю- н- у м-н- у-е е-т- п-а-ы- ---------------------------------- Сожалею, но у меня уже есть планы. 0
So-ha----- n--u -e-----zh--y-----pla--. S_________ n_ u m____ u___ y____ p_____ S-z-a-e-u- n- u m-n-a u-h- y-s-ʹ p-a-y- --------------------------------------- Sozhaleyu, no u menya uzhe yestʹ plany.
Чао! П-к-! П____ П-к-! ----- Пока! 0
P-ka! P____ P-k-! ----- Poka!
Довиждане! Д- с-ид---я! Д_ с________ Д- с-и-а-и-! ------------ До свидания! 0
Do-svi-a-iy-! D_ s_________ D- s-i-a-i-a- ------------- Do svidaniya!
До скоро! Д- ск--ог-! Д_ с_______ Д- с-о-о-о- ----------- До скорого! 0
D---ko--go! D_ s_______ D- s-o-o-o- ----------- Do skorogo!

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + руски (1-100) MP3 руски (1-100)

Азбуки

С помощта на езиците ние общуваме помежду си. Казваме на другите какво мислим или чувстваме. Писането има същата функция. Повечето езици имат писмена форма или писменост. Писмеността се състои от писмени знаци. Тези писмени знаци могат да бъдат най-разнообразни. Повечето писмености са съставени от букви. Тези букви образуват азбуките. Азбуката представлява организиран набор от графични символи. Групирани по определени правила, тези писмени знаци образуват думи. Всеки писмен знак има фиксирано произношение. Английската дума "алфабет" ("азбука") произлиза от гръцки език. В гръцкия език първите две букви се наричали "алфа" и "бета". През човешката история са съществували множество различни азбуки. Хората са използвали писмени знаци преди повече от 3000 години. В по-ранен етап писмените знаци са били магически символи. Само малцина са знаели тяхното значение. По-късно писмените знаци изгубили своята символна природа. Днес буквите сами по себе си нямат значения. Придобиват значение само в комбинация с други букви. Но писмени знаци като китайските функционират по различен начин. Те наподобяват рисунки и често изобразяват своето значение. Когато пишем, ние кодираме своите мисли. Записваме знанията си чрез писмени знаци. Нашият мозък се е научил как да декодира азбуката. Писмените знаци се превръщат в думи, думите се превръщат в идеи. По този начин, един текст може да просъществува хиляди години. И все така да бъде разбираем.
Знаете ли, че?
Бенгалският принадлежи към индоирански езици. За около 220 милиона души той е майчин език. Повече от 140 милиона от тях живеят в Бангладеш. Освен това го използват и около 75 милиона души в Индия. Други групи населяват Малайзия, Непал и Саудитска Арабия. С това бенгалският е един от най-разпространените езици в света. Езикът има собствена писменост. За числата съществуват отделни знаци. Но в днешно време основно се използват арабските цифри. Словоредът в бенгалския следва установени правила. На първо място е подлогът, след това допълнението и накрая глаголът. Граматичен род не съществува. Дори съществителните и прилагателните имена се променят слабо. Това е добре за всички, които искат да изучават този важен език. А би трябвало да го направят много хора!